Една фраза на Корнелия Нинова от словото й в Стара Загора стана крилата. Освободена от своя контекст, тя се понесе с бръснещ полет в медиите, социалните мрежи и политическите седенки.

“Демокрацията ни отне много.” По смисъла на следващите думи на Нинова тази фраза би следвало да не завършва с точка. Откъде се бе взела тази точка, кой я е изписал така и не се разбра. Пък и тук никой не придиря за някаква си граматическа акуратност. И минимални познания по реторика обаче стигат, за да се сетиш, че там трябва да има тире. То маркира цезура (акцентираща пауза), каквато добрият оратор често използва. След нея Нинова изрежда неща, които демокрацията ни е отнела, и неща, които ни е дала.

Но реките от възмущение шурнаха от разбрали и недоразбрали. Нинова чевръсто се зае да замазва и в новата версия на фразата й точката изчезна. А след нея изчезнаха и нещата, които според Нинова демокрацията е отнела, а именно здравеопазване, образование, сигурност.

Така, слизайки на равнището на аудиторията във фейсбук и с гигантска редукция на проблема, Нинова го заличи и му обърна гръб.

Всъщност обаче този проблем е изключително сложен и няма как плюсовете и минусите от демокрацията в България да бъдат представени като аритметична дроб с числител и знаменател.

Защото демокрацията с едната ръка дава, а с другата взема и защото в много случаи даденото и отнетото са едно и също нещо. Например здравеопазването, което според Нинова ни е отнето. Но предишната здравна система "Семашко", макар и по-добра от сегашната, имаше своите огромни кусури.

Сред тях най-отблъскващ бе отказаният достъп до най-модерните лечения в чужбина за хората, които не са велможи от БКП. Същото и с образованието по времето на социализма - то далеч не беше модерно, нито цялостно.

Цели области от знанието бяха обявени за буржоазна лъженаука и достъпът до тях бе забранен. Колкото до сигурността, в смисъла на спокойна обществена среда без престъпност, тя започна да се разпада още при социализма. Първият бум през 80-те г. бе на кражбите на коли, последван от бум на измамите с валута, на стопанските престъпления и на присвояванията.

Но най-голямото, което демокрацията ни отне и което Нинова със сигурност не би посочила, е усещането, че животът се променя към по-добро.

За първи път идеята, че историята е вектор и той е към прогрес, е формулирана от немската класическа философия. Според нея човешкият живот се развива, като промяната е еднопосочна - от по-лошо към все по-добро състояние. Благодарение на Енгелс този възглед е вплетен в марксизма, който полага като бъдеща крайна цел на обществото влизането в комунизма.

Тази утопична, но все пак поставена цел придаваше смисъл на житейските усилия и имаше огромна мотивираща мощ, въпреки че многократно се предефинираше (било “комунизъм”, било “развит социализъм”, било “всичко за благото на човека” и др.). Тя играеше ролята на национален идеал, но с изчезването на държавната идеология той изчезна, а нов така и не се появи.

Влизането в Евросъюза и в НАТО не бяха в състояние да запълнят тая липса, тъй като те не ангажираха усилия на населението. Това усещане за безпътица на обществото (лишаване от щастливо бъдеще) се насложи върху носталгията (копнеж по щастливо минало) и така остана само животът в празнотата на настоящето.

Един живот, който си отива в един преход, който изглежда вечен.

Какво ни даде демокрацията

Много са разликите с живота в демократична страна и това, което беше преди 10 ноември 1989 г., но най-важната е, че тоталитаризмът отне свободата на хората. Всъщност от нея произтичат и всички други липси, тъй като, както казва унгарският революционер Лайош Кошут, човек може да смята, че е загубил всичко, когато загуби свободата си.

Преди всякакви политически убеждения различни от официалната линия на партията, се преследваха. А въпреки че има претенции за най-справедливия строй, на практика по времето на социализма няма елементарни човешки права.

Даже не е разрешено на хората и да се събират освен по официални поводи, когато това е угодно на властта.

Нямаше свобода на пътуванията. Тогава, за разлика от днес никой не можеше да напусне страната без "изходна виза", издадена от органите на МВР.

Нещо повече - трудно беше дори да отидеш в някой български край, който се намира в близост до границата. Без "открит лист" често на повече от 15 километра от граничната бразда не можеше да припари човек и така една голяма част от страната беше на практика недостъпна. Още по-обидни бяха ограниченията с така нареченото софийско жителство.

Но ако някой не е съгласен с този ред - винаги има и по-лошо. Многобройните лагери и затвори са широко отворени за всички несъгласни с правилата на режима. А дори и попаднали там, на тях им е отнето правото да бъдат политически затворници и са приравнени с криминалните.

В духовно отношение близо половин век ситуацията е плачевна. Всичко в науката, културата и изкуството е подчинено на утопиите на комунистическата идеология.

Животът е ужасно скучен. Репертоарът на радиото се запълва с руски частушки и изпълнения на съветски военни хорове, а двете програми на телевизията бълват всякакви сурогати, които не стават за гледане - кои предприятия са изпълнили нормата или пък какъв добив е постигнат от декар пшеница. Всеки петък е запазен за програмата на съветската телевизия. По кината се пускат най-вече съветски и филми и такива произведени от другите страни от соцлагера, на които водят насила работнически колективи и войници, защото салоните са празни, а когато се появи някой западен стойностен филм зрителите се избиват за билети.

