Приятели: Даряваше тайно за лечение на деца с очни заболявания.

Освен като добър лекар и директор на Военномедицинска академия, ген. Стоян Тонев ще остане в паметта на хората и с широките си културни интереси и своите исторически проучвания, както и с някои знакови инициативи в полза на обществото, които ще останат след него. С негова помощ е въведено и официалното празнуване на Ден на спасението - за оказване на почит към нашите сънародници, загинали при спасяване на хора.

За това разказват приятели на покойния пред "168 часа". "Генерал Тонев беше човек с много широки интереси, познаваме се от 30 години, ако не и повече - разказва дългогодишният му приятел Любомир Пеевски, известен журналист и писател. - Спомням си например, че докато разглеждаше картини, търсеше по начина, по който е нарисувана картината, за да открие съответни следи от заболявания от неговата специалност.

Знаеше много за развитието на медицинските инструменти от дълбока древност. Имаше и богата колекция от такива образци и доколкото знам направи музейна сбирка от тях в академията. Генералът беше и любител и на симфоничната музика и изобщо човек, с когото е удоволствие да се разговаря, тъй като беше компетентен в много области."

Любопитното е, че покрай тези си интереси бившият директор на ВМА има съществен принос за откриването на две потънали в забрава произведения на Йохан Щраус посветени на България. Едното е марш - за коронясването на княз Фердинанд, и другото е валс за неговата сватба. През 1882 г. прочутият композитор се мести да живее от Виена в Сакскобургготското херцогство. Щраус е имал семейство, но се влюбва в бедно момиче. Макар че е любимец на императора, той отказва да му даде разрешение за развод. Затова Щраус-син емигрира в имението на Сакскобургготите, които не само го подслоняват, но и му дават работа. Така композиторът успява да се събере с новата си любима. В знак на благодарност към херцогското семейство той посвещава свои произведения на негови членове, включително и на българската княжеска двойка.

Музиката е прозвучала за първи път у нас при обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. в Търново по време на коронясването на Фердинанд за цар на българите. След това звучи на всички тържествени събития в армията, но от 1945 г. насам изпада в забвение. Благодарение и на ген. Тонев в наши дни военните медици приемат за свой химн марша.

Ген. Тонев решава да издири произведението на Щраус-син, свързано с толкова важен исторически момент у нас.

"Той беше готов да направи всичко за неща, които са свързани с България и с историята на България - казва Пеевски за този случай. - Имаше един ден определен за празник на Военна болница. Обикновено правеха програми, които той готвеше с екипа си. Аз пък бях един от сценаристите на клуб НЛО, а веднъж актьорите от популярното предаване участваха в програмата. Тогава разговаряхме и аз му казах, че съм разбрал, че съществуват такива произведения на Щраус, които са посветени на България и които за съжаление не са известни в наши дни - така или иначе, маршът е бил написан за коронацията и предполагам, че в онези години са били известни, а след това са изчезнали, както изчезва и маршът на независимостта.

Ген. Тонев се въодушеви много и веднага каза: "Да се опитаме те да дойдат в България!"

И с него с помощта на наши приятели в Австрия успяхме да намерим партитурите. Маршът беше даден на гвардейския оркестър, а валсът възстановен в радиото, така че благодарение на това те вече съществуват. Самите партитури са доста интересни - с автограф на Щраус, тъй като той ги е надписал. След това ген. Тонев ги използва и те бяха свирени на празниците на болницата."

Дълги години Тонев посвещава и на изследвания , свързани с историята ни, които влизат в популярни издания. Страстта към историята на началника на ВМА ген. Стоян Тонев го подтиква да издирва през годините и много други архивни документи, свързани не само с миналото на България, но и с прохождането на военната медицина у нас.

"Той готвеше и история на военната медицина в България - разкрива Пеевски. - В тази връзка ми е показвал ръкопис от негов колега, който е бил главен лекар на армията по време на Балканската война. Беше доста голям труд и за съжаление не зная какво стана с него по-нататък."

Пеевски не вярва и в повдигнатите обвинения срещу Тонев:

"Много се съмнявам че обвиненията ще излезнат верни. Доколкото го познавам той едва ли бил участвал в подобни неща. Винаги беше готов да се притече на помощ. Даже сега се видяхме преди две седмици и разговаряхме за една клиника и той ми сподели, че лично е платил със свои средства, за да се лекуват македонски деца у нас от опасни очни заболявания, които водят до ослепяване. Беше неочаквано за мен и ми прозвуча много приятно. Иначе беше в добро настроение и по нищо не подсказваше това, което се случи, за мен е много тъжно, българската медицина загуби един много голям лекар. Един много голям български лекар си отиде."

Тонев ще бъде запомнен и с подкрепата си за благородни каузи, които го надживяха.

"През 2005 г. реших да увековечим паметта на д-р Стефан Черкезов, който на 16 август 1963 г. спасява 47 души от пламнал автобус и после умира от тежките си изгаряния- спомня си д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”. - И най-подходящо място според мен беше точно паметникът на медицинските чинове загинали през войните, който се намира в градинката пред ВМА. Отидох при Стоян и му предложих сценарий - да слезе персоналът на болницата в 12 часа за една минута мълчание, долу да има две линейки, както се прави на 2 юни, както и да го кръстим Ден на спасението. И той веднага, ама веднага, без да поставя никакви условия и дори за миг да се колебае се съгласи и оттогава всяка година го правихме.

И досега традицията не само че се спазва, а Денят на спасението е официализиран от Министерския съвет, което за мене е голяма чест. И благодарение на тази инициатива, за която заслуга има и ген. Тонев, ние сме единствената страна в ЕС, която има такъв ден за оказване на почит на наши сънародници, загинали при спасяване на човешки живот."

"Беше изключително добър - помагаше на хиляди хора и много голяма загуба е според мен неговата кончина въобще за България - казва и поетът Иван Гранитски, който дойде на поклонението на генерала в "Света Неделя". - Той беше всестранно талантлив човек - всички, които го познават, знаят."

Какви са били заложбите му, четете в хартиеното издание.