В дните преди Празника/24 май се случиха няколко неща, които ни доубедиха, че Народа – „Възроденият“ – ще го разтерзават дотогава, докато глупците окончателно го довлекат до Сияйните Си Бъднини.

„Под игото“ излезе на „шльокавица“.

Започнаха да плащат на ония, които приемат да кръстят децата си с имената на български царе.

Дарителството също достигна своите сияйности – за кеф на телевизионните будали.

***

„Шльокавица“, наричана още и „пърцуца“, е люта домашна ракия.

Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като прилага за словесна илюстрация едно простонародно признание: „Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иб. ми са мамата днес цял ден!“

***

„Под игото“ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „шльокавица“.

Тя пък, според Уикипедия, е „начин на изписване на българския език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство.

Използването на шльокавицата е резултат на определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност /неразбираемост/ на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика“.

Или такова използване на българския език, след което пак ще му кажат на споменатия по-горе Кольо: „Иб. ми са мамата днес цял ден!“

***

Да издадеш Вазовия роман на шльокавица е израз на дребна провинциална суетливост.

И на търговски нюх, разбира се.

Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха доста идиоти – и се разчита те сега да си купят изданието.

За да бъдат в съгласие със собствената си неукост.

***

Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган.

Ще бъде излишно да чоплим мотивите им – те просто ще си купят въпросната „книга“, за да имат оправданието, че никога няма да прочетат истинския роман.

***

Шльокавицата била наричана и по други начини, например - „Лай..ница“ /Уикипедия/.

Хубаво, нека я наричат както си искат.

Обаче да издадеш „Под игото“ на „лай..ница“ – това наистина е истинска тъпотия.

Майната им на търговците - и това ще преживее и издържи великият роман.

***

Но е нахално да парфюмираш лай…ата си идея с нелепото обяснение, че тя е плод на артистично хрумване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал.

Провинциални шушумигщини, които издателката оправдава по следния начин: „Това е провокация и спасение на азбуката и езика с директния удар по главата на младите“.

Спасение на азбуката – с помощта на лайн..ицата.

***

Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с надеждата „младите да се обърнат към себе си“.

Един от тях казва: „Провокацията с „Под игото” ще спаси българския език… Тази книга се е превърнала в икона, ние искахме да уплашим хората”.

Колко са ги уплашили, не е известно – но със сигурност са ги отвратили.

***

Преди години оревахме света заради инсталацията на един глупак, май беше чех, който бе представил България като тоалетна чиния.

Сега, с „Под игото“ е същото – чинията я няма, но миризмата се усеща.

***

Разбира се, телевизиите веднага се включиха в „спасителната“ операция – те винаги са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „събуди младите“.

В студиото на Нова телевизия издателката на „Под игото“ посъветва водещите да се „сродяват с духа“ – и те трябва да я послушат, просто е: купуваш книга на лай..ница и всичко с духа ти е наред.

***

Човек обаче се пита: защо не са издали на лай..ница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „дисидент“ Георги Марков - а тъкмо Вазов са се хванали да изтезават.

Буболечки не могат да повредят Гранита, но все пак…

***

Два дни по-рано, пак Нова телевизия представи един екзотичен благотворителен жест - вече споменах в предишната си дописка накратко за това.

Една дама, да я наречем за благозвучност „миска“, беше донесла в студиото старите си силиконови ци.и, понеже си сложила по-големи – искала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и така да я ощастливи.

И нея я гледаха в захлас и без никакво неудобство, макар че и тя говореше на „шльокавица“, а и цялата си беше направо една „шльокавица“, в хубавия смисъл на думата.

Как да не й помогнеш тогава – щом иска да си дари „предните гърди“ на някое клето момиче, което сигурно ще цъфне и върже, ако по тялото й заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце.

***

Така се прави реклама на нищото – но случайниците, които шльопат из политическото блато, и досега не проумяха това.

Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях.

***

Нашенската „благотворителност“ е изродена до крайна степен, тя нерядко издава зловонния дъх на фалшивостта – и това дори не се прикрива.

По-важното е друго: хората от телевизиите така и не схващат, че по този начин не само изглеждат като глупаци в очите на публиката, но се превръщат и в съучастници в предлагането на Скверното.

***

Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици.

Всеизвестни палавници днес са представяни като матрони на почтеността.

Отдавна не върши работа оправданието, че „публиката“ искала да вижда фолкдивите и останалите ци.и – ако това е вярно, то се дължи на упорството, с което именно телевизиите ги натрапваха.

А водещите видимо се чувстват далеч по-удобно с тях.

Умните хора по начало ги плашат - и те предпочитат да кудкудякат със Силикона.

Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкова по-добре.

***

Всяко пластмасово изделие с лекота може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси глупости от там.

Когато някой ти казва, че дарява „предните си гърди“ – ах, колко сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш, какво точно има предвид.

Зрителите с основание са се чудили, кои пък са тогава „задните гърди“ на дарителката, дали благотворителите вече не наричат така благотворителските си задници.

А то ставало дума за „предишните гърди“ – ето ги тук, в пакетчето…

***

Дребна подробност – обаче тъкмо по този начин, дреболия след дреболия, оскотява и българския език.

А пък сега ще го спасяват с други скотщини…

Кольо, Кольо – чакай да видиш от него как ще ти се иб. мамата, и пр.

***

Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…“ - да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност.

И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр.

Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.

***

Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна „Върви, народе, възродени“.

А и той, горкичкият - чуйте го как звучи днес, когато отвсякъде ни пробутват лайн..ите си стандарти.

Не ви ли звучи иронично това „Върви, народе, възродени,/ към светла бъднина върви“ - сякаш във времената на почтеност и истинска извисеност някои са подозирали, че това вървене доникъде няма да ни докара.

Че „светлата бъднина“ се отлага за неопределено време.

Че, всъщност, тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци…

***

И, въпреки всичко, някаква надеждица мъждука, докато се тътрим нанякъде.

Ето, как да не се разтуптят - и дори разтопят сърцата ни:

Фондация обяви, че ще даде по 200 лева на семейства, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат.

Не е казано, как ще бъдат изписвани те – но то се подразбира.

Като Вазов, естествено.

***

Не иронизирам хората от въпросната фондация – идеята им е далеч по-смислена, отколкото да издаваш българската класика на лай..ница.

Но, както винаги, българското щастие винаги е леко разръфано.

Очертава се светла бъднина и за клетите цигани:

Хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове!

За 200 лева ще преглътнете едно българско име…

***