Трети флореал на Бойко Борисов
Герберът отново цъфва в парламента на 19 април. Започва третият флореал на Бойко Борисов - точно 800 дни на политическа стабилност и неувяхващ разцвет на България. Една нова и дълга априлска пролет*.
През това време нашето председателство на Евросъюза ще приключи успешно, като ролята ни в световната политика ще е била повече от значима, главна и основополагаща. И някъде към средата на 2019 г. Борисов най-после ще може да си охлаби вратовръзката и пак да поръча едни избори, които да спечели.
Този дневен ред прави България политически по-предвидима дори от Русия на Путин-Медведев и от чучхе държавата на Ким-Ким-Ким. Така е, защото най-големите проблеми за властта бяха решени със замах тази седмица, и то още преди да са назрели.
Първият е с електоралната поддръжка. С вдигането на пенсиите тя е осигурена задълго, дали не за десетилетия. То идва изневиделица, като дюшеша в играта на табла и ще се помни. През 80-те години тогавашните висшисти получиха по заръка лично от Тодор Живков по 10 лв. върху заплатите си само защото бяха висшисти. Днес те са вече пенсионери и ако ги питаш, ще се окаже, че още помнят онези, “Живковите 10 лева”.
Вторият проблем бе за здравината на властта. Привидно ГЕРБ и патриотите сглобиха достатъчно стабилна коалиция, чиято първа закана неслучайно бе да изкара цял управленски мандат. Но ако някой мисли, че тя ще се крепи на 2-та гласа мнозинство на тази формация в Народното събрание, явно чете новините съвсем буквално. Всъщност Борисов си подсигури дълбок стратегически тил и ще разчита на още десетки депутати от другите парламентарни групи.
Новото Народно събрание е много по-монолитно от предишните му два състава при управлението на Борисов. Тогава се прибягваше към люспене, роене и пазаруване на депутати, както и до позлатяване на пръстите им. Днес това е направено наедро със самите партии - с “Воля”, с ДПС и дори с БСП.
Без някой да го е поискал от него, Марешки вече обяви, че партията му ще подкрепя кабинета на Борисов. Ето ти още 12 твърди гласа.
И още толкова от ДПС, което пак е в роля на дискретен поддръжник. Тя обаче ще става все по-явна. Причината е, че движението вече стъпва нашироко по мегдана на патриотите и играе пайдушкото по-добре от тях. Реакцията му срещу турската намеса в изборите у нас бе по-остра от официалната. А порицанието за турския референдум направо обезличи втръсналите лозунги на Сидеров и Каракачанов. Сега на тях им остава да пренасочат своя огън и жупел срещу ДОСТ и да скърцат със зъби, докато ДПС шумно сърба от патриотичната чорба.
Това грубо издърпва летящото килимче под краката им, тъй като ДПС е системна партия и има европейски фасон, т.е. приемлива е за коалиционен партньор.
Изненадващата за мнозина поява на ДПС в уж обраното лозе на национализма се оказа заявка за алтернатива на патриотите в коалициите на ГЕРБ като държател на миноритарния дял.
И третият проблем на властта, който Борисов реши дългосрочно, бе с нейната опозиция. БСП бе натоварена с тази функция пак от Борисов, макар и с малък финт, разчитащ на кавалерско поведение от страна на амбициозната лидерка Корнелия Нинова. Предложен й бе постът на шеф на парламента с идея тя категорично да го откаже. Така лично Борисов наметна Нинова с мантията на твърд, непримирим, принципен, идеен, мирогледен и т.н. опозиционер и тя се врече да я носи гордо.
Така Борисов успя да конституира не само управляваща коалиция, но и плаващото мнозинство, че даже и опозицията в парламента. Ако някой ден Нинова реши да прави кабинет в сянка, Борисов ще е в състояние да съгласува и министрите й. Дори ще им отпусне лимит от постановления, които Министерският съвет да приема под техен натиск. Така Нинова ще има с какво да доказва, че е носител на промяната.
Тази стартова здравина на властта се дължи, разбира се, и на липсата на десните в Народното събрание, както и на левите от АБВ.
Предишният им престой в него показа, че те са дестабилизиращ фактор. Бяха като претенциозни бабички с мрежи в косата, които все забравят накъде са тръгнали. Но сега, когато пак се навъртат около него и ближат рани, те си възвърнаха симпатиите на жалостивия гражданин.
* Флореал - месец април по френския календар
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега