Небивалата смяна на политически цвят и декларирани убеждения от известни обществени фигури е на път да се превърне в емблема на предстоящите избори.

Въпреки че в годините на демокрация примери за внезапна промяна на партийната принадлежност не липсваха, като че ли толкова много и чак такива изненади с политическо номадство не е имало, коментират политолози и психолози пред "168 часа".

Специалистите обясняват по различен начин тези трансформации, но у обикновените хора остава впечатлението, че

в основата им стоят

нечисти сделки и материални интереси

Вярно е, че лорд Палмерстън, два пъти министър-председател на Великобритания през XIX век е казал: "Англия няма вечни съюзници и няма постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни." Често е сменял политическата си принадлежност и друг еталон за държавник - Уинстън Чърчил. Но все пак това, което се случва напоследък на българската политическа сцена, като че ли премина всякаква мярка.

Та как иначе да си обясним например, че патриотът Слави Бинев поведе листа на ДПС?! През 2007 г. той бе избран за евродепутат от партия “Атака”. След 5 години, през 2012 г. Бинев учредява Консервативна Партия Движение на Успеха (КПД на Успеха), която става част от политическия съюз Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). През 2014 г. Бинев напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България (НФСБ).

На парламентарните избори през октомври 2014 г. е избран за народен представител от изборен район Хасково

от Патриотичния фронт - най-непримиримия

враг на ДПС

Другата изненада в листите на ДПС е Камен Петков - също бивш депутат от “Атака” в 41-вото Народно събрание. Тогава той първи напусна групата на Волен Сидеров.

Още един бивш депутат от друга партия, но този път от ГЕРБ, влиза в листите на ДПС. Това е Димитър Аврамов, който ще води листата в родния си град Монтана. Той е

подсъдим за вземане на подкуп и търговия с влияние и само преди дни Софийският апелативен съд отмени оправдателната му присъда, постановена на първа инстанция.

Демократът Евгений Михайлов, който отдавна е заклеймил етническия модел и Държавна сигурност, пък се озова в ДОСТ на Лютви Местан. При това през 1994 г. режисьорът е бил зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС и като такъв е избран за народен представител от групата на сините в 37-то Народно събрание. В телевизионно интервю той обясни, че си

остава противник на Държавна сигурност

и ще продължава да се бори за лустрация и "монопола на сараите". Относно Лютви Местан, който впрочем навремето също е бил кандидат на СДС, но е и бивш сътрудник на комунистическите тайни служби, Михайлов поясни, че "няма следи от доноси на агент Павел".

Доколко новото превъплъщение се възприема от симпатизантите му свидетелстват постовете под обяснението, пуснато от самия него във фейсбук - от 40 постинга 39 са на разочаровани от поведението му и само един е в негова подкрепа.

Втори в същата листа е Георги Боздуганов, който подобно на Михайлов е свързан със синята идея още от зората на демокрацията. В края на 1991 г. той е

сред най-приближените хора на премиера Филип Димитров, съветник е по националната сигурност и оглавява Оръжейната комисия към Министерския съвет. Тогава е и един от най-атакуваните от медиите политици - журналистите се чудят

как може един доктор да дава съвети за неща, коренно различни от основното му занимание, което според тях дори не е типична лекарска практика, а работа на масажист в санаториум.

В тази връзка едва ли е случайно, че неговият тогавашен колега Константин Мишев преди дни излезе с призив в "Клуб Z" антикомунистите да подкрепятМестан.

Не по-малко учудващо е и поведението на проф. Иво Христов, който до последно твърдеше, че БСП е виновна за корупцията в страната, а се кандидатира от името на социалистите. В своя защита проф. Христов посочи, че за листата го е поканила лидерът на БСП Корнелия Нинова. Разговорът беше тежък, но в крайна сметка бях убеден, отбеляза той, като изтъкна, че е от гражданската квота и не може да носи отговорност за вътрешнополитическите проблеми на БСП.

Друга изненада е, че политологът Антон Тодоров за изборите е при "шайката" ГЕРБ, която заклейми с книга.

В същото време Татяна Дончева и Румен Петков, които публично се обиждаха на сексуални теми, се прегърнаха за коалиция.

През 2007 г. Петков беше подхвърлил по адрес на сегашната си коалиционна партньорка: "Тишината в спалнята ражда безумия." През следващата 2008 г. Дончева не му остана длъжна: "Ох, излъчването на Румен Петков?! Изцъклен поглед, странни гримаси, които се задълбочават с времето и напрежението, са симптоми на разни болести.