Писатели, композитори, музиканти, художници и артисти са организирани в казионни съюзи, които диктуват и контролират абсолютно всичко в духовната сфера. Благодарение на лоялността си към БКП често високо в кариерата се издигат прости и неграмотни хора, които се превръщат в истински посмешища и нанасят непоправими вреди за десетилетия напред във всички области на живота.

В музиката например се стимулира консервативното изкуство - опера, балет, народни песни и танци и хорово пеене. Допуска се и естрадна музика, чието звучене обаче се подчинява на определени правила. Съвременната западна музика, която е толкова любима на младежите, я няма никъде. По правило не се канят и известни изпълнители и групи от Запад.

Изобразителното изкуство е подчинено на "социалистическия реализъм" и като тематика, и като изпълнение с всички грозни последствия от това.

Чудовищни са извращенията и с изконното човешко право да бъдеш информиран. Освен лъжите и желязната цензура, която прави невъзможна появата на обективни вътрешни и външни новини, има и забрана на книги, както и ограничения за внасяне на чужда литература. Държавната политика и при новите издания е толкова зле, че с различни несериозни оправдания от рода на недостиг на хартия обичайно интересните заглавия и тези, които са от западни автори, обикновено нямат достатъчен тираж. Затова у нас се създават условия за уникално явление - "черна борса" за книги.

Официално издаваните вестници са изпълнени от край до край със скучните речи, пленуми и тезиси на комунистическата партия и нейните функционери. 

Какво още ни даде демокрацията, четете в хартиеното издание на "168 часа". 

Какво ни взе демокрацията

Безплатно образование, безплатно здравеопазване, почти безплатни летувания на море и планина, хранителни продукти и транспорт - социализмът може да е отнел много, но и той е дал нещо на света.

- Гарантирана работа

Не е мит, че през комунизма работа е имало за всеки - дори и за мързеливите. Въпреки това в по-голямата си частност е ставало дума за тежък и доста непривлекателен труд и е било немислимо родителите ти да те издържат, докато не навършиш 30. За висшистите е било още по-лесно да открият своето работно място. Всъщност то само ги е намирало.

Всеки завършващ университет младеж директно е бил изпращан да се труди там, където е имало най-голяма нужда от него. Така, ако днес София се пренасища на икономисти, а в Кюстендил няма нито един счетоводител, то по времето на Тато специалистите са били равномерно разпределени

- Сигурност

Може би хората най-често изпитват носталгия по сигурността от времето на Тодор Живков. Тогава не са изпитвали страх от това, че къщите или самите те им ще бъдат ограбени и още повече че някой би ги нападнал на улицата.

"Оставяхме вратите си отключени дори и вечер - спомнят си възрастни хора. - А сега нещата са страшни" Историята помни малки обири, извършени най-вече от роднини на семействата, които са били ощетени. По времето на социализма не имало нито имотни мащаби в такива размери, не са били обирани банки, магазини или заведения, камо ли да бъдат нападани хора на улицата.

Етническият мир между българи и роми също е спомагал за съществуващия ред. По това време, хората от малцинствата работят, ходят на училище и живеят живот, равен на този на българите.

По онова време децата в София отиват сами на училище с ключ на врата и карта към дома, в случай че се изгубят.

Въпреки че и тогава, макар и рядко, са изчезвали различни ценни вещи на хората. На по-бедните някоя тиква, а на по-заможните - червената лада, стриктно обгрижвана и пазена.

- Продукти по БДС

И ако сега държите в хладилника си кисело мляко, годно за ядене вече цяла седмица, то по времето на соца трайността му е била по-малко от 72 часа. И тук количеството със сигурност не значи качество. Макар и магазините да са били в повечето случаи празни, то малкото стоки в тях (маслини, месо, мляко, кашкавал) са били по БДС

Изчезването им от магазините заедно със сигурността влиза в категорията на нещата, които липсват най-много на хората от времето на соца.

- Образование

Голям, малък град или село, в почти всяко населено място е имало училище и детска градина. И макар количеството никога да не е било фактор за качество, то

през 70-те и 80-те години сме били сред лидерите по качество на образованието

И това не се е дължало на високи такси, които родителите са били задължени да плащат, тъкмо напротив. До 1989 г. финансирането на българското образование, включително и на висшето, е изцяло в ръцете на държавата и безплатно за всеки неин гражданин.

Не само грамотността на учениците е с по-висок процент от тази днес, но и усилено се развиват инженерните и точните науки (математика, физика, химия, в по-късен етап информатика). А учениците винаги се прибирали с медали от международни състезания.

Учебниците за децата също са били безплатни, а за тези от горен курс - на символични цени. Учениците са имали право да се хранят на стол за купон от 0,30 ст. и са получавали стипендии в размер на около 18 лв. в зависимост от дохода на семейството.

След ученическите години са идвали и студентските. Издръжката на един бъдещ висшист по времето на социализма е била 60 лв. на месец, а стипендиите варирали от 80 до 100 лв.

През 70-те и 80-те години висшистите в България съставляват 3,1% от населението на страната. С този процент България изпреварва дори високоразвитите държави като Франция, Италия, Норвегия. А качеството на образованието също било над нивото в западните индустриални страни - ядрена физика, авиация, някои специалности по изкуствата. През този период родината ни е изращала в помощ на страните от Третия свят само висококвалифицирани специалисти, докато съседките й са заливали пазара на труда на Запад с черноработници.

Какво още ни взе демокрацията, четете в хартиеното издание на "168 часа".