“Всяка сутрин, когато се събуждам, аз изпитвам невероятно удоволствие - това да съм Салвадор Дали."

Салвадор Фелипе Жасинто Дали и Доменек прекарва почти целия си живот, шокирайки света. Дали с екзотичните си домашни любимци, или с интересните си модни решения - като две филии хляб на раменете, Салвадор се превръща в един от най-популярните и продуктивни художници на всички времена.

По времето, когато твори, е дори по-добре познат на обществото от своя сънародник Пабло Пикасо.

За Салвадор Дали славата, парите и шикът значели всичко. Той обожавал да създава сензации и спорове, а пиперливият му език му помагал много: "В сравнение с Веласкес аз съм нищо, но в сравнение със съвременните художници аз съм най-големият гений на модерните времена."

Но лудориите на Дали понякога засенчват гения му. Критиците твърдят, че най-добрите му неща са тези, създадени в ранните му години, а по-късните му произведения са "кичозни повторения на старите мотиви".

На изкуствоведите им отнема години да докажат, че това не е вярно и всяка негова картина има своята художествена стойност, защото Дали без щуротиите си не е Дали. А неговите чудатости започват още от ранна детска възраст.

Художникът произхожда от семейство на разказвачи на истории. Миналото му е съмнително. Бащата на Дали разказвал на всички, че неговият собствен родител е бил лекар. Това била огромна лъжа. Дядото на Салвадор бил продавач на корк, който се самоубил. Но и това останало скрито. Пред целия град била представена историята, че е загинал в тежък инцидент.

Следвайки примера на своите деди, Салвадор Дали изгражда своя образ, дава му цвят и малко тъмнина.

Отвеян, с богато въображение, разглезен и егоцентричен, младият Дали е имал своите начини да получи това, което иска. В своята автобиография той пише: "На шест годинки исках да съм готвач. На седем вече исках да съм Наполеон. И амбициите ми растат нагоре от тогава."

Така се ражда един истински нарцисист, който се гордее, че е различен и че е благословен с деликатна чувствителност. Скакалците го плашели толкова много, че децата ги хвърляли срещу него, за да се наслаждават на ужаса му.

Дали расте като сянка на мъртвия си брат, който издъхва девет месеца преди геният да се роди. Той също се казвал Салвадор. Всъщност сюрреалистът носи неговото име. Когато Дали е на пет, родителите му го водят на гроба на по-малкия му брат, а това оставя траен отпечатък върху психиката му. Понякога в картините му се появяват трупове на бебета, а травмата го кара да развие известна доза садистични качества.

Геният съвсем обмислено бута свой приятел от мост върху скалите. Момчето оцелява, ала Салвадор не изпитва вина. Напротив. През цялото време художникът стоял над него и се усмихвал зловещо.

В училище Салвадор нямал много приятели. Той често влизал и в спорове с преподавателите си. Не ги уважавал, отказвал да ги приеме за по-авторитетни от него, а това отблъснало останалите ученици.

В университета също не му провървява. Когато стъпва там осъзнава че преподавателите му са изостанали във времето и не могат да го научат на нищо. Той решава, че френските списания биха му помогнали повече в развитието от учебното заведение. Бива изгонен, но само защото той иска. Когато отива на изпита си за диплома, той категорично заявява:

"Много съжалявам, но съм безкрайно по-интелигентен от тези трима професори

и точно затова отказвам да бъда изпитван от тях. Познавам този предмет прекалено добре." А когато отива на екскурзия в Париж заедно с баща си, Салвадор се среща със своя идол Пабло Пикасо. Виждайки го, Дали му казва: "Дойдох първо при теб, преди да посетя "Лувъра". "Точно така", отговаря му с нескрито самочувствие Пикасо.

Творбите на Салвадор Дали за първи път са показани пред публика, когато той е едва на 14 години. А благодарение на испанския художник Хуан Миро творбите на младия Дали стигат до очите на френски търговец на картини. В свое писмо до своя приятел - писателя Фредерико Гарсия Лорка той пише:

"Миро мисли, че аз съм по-добър от всички млади художници, взети заедно, в Париж и ми съобщи, че всичко там е подготвено за мен, а аз трябва само да отида и да стана хит."

На 25 среща голямата си любов, с която прекарва целия си живот. Твърди се, че Гала, без която "Божественият Дали би останал само лудост", е мозъкът зад всички откачени идеи на съпруга й.

С появяването на Гала признанията за Салвадор не закъсняват. Той прави самостоятелни изложби в Ню Йорк, Париж, Венеция и се превръща в "най-екзотичната и важна фигура на сюрреализма." Френският поет и критик Андре Бретон, лидерът на сюрреалистичното движение, пише, че името на Дали е "синоним на откровение в най-блестящия смисъл на думата". През 1936 г. Салвадор Дали, вече на 32 години, се появява на корицата на списание Time.

