Очевидци: Тогавашният президент се пльосна на стълбите и започна да крещиq вбесен, а монтажът показва сценката само от момента, в който му помагат да се скрие в парламента

Ген. Семерджиев получил устно разпореждане да изпрати танковата бригада, но на своя отговорност не се подчинил

Репортажът с прословутата фраза на Петър Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат!", с който изгря звездата на Евгений Михайлов не показва цялата истина за драматичното събитие от зората на демокрацията. Това споделят очевидци, участвали в митинга, благодарение на който се слага край на тоталитарното управление у нас.

На 14 декември 1989 г. хиляди българи излизат на протест и искат

отпадането на чл. 1

от тогавашната конституция,

който провъзгласява ръководната роля на БКП.

Както никога дотогава, а може би и след това хората са изпълнени с решимост и се борят за незабавно решение на този най-важен за установяването на демокрация у нас въпрос. Докато в Народното събрание заседават назначените комунистически депутати, около сградата му се извива жива верига, която прераства в грамадно хоро.

Отвътре идват противоречиви сведения, но в крайна сметка събралите се с учудване и недоволство разбират, че процедурни хватки пречат решението да бъде прието същия ден, както настояват протестиращите.

Гневът на народа е неописуем. Добре запознати с начините на безкрайно протакане на жизненоважни въпроси, хората възприемат

забавянето

на решението

като поредното шикалкавене.

"Вътре явно бяха информирани, че гневната тълпа нараства неудържимо и пред главния вход на парламента започнаха да се появяват "парламентьори", които

се опитваха да успокояват хората

- разказва очевидец пред в. "168 часа". - Но вече никой не ги слушаше. Един след друг се появиха депутатите Нешка Робева, после акад. Благовест Сендов и Цветана Манева. Никой не ги слушаше и те се прибраха след мощни освирквания обратно в сградата. Вече се стъмваше, когато излезе и самият Станко Тодоров - тогавашният председател на Народното събрание.

С дежурна усмивка и с жестове с ръце той също се опита

да тушира,

доколкото може, напрежението."

Протестиращите не само не се поддават на успокоителните му думи, а дори напират към него и за миг той е повлечен от насъбралото се множество на стълбите на парламента, разказва още свидетелят. Усмивката му веднага се изпарява, а охраната едвам успява да го измъкне от ръцете на хората. Уточнението, че той се появява, преди да дойде Петър Младенов, е важна, тъй като опровергава разпространената впоследствие скалъпена версия, че вместо да вика танковете, разяреният държавен глава е призовавал Станко.

Точно след това в спомените на очевидците се появява и епизодът, който липсва на лентата, показана от Евгени Михайлов.

"Накрая се появи и самият Петър Младенов - продължава разказа си бившият протестър. - Още в самото начало обаче и той разбра, че няма никакъв шанс срещу озверелите от комунистически лъжи хора. Видимо влошеното му здравословно състояние и изражение на алкохолик дори предизвикаха обратен ефект. Бях най-отпред точно пред него, но даже и аз не разбрах какво иска да каже.

Чуваше се нещо като грухтене. Изведнъж нещата излязоха от контрол. Разгневени хора се втурнаха и за миг го обградиха.

С учудване забелязах,

че някои от стоящите до мен се опитват

да го защитят с ръце

от напиращите от задните редици. Помислих си, че може би са били внедрени от самото начало между митингуващите. А най-отпред имаше и много репортери с камери и микрофони.

Така или иначе, натискът беше много голям. Внезапно голяма група от хора се люшна върху мокрите стъпала на Народното събрание и за миг повлече и държавния глава. Той се пльосна по лице на площадката над стълбите и започна да врещи нещо неразбираемо.

Може би е било за 10-20 секунди, но като се има предвид хаоса, който настана, ми се стори, че много време лежи на земята и не може да се изправи.

В очите му се четеше ужас, че побеснялата тълпа може

да го разкъса

Тогава се огледах дали от покривите на съседните сгради няма да започне стрелба, ако видят, че не могат да го отърват от линча. В крайна сметка с помощта на няколко яки мъже той успя да се надигне и с последни усилия се добра до вратата.

Точно тогава в безсилието и яда си се провикна: "Най-добре е да дойдат танковете!", а след това съпартийците му обясняваха, че искал да каже: "Най-добре е да дойде Станко!"

Лъжата беше груба, тъй като всички, които бяха там, видяха, че тогавашният председател на Народното събрание излезе и се прибра преди него. Останах с впечатление, че самият репортаж, който излъчваха многократно по новините след това, беше направен така, че унизителното положение, в което изпадна Младенов, да не стане известно на широката публика. Когато Евгени Михайлов разказва прословутата случка, също никога не споменава за това, което на мен лично като очевидец на инцидента ми се струва опит за прикриване на истината."

Малко след въпросния митинг тогавашният оператор Евгений Михайлов търси всякакви начини да докаже истинността на записа. Той дори отишъл лично на крака в Съюза на глухите,

за да търси жестомимичен специалист

Искал да гледат кадрите и по движението на устните на президента да потвърдят, че казва именно скандалните думи. Тогава обаче неправителствената организация не успяла да намери подходящ експерт. Не е ясно дали това е било поради липса на желание или липса на подходящ експерт.

По онова време екипът на Петър Младенов привлякъл Пламен Николов, който по-късно стана парламентарен секретар на кабинета на Жан Виденов. Но през 1989 г. обаче той работи в Института за съвременни социални теории, чийто директор е Александър Лилов. Николов бил поканен в президентството първо да се види с Младенов и да чуе лично от него какво е казал.

“Обади ми се Николай Камов, той беше

в екипа му

Отидох на "Дондуков" 2, чаках за среща, но така и не успях да се видя с държавния глава - разказа Николов пред "168 часа". - Повярвах, както и Камов беше повярвал. И отидох вечерта в предаването "Панорама" на Иван Гарелов. Буквално се хвърлих на амбразурата да защитавам Петър Младенов."

По-късно той се опитал още два пъти да говори с него за прословутия митинг, но не успял. Веднъж на "Дондуков" 2, където чакал за среща, но при държавния глава влязъл Андрей Луканов и двамата останали дълго време в кабинета. Същата вечер Младенов подал оставка.

Последно Пламен Николов срещнал бившия президент през 1994-1995 г. на ул. "Оборище" и пак се опитал да го попита за репликата "Най-добре е танковете да дойдат".

"Младенов бягаше от тази тема, беше гузен. Каза ми: "Няма какво да ровим в тази история. Ако знаеш колко бях притеснен, мислиш ли, че помня какво съм казал? Толкова ли е важно?"

Тогава Пламен Николов вече бил чувал от ген. Атанас Семерджиев, който на 14 декември 1989 г. е шеф на Генщаба, че Петър Младенов устно му разпоредил да докара танковата бригада от УГорна баняФ. Но генералът на своя глава е решил да не го прави. Пламен Николов попитал ексначалника на ГЩ защо не опише този епизод. Докато бил жив Петър Младенов, Семерджиев не посмял. Включил го в новото издание на спомените си вече след смъртта му (2000 г.).

Петър Младенов отказал да коментира пред Пламен Николов и този спомен на генерала.