Творба на Франц фон Щук вдъхновила прическата и мустака на фюрера.

Художници питат къде са отишли всички пари, вложени в “Квадрат 500”.

Печки отопляват пострадалите произведения на изкуството.

Картини, облепени с тиксо, и печки, разпръснати из залите на галерията. Така "Квадрат 500" посреща своите гости вече близо месец, сътворявайки поредния скандал в своята кратка история.

На 24 февруари художникът Недко Солаков шокира социалните мрежи със снимки на пострадалите творби, част от които след реакцията му светкавично, бяха изпратени за реставрация. А на тяхно място се появиха копия, принтирани на лист А4.

"Едва снощи разбрах и видях с очите си трагедията в “Квадрат 500” - естествено продължение на несанкционираното пипане с голи височайши ръце (макар и с благоговение) - написа Солаков. - За да не се доунищожат малкото ни съкровища на изобразителното изкуство след излагането им на катастрофалното (и престъпно) неконтролирано въздействие на драстични температурни разлики, някой отговорен трябва да вземе незабавни мерки за спасителна реставрация."

До повредите се стигна, след като в най-студените януарски дни климатикът на "Квадрат 500" се развалил, а това довело до рязко падане на температурите в галерията. 20-22° и 55% влажност са стандартните условия, при които се съхраняват произведения на изкуството. При по-ниски температури въздухът в залите става по-сух и променя състоянието на произведенията.

Над 60 творби се напукват заради лошите климатични условия, а екипът на галерията решава, че най-уместната реакция е да предпазят боята, облепяйки платната със "специално" тиксо, което на пръв поглед прилича на обикновеното хартиено от първата срещната железария.

Екип на "168 часа" посети "Квадрат 500", за да провери какво е състоянието на картините повече от месец след изключително тежката зима. Най-тежко пострадалите 10 творби вече се реставрират, ала останалите продължават да висят по стените на галерията с тъжни кръпки от тиксо. А условията в залите далеч не са перфектни.

Изглежда, климатикът на част от секторите все още не е поправен, тъй като те се отопляват с електрически печки, които също предизвикват осезаеми температурни разлики. В една от залите е горещо, в друга - студено. Далеч от обстановка, в която се съхраняват картини от XVI век.

Ала вместо ръководството на мегамузея да се погрижи за решаването на проблема, то предизвика още по-голям скандал, който започна с внезапното пенсиониране на двете уреднички, оплакали се от отношението към изкуството.

Искра Захариева и Мария Димитрова са именно жените, показали на художника Недко Солаков колко зле е всъщност положението в галерията. Няколко дни след неговия пост във фейсбук те биват пенсионирани заради "нелоялност" и "уронване на престижа и името" на галерията.

След тях Светлин Русев също връчи оставка, прехвърляйки отговорността за аварията върху директорката на националната галерия Слава Иванова. В отворено писмо до нея художникът защити двете уволнени жени и категорично заяви, че принципът на управление на галерията е "Разделяй и владей": "Не тя наклевети галерията, в която 30 години работи, а ти нея! Защо не пенсионира зам.-директорката Бистра Рангелова, която с годините натрупа не професионален опит, а хъс и злоба? ”

От своя страна Иванова изрази съмненията си , че атаките към музея се дължат на амбиции за власт: "Дали зад това внезапно пристрастие не се крие нещо друго - заяви тя в свое интервю. - Мисля, че зад всичко това стоят лични интереси на близки приятели на Недко Солаков. Ако се види кои са те, нещата ще се изяснят. Ще се види чии са интересите и амбициите и защо аз съм атакувана."

Реакциите на бившия и на настоящия министър на културата също бяха на двата противоположни полюса. Рашко Младенов направи изненадващо посещение на галерията и откри, че част от прозорците в наскоро реконструираната и реновирана с много пари галерия се подплатяват с вестници. Той изрази възмущението си, казвайки: "Аз не разбирам как и защо тези картини могат да бъдат оставени при тези градуси и да не бъдат преместени."

Ала за Вежди Рашидов проблем не съществува: "Няма скандал в "Квадрат 500", вчера проучих всичко. Не може за това, че те пенсионират, да ходиш да се оплакваш на улицата - казва той и допълва: - Една картина е омекнала. Това е работата на реставраторите, да поемат. Разбира се, който е отговорен, да си поеме отговорността. Пиарът не знам защо спи, аз бих го уволнил. Бих помолил посетителите да ни извинят за неудобството и да се затвори тази част от музея."

Но за гилдията на художниците проблем с "Квадрат 500" има още от деня на неговото създаване. Пожелали анонимност творци споделиха пред "168 часа", че когато е започнала работата по проекта, всички се чувствали обнадеждени, че най-накрая България ще има хубава, представителна галерия. Но това далеч не се случило.

