Хиляди платна на български автори и световни величия стоят в държавните галерии без да бъдат застраховани. Това стана ясно, след като скандалът в "Квадрат 500" продължи да се разраства с пълна сила.

Недко Солаков, който пръв показа "закърпените" картини, направи ново разкритие, а именно, че произведенията на изкуството дори не са застраховани.

След като художникът алармира за тежкото състояние на картините, Министерството на културата светкавично взема мерки и организира две комисии - инженерна и реставрационна. Те констатират, че облепването с тиксо е било професионално, но недостатъчно. Платната е трябвало да бъдат обърнати хоризонтално, с живописния слой нагоре и моментално изнесени от повредената зала.

Както се увери екип на "168 часа", това и до днес не се е случило и картините продължават да висят по стените на "Квадрат 500".

Но защо подобни ценни произведения на изкуството са останали без застраховка? От Министерството на културата обясниха, че нямат практика произведенията в публичните музеи и галерии да бъдат застраховани. Те твърдят, че това правило е въведено още 1989 г., но така и не дадоха обяснение защо.

Високопоставен член на гилдията на художниците, който предпочита да запази своята анонимност, обясни пред "168 часа" защо всъщност произведенията на изкуството са оставени на произвола.

"Естествено, че картини в България не се застраховат Или авторът си ги застрахова, или няма кой - споделя той. - Ако ще ходят някъде на изложба, това да са защитени, е грижа на художника. За старите произведения, тъй като очевидно няма живи автори, би трябвало да отговаря галерията, но както всички знаем, в родината ни пари за изкуство няма."

Причината според него не е само в липсата на финансиране. "Сумите за застраховки са космични, а не като на Запад нормални. Ако трябва всяка година да подновяваш, това се превръща в едно огромно перо казва той и добавя: - Галериите в България нямат пари да купуват нови колекции, камо ли да застраховат стари."

Проблем се оказва не само липсата на застраховка, която да гарантира средства, ако дадена картина се повреди. Парите на държавните галерии не достигат дори и за нормални хранилища. "Истината е, че всички държавни галерии и в частност музеи, които притежават картини, имат смехотворни средства. Те нямат нормални хранилища, в които картините да се пазят като хората", оплаква се професорът.

Пред "168 часа" той обяснява още и как всъщност се съхраняват правилно творбите: "Ако кажем, че картината е от еди-койси век, то трябва да е в безпрахова среда, с постоянна температура с определена влажност на въздуха."

В чужбина галериите са предприели различни мерки, които да гарантират дългия живот на картините.

В Германия са инсталирани изключително скъпи усторойства, които впръскват влага през определено време. Те се намират както в хранилищата, така и в самите галерии. Заедно с тях вървят и системи, които да поддържат постоянна температура в залите.

Лувърът пък рядко показва на своите посетители оригиналите на ценните произведения на изкуството. Хората не виждат истинската "Мона Лиза", а нейно наистина добро копие. Творбата на Леонардо заедно с други ценни картини се пази в специално пригодено хранилище, където нищо времето, нито атмосферните условия могат да й повлияят.

Всички тези мерки са изключително важни, защото ако ги няма, произведенията на изкуството се разрушават.

"В България, естествено, това го няма - възмущава се художникът. - И виждате на какво ставаме свидетели. Немислимо е картини да се покриват с тиксо."

Не така стоят нещата в историческите музеи, където се съхраняват още по-скъпи артефакти като Панагюрското съкровище. Пред "168 часа" директорът на НИМ Божидар Димитров сподели, че е абсолютно задължително при тях, подобни ценни предмети да вървят заедно със застраховка:

"Аз съм специалист по опазването на културното наследство, не по застраховането. Отдавна съм казал, че съм просто един гардероб. Но, разбира се, при музеите има практика антиките да се застраховат. Моят музей е целият застрахован и даже когато пътуват, ето сега скоро ще ходим до Панагюрище, всичко се застрахова и за времето, в което са извън музея."

До скандала в "Квадрат 500" се стигна, след като в студените януарски дни, когато температурите паднаха до -20 градуса, климатичната система на галерията се повреди. Това довело до рязко падане на температурите в галерията. 20-22° и 55% влажност са стандартните условия, при които се съхраняват произведения на изкуството. При по-ниски температури въздухът в залите става по-сух и променя състоянието на произведенията.

Над 60 творби се напукват заради лошите климатични условия, а екипът на галерията решава, че най-уместната реакция е да предпазят боята, облепяйки платната със специално тиксо.

След избухването на скандала екип на "168 часа" посети галерията и установи, че климатичната система в залите все още не е поправена, а платната се отопляват с електрически печки. Оказа се, че това далеч не е първата авария в "Квадрат 500" и че подобни инциденти са възможни и в бъдеще. Макар че сградата е реновирана, инсталацията не е подменяна от 1985 г. насам и това я прави изключително крехка по време на тежките климатични условия.

След повредата пострадаха творби от XVI в., както и на художниците Джовани Росо, Шарл Дюфрен, Ролан Удо, Готфрид Кленер, Джовани Батиста Гаули и дори на любимия творец на Хитлер, вдъхновил неговата прическа и мустак, Франц фон Щук.