Салвадор Дали и руската му съпруга Елена Иванова Дянкова-Гала се запознават по време на, така да ги наречем, скандални обстоятелства. През 1929 г. тя е на посещение при Дали заедно с първия си съпруг Пол Елюар, известен поет сюрреалист. Горе-долу по това време двамата започват своята афера. Историята твърди, че Елюар се върнал вкъщи при детето им, ала Гала останала при Салвадор.

Всъщност писателят и Елена имали така наречения "отворен брак" и не било особено трудно музата да избяга в ръцете на друг. Двамата се развеждат през 1934 г., а Гала се омъжва за Салвадор. Брак, който също е "отворен", защото красавицата продължава да поддържа сексуален контакт с бившия си мъж, а и с много други ухажори.

Двойката има буйна любов. И двамата имат трудни характери и са изпълнени с фобии. Гала се страхувала, че ще умре и ще остане поредният забравен артист. Тя мразела мисълта, че все някога ще остарее. Ненавиждала идеята да бъде майка. И затова не изградила връзка с дъщеря си, която се появила по време на първия й брак.

Децата й напомняли за отминаването на времето и изчезването на младостта й. Като муза на Дали Гала била боготворена и пресъздавана в картини и скулптури. През неговото изкуство тя щяла да остане вечно красива. А за жена, която се страхувала от остаряването, запазването на красотата й през вековете било най-галещото егото преживяване.

Елена също като Салвадор била изключителен егоцентрик. Тя нямала приятели, нито минимално чувство за справедливост. Историята разказва как веднъж Гала решила да отиде до града, където паркирала колата си нелегално. Изпълнявайки дълга си, един от полицаите я приближил с молба да премести возилото си. Вместо това Гала му наредила да пази колата, докато тя разглеждала магазина.

Рускинята обичала добрия живот. А Дали й давал всичко, което искала. Така, като истинска принцеса, тя получила своя замък. Всичко в сградата й напомняло за детството й в Казан. След близо девет години красавицата решила да си вземе почивка от обсебващата любов на Дали и заживяла в замъка. Салвадор трябвало писмено да иска разрешение, за да я посещава. Но, разбира се, той веднага се съгласил на това.

Връзката им била необичайна, но щастлива. Макар и да нямала много приятели, Гала се радвала на огромно количество мъжко внимание.

Нейните обожатели често идвали в замъка, а Салвадор нямал проблем с това, защото би направил всичко на света за нея. Тя била не само негова муза, но и бизнес мениджър и Дали често подписвал картините си не само със своето, но и с нейното име.

Любовта им, макар и на пръв поглед нарцистична, се оказала вечна. Те били заедно до деня, в който Гала напуснала пределите на този свят. А здравето на Салвадор се влошило рязко. Той останал да живее в нейния замък през следващите три години, за да бъде максимално близо до своята муза, погребана в подземията.

Нравът му не се смекчил с възрастта, а сестрите, които го гледали, го ненавиждали. Салвадор постоянно викал гледачките си, натискайки звънеца над леглото си. Докато един ден не станало късо съединение и огънят едва не отнел живота на гения.

След това напуснал замъка завинаги.

Тялото му дори не било върнато, за да бъде погребано в специално приготвения гроб до неговата муза. Между двете гробници имало дупка, за да могат двамата да държат ръцете си дори и в смъртта. Но напук на това Дали бил погребан във Фигуерес не защото искал, а защото кметът на градчето излъгал, че това било последното желание на гения, преди да отлети към небесата.