"Не може един човек да реди сам цяла изложба. И още повече не може той да си избира картини, които на него му харесват, и да си ги подрежда така, както иска", твърдят от гилдията. Те открай време са недоволни, че Светлин Русев не е положил усилия творбите в "Квадрат 500" да бъдат подредени смислово или времево, а вместо това стилове и периоди се смесват по един хаотичен и безобразен начин.

"Единствено Мария Василева имаше страхотен проект за галерията, но беше изхвърлена оттам, без да се разбере защо", добавят още художниците.

Уволнението на изкуствоведката беше един от скандалите, които избухнаха по-малко от година след отварянето на "Квадрат 500". Самата тя определи отстраняването си от поста на куратор на националната галерия като политическа чистка и дори самият Светлин Русев я защитава в своето отворено писмо: За съжаление нещата не се случиха по най-културния начин и с Мария Василева, която ти назначи и не защити, а можеше да обясниш поведението й", пише той обръщението си към Слава Иванова.

През 2016 г. се завихря и първият скандал, свързан с устройството на сградата. Тогава мазилка започва да пада от чисто новите тавани на галерията, а творбите, намиращи се там, биват евакуирани по спешност.

Причината отново е в студа и топенето на падналия сняг Те повреждат регулиращите атмосферата инсталации в галерията, което пък води до подкожушване на прясно ремонтирани таван и отронване на цели парчета от мазилката. Този инцидент накара хората да се запитат къде са отишли тези 27 млн. лева за ремонт.

Точно година след първата авария идва и поредното признание, което отново събужда този въпрос. Оказва се, че основната климатична инсталация на галерията за чуждестранно изкуство не е подменяна от 1985 г.

След старта на проекта "Квадрат 500" се решава климатикът да бъде обновен заедно с реконструкцията на южното крило. Това обаче започва да се прави едва сега.

Новото крило на галерията ще компенсира липсващите зали за временни изложби и събития, както се прави в такива музеи навсякъде по света. "В хранилището на галерията има хиляди картини, достатъчни да се правят различни изложби всеки месец. Но те си стоят там, потънали в прах, защото никой не е помислил, че има нужда от разнообразие, за да се привличат посетители - споделят възмутени от гилдията и добавят: - Интересно е къде отидоха и тези 4 милиона, които бяха отпуснати на "Квадрат 500" за нови рамки когато такива всъщност няма. Картините още са в старите си рамки, с отчупени ръбове."

Сред по-малко повредените след последния инцидент картини са творби на Джовани Росо, Шарл Дюфрен, Ролан Удо, Готфрид Кленер и дори Джовани Батиста Гаули.

Последният собственоръчно е изрисувал няколко базилики и катедрали в Рим. Едно от най-изящните му творения е черквата "Сантисимо Номе ди Джезу". "Триумфът на името господне" е наречена фреската, красяща тавана на катедралата. Тя е най-големият шедьовър на Гаули.

Новаторството в случая е, че художникът смесва изрисувания купол на черквата със скулптурите, които традиционно са отделени. Гаули рисува и върху барелефите от коне, херувими и хора.

Така неговата творба няма рамка, а се разлива върху релефите, създавайки един от първите за времето си архитектурен илюзионизъм.

Творбите на гениалния Гаули обаче може смело да се нарекат оцелели в сравнение със случилото се с платното "Луцифер" на Франц фон Шук в "Квадрат 500".

Тя не само е най-пострадалата картина, но и най-скъпата в колекцията на музея. Попада в български ръце, след като е откупена от княз Фердинанд лично от художника. Платното е в дворцовата колекция до 1930 г., когато е предадено от цар Борис ІІІ на Народния музей, а през 1985 г. преминава в експозицията на откриващата се галерия за чуждестранно изкуство.

Наричат Франц фон Щук "принца на художниците", а "Луцифер" е творба, позната и любима на целия свят. Оказва се, че Фон Щук е бил и любмият творец на Хитлер. Когато фюрерът е бил на 13 години, той се впечатлява от "Дивото преследване", изобразяващо Вотан (Один, бащата на всички богове - б.а.).

По-късно Хитлер лично взима произведението на изкуството и го поставя в специална галерия. За тази внушителна картина се твърди, че точно тя е вдъхновила характерните мустак, прическа и ораторски способности на фюрера в следващите години.

Какво ще се случи оттук нататък с повредените творби и кога те ще бъдат подложени на реставрация, остава неясно. Но със сигурност това не е краят на проблемите в "Квадрат 500".