Фракции от негови последователи се обвиняват във вампиризъм и кражби на дарения за стотици хиляди

Ако решите да видите къде е роден Петър Дънов, както направих аз преди 4 години, ще питате насам – натам и все някой от село Николаевка ще ви заведе до една внушителна ограда. Скъпа ограда, висока над човешки бой, която тогава опасваше имение на 3, а днес на цели 9 декара. Бях чула, че то се обитава от комуна – последователи на Учителя.

Един синеок и много усмихнат мъж, Валентин, дрънкайки с връзка ключове, ме повежда към бяла сграда с чардак и дървена стълба отпред. Родната къща на Дънов, възстановена по стара снимка от 1933 г.

Празна къща, необитавана, празна. Разбирам, че Валентин и другарите му я използват за съхраняване на зърно и храни. Оригиналът е рухнал самотно преди десетилетия и по данни на старците в селото се е намирал от другата страна на улицата. Размотаваме се за малко в двора с надежда нещо да потрепне, но чудеса не се случват и ние се връщаме обратно – в тяхното лично имение, което са купили допълнително, зад високия зид.

Още от портата си изумен,

попадаш в

Райската градина

Дървета и цветя, над 300 вида. Арки и беседки, птички и пчели като в детски анимационен филм. С изглед от високо към последните хълмове, преди Стара планина да се предаде на морето. Създателите на това неземно кътче – двама мъже и две жени на възраст между 40 и 60 – ни посрещат с вегетарианска супа, с току -що изпечен хляб от лимец, над който се вие ивица дим, и със сияйни лица. Валентин, Весела, Елизабет и Огнян. Всичко необходимо за храна садят със собствените си ръце. Вода си вадят от кладенци. Електричество добиват с мащабна соларна система за 50 000 лева. Тя се разполага върху целия покрив на чисто нова сграда – бъдеща работилница с огромен склад.

В една част от двора са струпали строителни материали. Все се достроява нещо по двете къщи за живеене. За да се развихриш така, трябват пари, много пари. А съселяните им се чудят откъде се вземат тези пари, когато и четиримата не работят? Но домакините твърдят, че почти нямат нужда от пари, освен за захар, олио, бензин и ако им се скъсат обувките.

Общата къща на един етаж са иззидали, обковали със светло дърво и обзавели сами. Една обща спалня с четири легла. И кухня за сетивата - с всевъзможни лавици от буркани, сушени зеленчуци, чекмедженца с подправки, екстракти от билки и какво ли още не. Отнякъде отгоре, отстрани струи божественост... И всичко това, сътворено само за 3 години. Защо тогава в България е невъзможно за 23?

Втората къща ще

е за бъдещите им

съмишленици

с чисти сърца, които евентуално може да заживеят редом с тях някой ден. В миг ми се прииска да зарежа всичко и да остана тук, редом с тях, и аз. Тук бе остров. Уникален остров на хармонията. Чак такава хармония не беше за вярване! За малко ѝ повярвах. Усещането бе прекрасно.

Първата камбана ми удари, когато ги питах за секса.

- Вие спите тук заедно мъже и жени. Сексът в комуната какво значи?

- Ние сме избрали сексуалната енергия да не бъде проявявана в най-низшето физическо проявление на секса – обяснява Огнян с пламък в очите.

- Не правите секс?

- Не правим секс.

- Това не е възможно, вие сте млади...

- Има нагон, не го отричам, но творческата енергия може да не се проявява чрез сексуален акт. И на мен ми се ще понякога - като видя някоя, си казвам: ох, леле! Но после го подлагам на огъня в себе си и то се трансформира. Когато правиш секс, мъжът пропуска жената и жената пропуска мъжа.

Да прахосваш тази

енергия за един

сексуален акт, който

не се и изпълнява в

повечето случаи като

хората...

Затова има толкова провалени семейства. Затова се раждат толкова изроди...

“Учителят говори за мъжа и жената като за две стаи и вратата между тях”, казва Петър Капралов от Бялото братство в Холандия, гост в Николаевка. “Тези стаи нямат смисъл, ако го няма господаря, който да влиза между тях”, допълва той.

- А кой е господарят?

- Бог!

С течение на годините обаче подразбрах, че Огнян е с Весела, а Валентин с Елизабет. Това стана, когато Елизабет внезапно почина.

И така, втората камбана удари заради смъртта. При това за смъртта на основния спонсор на мероприятието, каквато беше австрийката Елизабет. Спомних си я първия път, когато я видях – с белите коси, с небесните очи и с ангелска усмивка. Питах я как се чувства човек, който продава всичко, което има в Австрия, и го влага в комуна във варненското село Николаевка? Отвърна ми на български: “Много щастлива!”

Валентин разказваше после, че преди 2 години всички се разболели от грип и понеже не използват лекарства, дълго кашляли и кихали. Не обърнали внимание, че Елизабет се влошава и когато я отвели в болница, пневмонията ѝ била толкова напреднала, че белият ѝ дроб се разпаднал. После в селото при тях идвали полицаи, за да ги разпитват, тъй като имало съмнения кое и как.

Всъщност Валентин се запознава и с Огнян, и с Елизабет, докато обикаля центровете на Бялото братство в Западна Европа. По онова време той бил фен на ученика на Петър Дънов - Михаил Иванов, който основава свой клон на учението най-напред във Франция.

- Днес учението на Петър Дънов е извратено - започна Валентин.

- Моля?

- Ходих и на Рила да ги видя. Постоянно се показват колко са духовни, колко са чисти, а аз, като отидох, веднага се убедих, че е точно обратното. Всичко е пари! А на Запад театърът е още по-голям,

там милиони се въртят,

в централата в Бон Фен! Печелят се много пари – дори за чаршафи, за перални. Само плачат, че няма пари, а за всичко си плащаш там. Това е гнездо на оси!

- Искаш да кажеш, че за да те приемат в Бялото братство, трябва да плащаш?

- 3500 евро струва да си в ръководството на Бялото братство на Запад. За да имаш глас между тях, а може и вчера да си се появил. Във “Виделината”, където работих 3 месеца, аз виждах как крадат като плъхове и после крият паричките, за да не ги видя. Искаха да им чистя като слуга, за да си плащам престоя! Невероятно беше! Аз им казах – няма да стоя повече тук и няма нищо да ви плащам! После разбрах, че Елизабет е поискала да плаща за мен... В началото Елизабет беше омагьосана от техните енергии. Дълго ѝ говорих, докато се убеди.

След това ми предложи да работя за нея в Австрия. Тя се влюби в мен... Караше ме да остана да живея при нея там. Но аз сънувах сън, че трябва да отида в Николаевка, защото тук е роден Петър Дънов.

През 2004-2005 година в България Валентин попада на инициативата да се възстанови родната къща на Учителя. Знамето развява една енергична поклонничка на Дънов, Павлина Павлева. За целта тя

основава фондация

и прави шумна

дарителска кампания

Ето какво пише в нейната обява:

„ЗОВ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ

Фондация “Духовни градежи – Беинса Дуно” се обръща към всички желаещи да се отзоват:

Търсим съмишленици и спомоществователи при изграждане дома в с.Николаевка обл. Варненска на възрожденците чорбаджи Атанас Георгиев и свещеник Константин Дъновски, отдали целия си живот в служене за българщина и духовна пробуда. От този дом е тръгнала една духовна вълна за из цялата Варненска област. В него се е родил и Всемировият Учител Беинса Дуно /Петър Дънов/.

Защо и днес този дом да не бъде отново духовно средище и ние с ума си и сърцето си да се докосваме по-често до Словото Божие, оставено ни в беседите и лекциите на Учителя.

Банкова сметка в лв. 100376691 ОББ – гр. Троян, код 20080023

Строителните планове са изготвени. Понастоящем се разчиства мястото. Прокарва се вода и ток. (Следва разпределението на къщата за живеене, делова работа, музейна сбирка, библиотека, площадка за паневритмия и т.н.) Домът се изгражда от Фондацията чрез дарения и доброволен труд.

ПРИНЦИПИ, НА КОИТО

СЕ ОСНОВАВА

ДЕЙНОСТТА НА ДОМА

- УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

- Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина

- Когато Любовта царува смут не става, когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.

ОРГАНИЗАЦИЯ И ВИД

НА ДЕЙНОСТТА

Братски срещи, лекции и беседи, концерти, честване на празници, издирване и събиране на материали за музейната сбирка и библиотека, водене на архив и счетоводство.”

В управата на фондацията освен Павлина влиза и Веселина. Валентин също става член и работи на строежа заедно с тях. Огнян се появява впоследствие. Всеки внася каквито има свои средства и събират множество дарения. Фондацията купува от общината парцела и строежът започва.

Кметството не остава

по-назад и печели

над 300 000 евро

грант от ЕС

за проект, наречен “Истина, обич и мъдрост - слънчева светлина от извора”, който има за цел да рекламира родното място на основателя на Бялото братство, да подпомогне възстановяване на родната му къща и да изгради инфраструктура на село Николаевка.

Една чужденка, също поклонник на Учителя, на име Флор, решава да купи съседното място на родната къща. Тя си представя идеалистично, че един прекрасен ден Николаевка ще стане център, в който всички враждуващи клонове на учението ще се обединят. Но тъй като тогава законът забранява на чужденци да притежават земя у нас, тя дава парите, а парцелът става собственост на Бялото братство във Варна.

Родната къща е

открита през 2011 г.

и точно тогава, когато всичко върви към хепиенд, пада гръм от ясно небе. Героите се изпокарват и хващат за гушите. Павлина изхвърля Валентин от фондацията. Той не страда дълго. Чрез Веселина и Огнян организира на Павлина контрапреврат и накрая изхвърлената се оказва тя.

Ние сменихме името на фондацията, сега е “Изворът на живота” и не искаме да имаме нищо общо с Павлина. Ние реорганизирахме фондацията само за да спасим къщата. Това ни беше целта, иначе щеше да замине в забвение.

“Тя ме изгони през 2009 г., направи ме крадец, мошеник, какъв ли не ме изкара! Парите, които идваха от чужбина, ги даваха заради мене. Но в един момент заявих – вече няма да ги давам на Павлина, парите остават на моята сметка! Казват, че преди това се били събрали около 100 000 лева, но аз не знам тия пари къде са отишли, защото съм правил покрива сам! На мен пари не са ми давали, аз съм давал пари! Построих и първата плоча. Как може едно дървено стъпало да струва 16 лева?

Мястото го купихме за 2 500 лева. Павлина създаде фондацията с 500 лева първоначален капитал, но парите ги взе от нас. А по документи пише, че тя ги е дала. Тя нямаше пари да се обърне. А ние не знаехме и давахме пари, без да мислим, за да създадем къщата на Учителя с най-чисти намерения! Сега съм доволен и щастлив, че съм я изгонил! Тя общуваше с духове, щеше и мене да убие, защото съм ѝ противникът. Последния път сякаш ме беше отровила”, разказа Валентин.

“Той беше направо отровен, нямаше сили да се движи!”, потвърди Огнян.

“И аз по едно време не можех да ходя! Лазех на 4 крака сякаш без енергия и после се разделих с нея, защото разбрах какво става. Източваше ми енергията през слънчевия сплит, точно до степен да не мога да ходя. Просто не можех да мисля! Тя използва силите на вампиризма, които в учението са абсолютно забранени!”, допълни разказа Веселина.

Тогава така луднах на къщата, че нямаше да я изтърпя и щях да я убия с брадвата - развълнува се Валентин. - Щях да я убия и нямаше да ми мигне окото! Не можеше да се търпи тая жена - постоянно те следи, беше страшно нещо!

Открих Павлина Павлева в дома ѝ в Троян.

“Аз се оттеглих през 2012 г. след като бях 9 години там. Оттеглих се, защото сегашните хора във фондацията ми казаха, че съм се занимавала с магии. Оле, Боже, небеса! Аз ако можех да правя магии, тук пред вратата ми ще има един куп хора денем и нощем. Скоро ми звъни един познат адвокат и ми казва: “Ти, Павлина, знаеш ли, че фондацията, дето си я основала, няма нищо? Тази къща е прехвърлена на Валентин като на частно лице.” Де факто

за мен това е

една кражба!

Друго не знам какво да ви кажа! И била обявена за продан за 150 000 лева. Да, той е помагал, но то не значи, че можеш да взимаш труда и даренията на 100 човека!”, разказа ми тя.

- А даренията в какъв размер бяха?

- Ами, те не се събираха на купчина. Те постепенно се събираха малко по малко. Ние сме строили на етапи. А когато се оттеглих, бяха останали 400 лева. Аз пари не съм вземала.

- Фондацията получи ли нещо от европарите?

- От никакви програми суми не са идвали. Аз ходех да искам от общината и мисля, че ни дадоха 6 000 лева. Пожелавам ви светлина и виделина! Ако някога се загубите по нашия край, вижте дали съм на земята!

Валентин, Веселина и Огнян правят агресивни опити да се споразумеят с Бялото братство да им дари имота на Флор. Но от централата на братството в София забранили това. Нещо повече! Според тримата София изпратила “окръжно писмо”до поделенията си да пречат, колкото се може повече. Флор, разочарована от кавгите, решава да си вземе парцела в Николаевка обратно, още повече че законът вече разрешава на чужденците да притежават земя. След кратки увъртания, колебания и консултации Бялото братство го прехвърля обратно на Флор. Днес тя притежава един буренясал парцел в Николаевка и не ще и да чуе за България.

Валентин признава, че всичките имоти са прехвърлени на негово име като частно лице само заради по-ниските данъци. А и защото

щели да купуват

още съседни земи

Не било вярно, че са обявили къщата за продан. Напротив! Тази година, се кълнат и тримата, щели да прехвърлят къщата на Учителя обратно на фондацията. Ще дадат пълен отчет на придобитите от дарения средства и ще се опитат да възстановят сградата като туристически обект. Но не като музей на Петър Дънов, а в памет на истинския собственик, чорбаджи Атанас, който имал големи заслуги за района.

- Защо, каква е логиката, нали Учителя е световноизвестен все пак?

- Учение на Петър

Дънов няма

Има всеобщо знание. И той е бил само негов посредник – отвръща вдъхновено Огнян. – Ние не играем паневритмия, не правим ритуали, защото ритуалът те превръща в роб, а не в свободен човек. Всички говорим, че сме последователи на някакви учения, но ние вече минахме покрай тези неща. Когато ходиш, следваш, тичаш подир учители или подир някой така наречен Пробуден, всъщност се пропуска основното нещо – самият човек. В края на краищата ония, които са минали преди по така наречения Път, не са били абсолютно нищо по-различно от нас. Много богове твърдят, че са създали Вселената. Аз вярвам, че има само една животворяща светлина. Тя е самият живот. Човекът е далеч от цялата тази илюзорна кавалкада от богове, ангели и най-различни светци, които хората толкова много обичат! Хората много държат да се хванат за нещо, което ще ги издърпа от тая дупка, в която сме се набутали – дупката на забравата какво сме всъщност ние самите.

Когато от братството повтарят като папагали „Учителят каза това, учителят каза онова”, то е пълно лицемерие! – бурно реагира Валентин. - Като дойде нов човек, те го деформират. Язък, че Петър Дънов се е опитал нещо добро да създаде! Ако ми се даде власт, това братство с огън ще го унищожа! С огън и меч ще го унищожа, няма и камък върху камък да оставя. Защото няма обединяваща идея. Няма ли я истинската идея, всичко се разпада. И милиони да имаш, всичко отива по дяволите.

В училището на Учителя стават чудеса

Баща му получил божествено видение в корабокрушение. Дънов започнал да се подписва като Бейнса Дуно, за да се крие от полицията

Има ли място в България, където поклонници от цял свят биха дошли на пилигримско пътешествие? За да сведат глава пред една висока Същност, пред един Учител, който в духовната йерархия стои редом до Исус Христос и Мохамед? И не само да се поклонят. А да изпитат катарзис, невъзможен другаде. И да се променят, за да започнат живота си, облагородени на чисто. Може да се изненадате, но да, такова място в България има. Едно варненско селце, Николаевка.

Николаевка, що за име? Кръстено уж не на кого да е, а на самия цар Николай Втори Освободител, пък някак умалително, детинско? Предишното му име, Хадърча (Хадърджа) пък даже не може да се произнесе!

На 29 юни (12 юли по нов стил) през 1864 г., когато на бял свят идва Петър Дънов, войната все още не се е разгърмяла. Селището от няколко къщи, възникнало само 16 години по-рано, все още се нарича Хадърча. Заради Хадърчалията, местния Робин Худ. Уж борец за свобода от четата на Петко войвода, пък дава куп жълтици на османците, само и само да отърве околието от опустошение. С което за сетен път доказва, че има по-мощно оръжие и от меча, и от ятагана...

Е,

става ли това

местенце за

българската Мека, за

българския Витлеем?

В края на краищата, защо не? Туристическите митотворци днес са способни на по-големи чудеса от самите месии. А митотворците с метал в очите не дремят и у нас. В общините на Николаевка, Суворово и Варна, както и в Бялото братство отдавна са се сетили за тази златна идея – последователи на Учителя да идват на родното му място на поклонение. Възвишено и печелившо отвсякъде! Завъртели са европари още от предприсъединителните фондове.

Но защо ли, защо от стотиците хиляди евро тук нищо не личи? Пътят от Варна до селото, трийсетина километра, е набръчкан като старческа ръка. С парите уж имало изградени пейки край язовира и детска площадка, но аз нещо не ги видях. Пък местното музейче все затворено стои. Едноетажни къщички, измазани с вар и накачулени с каменни плочи, които едва се подават над гъсталака. Площадът що-годе пометен и църквата сякаш даврандисана. Да, за същата църква става въпрос, първата в района по турско, построена и издействана от дядото на Петър Дънов, забележителния чорбаджи Атанас Георгиев. Тя започва да функционира цели 10 години преди провъзгласяването на самостоятелна българска църква през 1860 г... Свято място май, наистина?

А “Уикипедия” твърди: “През 2011 г. е възстановена родната къща на Петър Дънов, разрушена по време на комунистическия режим.” (Както ще видим, комунистическият режим няма нищо общо тук! Понякога се чудя кой ги пише тия...)

Безлюдие. Забрава. Тишина. Петнайсетина години след усвояването на еврата, от заветната цел - “исторически туризъм” - нито следа.

Какво не му е наред на село Николаевка, та никой не стъпва тук? За да открия отговора, тръгвам да търся Бялата къща на Учителя. Отговорът трябва да е някъде там... Каква история се оказа накрая! Каквато не би хрумнала даже на Данте, създал “Божествената комедия” – с рая, с ада и с чистилището. Но за България “комедия” никак не върви...

Да започнем с най-голямото чудо – идването на Учителя. На Петровден, когато Петър Дънов се ражда,

баща му чувства, че

той не е обикновено

ревливо бебе, а

“знамение”

И записва в Библията си: “Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот”. Но, разбира се, раждането на новия Учител на човечеството е предречено много по-рано...

Бащата - Константин Дъновски, е изключителна личност – първият учител в българско училище във Варненския край. В същото училище, създадено от тъста му, чорбаджи Атанас Георгиев. В него учи по-късно и Петър Дънов, а в новата му сграда и Ахмед Доган, който е родом от съседното с. Дръндар.

Константин Дъновски е първият свещеник в църквата на чорбаджи Атанас в Николаевка и първият, който служи на български език във Варна. С годините той става една от емблематичните фигури на града. Спомените му са пълни с мистични епизоди, извадени сякаш от Стария завет. Като млад той тръгва за Атон, решен да стане монах. Това пътуване се превръща в кръщение. Най-напред в морето се издига буря, величествена и смъртоносна като при потопа.

Корабът му се

блъска в една гемия

и се разпада, а него

сякаш Бог спасява

Не само това, но му се и явява...

Добрал се до Солун, Константин влиза в църквата “Св. Димитър” за благодарствена молитва. Пред олтара вижда старец в черно расо. Но щом започва да говори, старецът изведнъж се преобразява: “Забелязах едно странно изменение в погледа му, по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”, споделя Константин.

Старецът му казва, че Бог иска той да се върне в България, където трябва да изпълни своята мисия на земята: “Да си идеш там – на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде праг за чудни световни промени.” (Мястото на чудните световни промени, както се сещате, е Николаевка!) Едва издумал своето пророчество, старецът изчезва яко дим. Буквално се изпарява пред смаяните очи на Константин. Така поне твърди един от биографите на Петър Дънов, Атанас Георгиев.

А д-р Вергилий Кръстев, авторът на многотомника “Изгревът”, смята, че тази среща е била със самия Ангел Благовестител, който за втори път слиза на земята. Първия път е световноизвестен. - Когато духът на Божия син трябва да се въплъти в човешкото тяло на Исус. Тогава Ангел Гавраил идва да съобщи благата вест на Дева Мария.

В нашия случай

духът Беинса Дуно

се ражда физически

в Петър Дънов

Той идва от най-висшата цивилизация, която съществува на звездата Сириус (“само” на 9 светлинни години от нас) и е един от Всемирните Учители на Вселената, заключава историкът. Любопитно е, че най-ярката звезда в небето, Сириус, е използвана по същия начин в древните митологии, в окултизма – от Блаватска до Алистър Кроули, та дори в конструкцията за света на масонството. Масоните вярват, че някой ден в израстването си те трябва да се качат именно горе, на Сириус. Тъкмо това е звездата с всевиждащото око върху гравюрата на американския долар. Случайни съвпадения...

Белите братя изчисляват, че Петър Дънов се ражда точно 1000 години след като цар Борис Първи узаконява християнството в България. Тогава съмнява ли се някой, че в имената на Учителя има тайнствена символика? Самият той обяснява произхода на името си от прякора на своя дядо, който бил “много як, здрав човек като дъно”: “Навсякъде има дъно! Горко на ония, които нямат дъно!”, казва поучително той. Очевидно е имал чувство за хумор...

Но какво пък означава „Беинса Дуно”? По въпроса яростно спорят. Според по-трезвомислещите Петър Дънов започва да се подписва с този псевдоним едва в началото на 30-те години на XX век, за да остане анонимен за полицията. От санскритски “Беинса Дуно” се превежда като „Този, който носи словото на доброто (любовта)”. Но сам Учителя казва, че името идва от “ватански” – език, непознат на лингвистиката: “Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език.

Всичките добри хора

като се срещнат, те

се познават,

говорят си.”

На този странен език, който се практикува днес само в Бялото братство, са написани и текстовете на песните на Учителя.

Малкият Петърчо късно прохожда и всички го мислят за ням. Известни са първите му думи, произнесени едва когато е на 6: “Бабо, вържи ми люлка!”

Не по-малко прочути са и първите му пророчества. Един слънчев, безоблачен ден той казва на селяните бързо да съберат зърното си, защото се задава буря. Те му се подиграват, но когато градушката се изсипва и унищожава нивите, се налага да признаят способностите му на метеоролог. Оттогава, като искат да научат прогнозата за времето, тичат да питат “попското дете”.

Майка му Добра умира рано, на около 40. Но брат му Атанас и сестра му Мария, и двамата по-големи от него, оставят спомени. Мария разказва как баща ѝ искал да я ожени за богат мъж, макар че тя била влюбена в друг, беден. Кандидат-женихът дошъл за годеж и Мария отчаяно се разплакала в другата стая. Петърчо ѝ казал да не плаче, защото на другия ден годежът ще се провали. И той наистина се провалил. Защото през нощта Мария избягала от къщи и пристанала на своя любим. Понякога чудото се състои в това да помогнеш на някого да вземе решение, но и то не е малко... По-късно, в най-трудните си житейски дни, Петър намира закрила в семейството на Мария.

Въпроса защо Петър Дънов късно прохожда и проговаря, последователите му обикновено обясняват просто – с неговата гениалност.

При гениалните хора

често се среща

някаква патология

Такъв проблем като малки са имали Айнщайн, Леонардо, Дарвин и кой ли още не. Детските лекари имат цял арсенал от възможни диагнози, някои от които зависят от здравето на майката и отношенията ѝ с детето. Майката на Петър Дънов дълго боледува по време на бременността. Самият той също е болнаво дете. И все пак, когато няма физиологично нарушение на слуха, зрението и гласа, най-вероятно става въпрос за временно психическо разстройство, което може да се дължи и на стрес от тежкия исторически период, в който детето расте.

Психиатърът д-р Мила Ефремова анализира, че децата със забавено развитие на говора преживяват невероятно страдание, защото не могат да използват най-важната способност на човека – езика. “Изключително тежко е за човека да не може да говори, да не дава сигнали на околните и да не може да приема сигнали от тях.”, казва тя. “При гениалните това страдание се сюблимира в огромна творческа енергия. Първите 7 години дават отражение на целия живот, нали така?”

Наистина, макар и заобиколен от хиляди обожатели, Петър Дънов никога не създава свое семейство и остава сам. В едно писмо той пише: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: “Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила”.