Салвадор Дали не спира да рисува. Рисува сънищата си, страховете си, любовта си и умело скрива посланията си.

В началото Дали свързва своите вътрешни чувства и несигурност с философията на Фройд и така се раждат първите му картини. По-късно вече се налага да търси различни методи, с които да разнообразява своите творби. По изключително интересен начин Дали черпел идеи за своите картини. И не, той не вземал наркотици, той е "бил наркотиците".

Един от методите му включвал малка чинийка и лъжичка. Салвадор сядал на стол, държал лъжичката над чинийката и задрямвал. Металът удрял порцелана с такава сила, че художникът се събуждал и веднага започвал да скицира сюрреалистичните същества, които е видял в сънищата си.

Друг негов метод е да стои с главата надолу, докато почти не припадне. А най-известната му техника била наречена "параноично-критична". Той сам се вкарвал в състояние на параноя, което му позволявало да рисува връзки между несвързани обекти и да изобразява пейзажа на своето собствено подсъзнание.

Със славата дошли и още по-ексцентричните му възгледи Салвадор бива изключен от кръга на сюрреалистите, защото казва, че си представя Хитлер като жена, чиято плът го "възхищава".

Дали признава, че изпитва "чиста, вертикална, мистична, готическа любов към парите в брой". Чувства се подтикнат да натрупа милиони долари.

Така той създава бижута, дрехи и мебели (включително диван във формата на устните на актрисата Мей Уест), боядисани комплекти за балет и пиеси, пише фантастика, вдъхновена от сънища провокирани от трилъра на Алфред Хичкок Spellbound, и аранжирал витрини. Той взима всички тези начинания също толкова сериозно, колкото и рисуването. През 1939 г. Дали толкова се разярил, когато една от витрините му е била променена, че той бута вана толкова силно към нея и разбива прозореца.

Именно Дали е този, който стои зад логото на близалките Chupa Chups и това на конкурса "Евровизия" през 1969 г. Той често се снимал и в рекламите на различни продукти.

Но това са само легалните начини, по които Дали се е сдобивал с пари. Понякога съвсем случайно се случвало Салвадор да продаде картините си за огромни суми, като убеждавал богатите си купувачи, че боята му е смесена с отровата на милиони оси. Разбира се, твърдение, което се оказва лъжа. В друг случай ексцентрикът прибрал 10 хил. долара в джоба си от Йоко Оно. Парите взел в замяна на кичур от мустака си, който азиатката така и не получила. По пощата при нея пристигнало стръкче изсушена трева и съобщение, че Дали се притеснява от това мустаците му да не бъдат използвани за вещерство.

По интересен начин сюрреалистът избягвал да плаща сметките си в ресторанти. Той канел огромни групи от хора на обяд, а когато идвало времето за разплащане, Салвадор пишел чек за цялата сума, чакайки сервитьорът да се разсее. В момента, в който това се случвало, той правел малка скица на гърба на чека си и изчезвал. Художникът бил наясно, че никой, който е с всичкия си, не би осребрил чек с нарисувана от Салвадор Дали скица.

Освен че бил артист, учен или каквото там е решавал, когато се събуждал сутрин, испанецът бил и истински шоумен. Ексцентрикът изнасял лекции, облечен в костюм за гмуркане. През 1955 г. пристига на събитие в ролс-ройс, пълен с карфиол, защото бил впечатлен от формата на зеленчука. А за да продаде биографичната си книга, Салвадор лежал на болнично легло в средата на книжарницата, обкръжен от фалшиви доктори и сестри, а машина измервала мозъчните му импулси. Всеки, който си купел творбата му, получавал разпечатка на това, което ставало в главата му.

Но докато се е правел на интересен, Салвадор Дали успешно е успявал да докосне и помогне на младите художници. Той канел тези, които били талантливи, но не успявали да пробият на пазара, на вечеря. И ги окуражавал, давал им насоки, а понякога ги карал да стоят и да го гледат как рисува. Благодарение на него светът купища талантливи артисти.

"Аз съм гений, когото само Леонардо да Винчи може да надмине", казва за себе си Салвадор Дали. Последните му години не са никак щастливи. След смъртта на Гала депресията и страховете му успяват да го догонят. Но въпреки всичко, той оставя след себе си една от най-големите колекции, които някога са били рисувани. За едни - дълбок и проницателен, за други - просто "кич", Дали се нарежда сред тримата велики художници на XX век заедно с Пикасо и Матис.