Една патка, чието название на латински звучи малко като срамна болест, ще се окаже в центъра на низ от драматични събития, които ескалираха до най-голямата криза в отношенията между арабските страни. Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Бахрейн и военновременните правителства на Либия и Йемен скъсаха отношенията си с Катар и наложиха ембарго по суша, въздух и море. Безпрецедентен вътрешноарабски погром, който идва точно в деня, в който се навършват 50 г. от началото на Шестдневната война през 1967 г., когато общоарабските сили претърпяха тотален провал. Невероятна ирония на съдбата, каквато не би могла да бъде открита и в най-великите трагикомедии на световната литературна класика.

Но да се върнем на патката, защото тя е много важен елемент в цялата история с арабите. Всъщност това не е точно патка, такава, каквато се въди из нашия географски ареал. По-скоро е от семейството на жеравоподобните. Като размер е нещо средно между голямата и малката дропла, има добре развити крака и бяга бързо, клатейки се смешно на едната и другата страна. Гнезди в пустинни райони и е изчезващ вид. Арабите й викат хубара. Така е известна и в някои български източници, докато в руските енциклопедии може да се намери като вихляй или дрофа-красотка. За орнитологията това пернато е известно под названието Chlamydotis undulata. 

Почти

всеки уважаващ

себе си арабски

шейх е хващал

хламидотис

ундулата

поне веднъж

в живота. Това е, така да се каже, въпрос на чест и престиж. Особено за тези, които ловуват със соколи. В Саудитска Арабия, емирствата и Катар, където това е сериозна част от забавленията на много от принцовете, патката хубара е почти изчезнала. Затова емирите и техните ловни свити са готови да идат навсякъде, водени от онзи древен инстинкт на пустинните си прадеди.

Така през декември 2015 г. трийсетина души, сред които и членове на управляващото в Катар семейство Ал Тани, отиват на лов за хубара в Ирак. Групата прави бивак в южната провинция Мутанна, недалеч от саудитската граница. В 3 ч посред нощ лагерът е обкръжен от стотина джипа с тежковъоръжени лица, пред които охраната на катарците абдикира. Така започва една заложническа криза, в която емирът на Катар е принуден, без да пести средства и усилия да преговаря за живота на братовчедите си.

В тази драматична ситуация Катар използва всички възможни канали, за да установи първо кой стои зад отвличането, а след това и кой би могъл ефикасно да помогне. Оказва се, че

съдбата на

катарските

принцове ловци

е в ръцете на

една от

шиитските

милиции,

ръководена от Джамал Джафар ал Ибрахими, по-известен като Абу Махди ал Мухендис. Полумитична фигура още от времето на ирано-иракската война, с една смъртна присъда от Кувейт през 80-те години на миналия век и много такива, издадени от режима на Саддам. С две думи - човек на иранците. Близък боен другар и в някаква степен подчинен на ген. Касем Сулеймани - сегашния най-могъщ ръководител на цялата иранска военна машина, действаща извън границите на Иран.

След като установиха с кого си имат работа на терен, катарците усърдно се заеха да търсят канали за връзка. Покрай всички положени усилия те самите разбраха, че нямат кой знае колко много истински приятели в региона. Оказа се например, че

Доха може да разчита

много повече

на Турция, но

на никого

от “братята”

в Залива

Да се преговаря с иранците, които са измислили шахмата, е вероятно една от най-тежките задачи в света на дипломацията, но това усилие на Катар в крайна сметка се увенча с успех.

През април 2016 г. единият от катарските шейхове в плен, заедно с още един пакистанец, вероятно негов прислужник, бяха освободени. Тази година пак през април и останалите 26-има души бяха пуснати.

Сделката обаче

се оказа много

по-мащабна

В нея бе включена съдбата не само на неколцина ловци и техния обслужващ антураж, а на повече от 10 хиляди души - населението на четири села в Сирия, две от които с преобладаващо шиитско население. Част от жителите на тези населени места, живеещи под обсада, бяха разменени точно в резултат на въпросната сделка. Ако трябва грубо да се обясни: шиитите, обградени от бойци, подкрепяни и финансирани от Катар, бяха качени на автобуси и прехвърлени в територии, контролирани от режима на Асад, докато другите две села, попаднали в обръча на сирийската армия, бяха допуснати да отидат в избраната от тях територия на бунтовниците.

Може и да се окаже, че ирано-катарската сделка е дори още по-сложна и многоцелева. Някои анализатори виждат в този вид суапови операции модел за бъдещето на цяла Сирия. Други пък се шегуват, че братовчедите на емира на Катар може да са развили т.нар. Стокхолмски синдром, докато са били в плен.

Във всеки случай тайните преговори между Катар и Иран, а най-вече успешното им финализиране доведоха до нещо много съществено.

Изграждане на

взаимно доверие

по линията

Доха - Техеран

и рушене на и без това разклащаното през годините по различни поводи доверие между катарците и водената от Саудитска Арабия заливна коалиция.

Отвореният от катарците по повод ловците на патки канал за прагматични разговори с иранците може да продължи да бъде използван по различни въпроси и в бъдеще. Това е нещо, което прави саудитците нервни до истерия, защото го разглеждат като предателство вътре в семейството. 

А дали емирът на Катар се е изказал публично в полза на отношенията с Иран - събитието, което уж запали фитила на избухналия междуарабски скандал? Катарците първоначално се опитаха да замажат положението, твърдейки, че тази новина е манипулирана вследствие на хакерска атака. Всъщност няма никакво значение дали го е казал или не, защото саудитците много преди това вече подозираха катарците в двойна игра.

Подкрепата на Доха за “Мюсюлмански братя” днес се вади като основна причина за саудитско-египетската антикатарска коалиция, но това е много, много стар проблем. Факт е, че катарците през годините са дразнели с това, а и по различни други поводи своите братовчеди от Съвета за сътрудничество в Залива. Ясно е също така, че

за режима в Кайро

“Мюсюлмански братя”

днес е червена линия

повече от всякога

Освен това Египет заедно с емирствата подкрепят съвсем различна от тази на Катар визия за Либия. Може да се каже дори, че воюват помежду си, подкрепяйки две различни враждуващи сили в Триполитания и Киренайка. И това съвсем не е единственото поле на противопоставяне.

Саудитците извадиха списък с катарски граждани, които са били свързани с финансирането на организации от “Ал Шабаб” в Сомалия до “Ал Кайда” къде ли не по света. Катарците вероятно могат да извадят двойно по-голям такъв списък за саудитски граждани. Освен това службите в Доха твърдят, че са предотвратили в зародиш някои идеи за организиране на държавен преврат. А ако това е вярно,

присъствието на

турска база в

Катар става

съвсем логично

На кого другиго да разчитат иначе в Доха, ако не на турците? Точно така, както бе станало ясно при възникването на проблема с ловната дружинка в Ирак. Иначе още от времето на Шестдневната война е ясно, че няма нищо по-трошливо от междуарабската дружба. Само дни след фамозната среща в Рияд, където Доналд Тръмп седна на една маса с всички шейхове - ловци на патки, Персийският залив изглежда доста опаткан. 

Коментарът е от "24 часа"