Голямото прецакване: Осъдиха Върбан на 15 години в Германия. Върна се да ги лежи в България и му дадоха доживотна
На 2 март Върбан Върбанов направи 1 година в затвора в Белене. А колко му остават ли? Трудно е да се каже. Бог или държавата ще реши дали някога ще излезе на свобода, след като в съда му дават доживотна присъда за убийство.
Върбан съвсем естествено отрича да е извършил престъплението и твърди, че по първоначалния план е трябвало да излежи петнадесетина години, но съдбата и непознаването на немския език са го пратили в килията,
докато смъртта ги раздели.
Историята на Върбан със сигурност е оплетена, но това не е нещо необичайно за обитателите на Белене. Почти всеки един от затворниците се оплита в реални или фалшиви спомени, създадени през дългите часове на нищоправене зад решетките.
Доживотникът, както наричат Върбанов, се опитва да опрости своите патила, започнали с едно убийство в Германия. Циганинът тръгва на гурбет в най-богатата европейска държава с надеждата за по-добро бъдеще. На германска земя той работи по строежите, но едва свързва двата края. В този момент с него се запознава циганка от Полша, която убеждава българина, че ще му разкрие лесен план за припечелване на добри пари.
"Излизахме няколко седмици с полякинята и една вечер ми разкри, че
познава един от най-богатите германци,
който живеел сам в огромния си апартамент. Идеята беше да оберем жилището. В началото отказвах да се захвана с нещо толкова опасно, но тя беше и красива, и сладкодумна - с две думи, успя да ме навие", разказва пред "168 часа" Върбан Върбанов. Двамата с полякинята съставят простичък план. Богаташът дава апартаменти под наем в сградата, която е негова собственост. Върбан трябва да отиде и да се представи за кандидат-наемател, да огледа жилището и след това да атакува, докато домакинът е навън. Както често става, и най-добрите планове понякога се провалят с гръм и трясък.
"Първия път отидох, но на входа се уплаших и си тръгнах. Онази вещица не ме остави на мира и пак ме прати. Този път се срещнах с хазяина. Четях от листче, което тя ми беше написала, защото не знаех немски. Слуша ме той и изведнъж ми се нахвърли да ме бие
После разбрах, че съм му предложил твърде ниска сума за наема и едва ли не съм го обидили. Станах и го ударих веднъж, а след това побягнах навън. Но той мърдаше и се опитваше да се надигне. Най-вероятно след това моята "приятелка" е влязла с друг в жилището и са довършили човечеца, а
след това са крали картини и бижута",
излага своята версия затворникът в Белене.
Полицията обаче изгражда друга картинка по време на следствието. Богаташът наистина е убит, но единственият заподозрян е Върбанов и никой не си прави труда да търси полякинята и мистериозния й съучастник. Делото изглежда като нарисувано, а прокурорът си е свършил добре работата. Върбан е арестуван в България и екстрадиран обратно в Германия, където го очаква фатален за него процес. Циганинът се губи в превода и прави поредица от фатални според него грешки.
"По време на делото ми назначиха служебен адвокат и ми пратиха преводачка. Тя ми превеждаше каквото си поискаше и така и не разбрах какво точно се случва в съдебната зала. Не се уплаших, когато преводачката ми обясни, че са ме осъдили на доживотен затвор. Адвокатът ми обясни, че според техните закони с тази присъда не мога да излежа повече от 15 години", разказва Върбан. Той почти веднага прави постъпки да излежи тези 15 години в
български затвор
и това се оказва най-голямата грешка в живота му.
"Германците позволиха да се върна в България. Страшно се зарадвах, че се връщам на родна земя и ще мога от време на време да виждам децата си и най-вече внучката ми. Заради нея тръгнах за Германия да печеля пари, заради нея преживях толкова много неприятности, заради нея съм готов да умра", просълзява се Върбан.
Веднага след като минава границата, със специализиран конвой той е откаран до съдебната зала, където вече разбира всичко, което му се говори. Но думите на съдията го хвърлят в мрачно отчаяние,
Върбан е в прединфарктно състояние. Плановете му да лежи 15 години са разбити на пух и прах.
"Оказа се, че връщайки се обратно, германската ми присъда е била приравнена към българските закони, но тук доживотната си е доживотна. И така, вместо да лежа 15 години, сега ще умра в Белене. Прецакан съм от живота и от институциите, но сега какво мога да направя, на кого да се жалвам?", оплаква се осъденият за убийството на богатия германец.
Върбан Върбанов не се притеснява да си признае, че цял живот е правил поредица от грешни избори. Той не идва за първи път в Белене. Преди години отново лежи в затвора, след като е осъден за нанасяне на телесна повреда. Негов приятел му краде няколко бутилки уиски, а след това най-нагло твърди, че няма нищо общо с липсата им.
"Накарах го да отвори багажника и те си бяха там. Стана скандал и съм го ударил. Пострада сериозно, а мен ме пратиха в Белене. Излежах си присъдата и след това се бях заклел повече никога да не попадам зад решетките, но ето че ме вкараха отново и този път може и да не изляза никога", просълзява се Върбан Върбанов.
Как се живее в крилото с доживотници - четете в хартиеното издание.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст