Янки с танкове не са добре дошли в България

Ето го новият проблясък на щабните плъхове в Монс: в българското Ново село се дислоцират 120 американски войници за участие в тазгодишното издание на маневрите "Атлантическа решимост". Тя се разгръща и на териториите на Румъния, Полша и прибалтийските републики, както и в акваторията на Черно море. Явно целта на НАТО е да подрънка оръжие под носа на Русия, без обаче да я кара да кихне.

Като премиер Бойко Борисов съвсем правилно е виждал в тази дрънканица заплаха за България и се е опъвал на НАТО до последно. Поне така казва сега. Но май не е било чак до последно. Графикът и районите на ученията в рамките на "Атлантическа решимост" са утвърдени в НАТО още по времето на президента Обама. И ако неговите санкции срещу Русия заради анексията на Крим са най-силният му икономически удар, изсипването на войски и бойна техника край границите й е най-сериозният военен отговор на влошените отношения с нея.

Борисов съжалява за милитаризацията на Черно море, където вместо платноходки и газови тръби има ракетни крайцери и подводници. Но в глобален план това е бял кахър. В Полша и Прибалтика се е струпала толкова много войска, че е замирисало на Трета световна война. В ударната група на НАТО влизат 6000 бронирани машини, от които танковете са 3600. Военните й самолети са 1500, от които изтребителите са 1000. Бойните кораби са 110 и на някои има ракети "Круз" и други нападателни, а не отбранителни оръжия. За сравнение - през 1941 г. Хитлер струпва по границата с СССР войски и 3266 танка. Сега НАТО надмина Вермахта. При това разко е съкратил дистанцията до руската столица. НАТО е само на 120 км от Санкт Петербург и на 570 км от Москва. Всичко това е наследство от носителя на Нобелова награда за мир Барак Обама.

Като лоялен член на пакта България е длъжна да участва в атлантически маневри, дислокации и бойни операции. Тук въпросът не е ученията край Ново село да бъдат отлагани, отказвани, проваляни или отменяни. Предвид числеността на участниците в тях те са безобидна игра на фунийки в сравнение с маневрите в Западния военен окръг на Русия край границите на НАТО.

Въпросът е защо в Ново село, т.е. съвсем под носа на Русия, а не като румънците - далече в стретегическия им тил в Чинку, за де я изнервят. Въпросът е също войници от кои националности се добре дошли на маневри в България, кои - не чак толкова, и кои - ама никак. Тук координаторите и стратезите в НАТО я карат урбулешката, без да се съобразяват с исторически наслоения, нагласи и настроения сред местното население. Типично за Америка, за нейната арогантност, за отказа й да вниква в детайлите и да доизкусурява политиката си според тях.

Американските войници не са добре дошли у нас, но не заради силните чувства у българите на любов и признателност към Русия. Всеки що годе интелигентен човек е наясно, че Америка и Русия никога няма да се сбият една с друга, освен зорлем или неволно. Но дори и това да стане някой ден, България няма да е залог на сблъсъка им, а и едва ли ще е негово бойно поле. Излиза, че янките идват тук само за да се усмихват радушно и да махат приятелски от танковете си към зяпачите, да боядисват благотворително селски лечебници и да правят чат-пат нощни зулуми.

В Полша те вече ги правят. На 25 януари край Жельона гура в Люблинското воеводство един камион на Пентагона не спази пътен знак, изпусна завой и се преобърна заради несъобразена скорост. Но пътя се разсипаха десетки танкови снаряди. Този път пострадали нямаше, а боеприпасите бяха набързо събрани от сапьори. Миналата година обаче след маневри в същия район американски камион смачка полска кола и шофьорът й загина на място, а спътникът му бе тежко ранен.

Но тук въпросът не е за золумите в резултат на американското незачитане и арогантност, а за друг нейн аспект. Той се проявява в самия избор на Жельона гура като място за дислокация на 3500 войници от НАТО. От 1965 до 1989 г. градът бе домакин на "Фестивала на съветската песен" и това бе голямо културно събитие. В него участваха звезди на съветската музика, а млади полски певци и музиканти започваха оттам своята кариера. Щом дойде на власт, "Солидарност" закри фестивала, така че изтеглянето на Съветския съюз от Полша започна от песните му. През 2008 г. с помощта на двете министерства на културата градът възроди фестивала и телевизията го излъчваше на живо, като пак се раздаваха за награди златен, сребърен и бронзов самовар. През 2014 г. обаче заради анексията на Крим от Русия Полша повторно закри фестивала. И сега улиците в Града на песните се трамбоват от американски войници.

В България янките (заедно с англичаните) не са добре дошли заради живия спомен за бомбените килими над София по време на Втората световна война. Това варварство, било то и спрямо вражеска столица, бе срещу мирните й жители и не носеше никаква военна изгода. То целеше само, по думите на Чърчил, да заравни Софийското поле, за да бъде засято с картофи. Също толкова варварски бяха и бомбардировките на Дрезден, причинили най-големия умишлен пожар в човешката история, на Хирошима и Нагазаки, на Белград...

Да, бомбените килими над София бяха съвсем легитимни. България отнемайкъде бе обявила война хем на Великобритания, хем и на Америка. Но не е морално Съединените щати да се възползват всеки път от необятната политическа глупост на нашите управници. Не е морално и да са наказвали заради нея българския народ, а сега да чакат радушие и гостоприемство от него. Защото най-отблъскващото в онзи исторически период бе избраната тактика на американците да причиняват безогледни жертви и щети, без обаче да откриват фронт и да рискуват загуби в жива сила. Тази тактика е в съзвучие с циничните думи на Бисмарк за "костите на един-единствен померански гренадир" и се прилага и до днес. Над Югославия САЩ не загубиха нито един пилот, но надписваха бомбите с "Честит Великден, Слобо!". Докато Русия въпреки всичките си задни мотиви воюва с Османската империя за свободата на България и дава за нея 220 000 жертви. Има ли сега 220 американци, които да са готови да умрат за българската кауза? Едва ли, но със сигурност на много повече от 220 им се играят компютърни игри с Б2.

В София още има следи от бомбите, старите хора ги помнят, макар раната да е вече затворена. Затова нека мине още половин век, поколенията да се сменят и тя да зарасне. Тук е оправдан старият предразсъдък срещу онова, което немците наричат Zeitgeschichte (съвременна история). Нужна е по-голяма дистанция време, за да погледне българинът трезво и "обективно" на американските войници у нас.

Точно същите, но с още по-голяма тежест, са възраженията срещу участие на турски аскер в маневри у нас, камо ли срещу продължителното му присъствие в база на НАТО. Гърци също по-добре да не идват, както и французи. Те са били окупатори тук и границата по Ньойския договор разсича така дърварски села и дворове, защото е очертана на картата с тъпия молив на един френски генерал.

На другия полюс са, разбира се, руснаците, ако се присъединят към НАТО някой ден. Те, както и германците, веднъж дошли, могат и да поостанат, както са си свикнали. И за италианци, португалци, испанци, холандци, белгийци, унгарци, румънци и канадци няма проблем. А войници от славянските армии ще посрещнем с песни, хляб и сол. Особено чехите, пред които сме гузни заради стъпканата и от нашия ботуш Пражка пролет.