Не харесвам мъже, които плачат

за диагноза”

Но сега в името на политическите си цели те явно са забравили за обидите.

"Имаме дълго минало с Петков и Първанов. След като евреите и арабите могат да преговарят за мир, след като ИРА и ирландското правителство могат да седнат на една маса, и ние бихме могли да си подадем ръцете в името на добри неща за България", заяви Дончева за съюза между "Движение 21" и АБВ.

"Бунтарят" Светльо Витков на свой ред се събра с остатъците от ББЦ на Бареков и "лимонките" на Ковачки в Реформаторския блок.

За целта беше подписано споразумение за съвместно участие на парламентарния вот и “за дългосрочно сътрудничество”

Името на партията на Витков ще присъства в името на коалицията и тя ще се казва "Реформаторски блок - "Глас народен".

"За четири години минахме през доста етапи. Първата година плюехме всички партии. От плюенето обаче файда няма – то набира електорат, но не дава решения. Втората година започнахме да мислим за решения. Пращахме

предложения,

които обаче бяха

хвърляни в кошчето

Нито една медия не ни обърна внимание. Третата година разбрахме, че само да даваш решения и да плюеш другите, не е ползотворно. Така че трябваше да проявим диалогичност и да седнем на масата и да се разберем.” Taка лидерът на "Глас народен" Светослав Витков обясни пред Нова телевизия мотивите на партията му да се присъедини към Реформаторския блок.

Изненадващо водач на кандидатската листа на коалиция "Обединени патриоти" в Ловеч е Петър Николов. По този начин политологът, който смята себе си за консерватор, на практика сменя вече трета политическа сила.

През 2004 г. той е един от учредителите на Демократи за силна България и през 2008 г. става член на софийското ръководство на партията. Впоследствие оглавява пропорционалната листа на Синята коалиция в Ловеч и въпреки че не е избран за депутат през 2011 г. е поканен от тогавашния председател Иван Костов да влезе в националното ръководство на партията.

Само година по-късно Николов заедно с други свои съпартийци напуска ДСБ с идеята да създадат нова дясна партия оглавявана от бившия еврокомисар Меглена Кунева. И когато движение “България на гражданите” (ДБГ) е учредено, Николов е избран за член на Националния съвет на новото политическо формирование. Младият и перспективен политик участва и в създаването на Реформаторския блок, както и в масовите протести срещу кабинета “Орешарски”, но през 2016 г. напуска и ДБГ. А след създаването на коалицията и съставянето на второто правителство на Бойко Борисов е назначен за парламентарен секретар на Министерския съвет.

Според политолозите знаковите преминавания от една партия в друга са

белег за променената политическа ситуация

у нас.

"Няколко неща направиха възможно такива метаморфози да се случат - обяснява политологът Първан Симеонов пред "168 часа". - Първо - на политическия терен има едно общо национално, социално и консервативно звучене.

Всички партии започнаха да

си приличат

и това прави възможно да минават хора от едно място на друго без особени идеологически сътресения. Второ - няма вече и особена идеология в политиката, има го занаята. Изключително много занаят има и ще става все повече.

Трето,

ДПС вече не

се възприема

по същия начин

При наличието на ДОСТ много хора ще започнат да мислят за тях като за по-малкото зло и даже самото ДПС представя себе си едва ли не като българска националистическа формация срещу интересите на Анкара."

По мнението на експерта тези процеси показват и радикализацията на обществото и има връзка със световните тенденции в политиката.

"За да може един Петър Николов да води листата на патриотична коалиция, след като е бил в Движение България на гражданите и е бил парламентарен секретар, това пък означава, че патриотите стават приемливи - разсъждава Симеонов. - А само преди няколко години

беше странно, че патриотите ще бъдат приемливи във властта,

ще бъдат "мейнстрийм" партии. И не на последно място, това става възможно заради Доналд Тръмп. След като Доналд Тръмп е президент на САЩ - един милиардер изразява интересите на онеправдана Америка и на народа срещу елита, значи в България можем да правим абсолютно каквото си решим.

Разбира се, това не е причина, това е симптомът, който показва, че целия западен свят е полудял и подобни обрати въобще не бива да ни учудват.

Политиката става все по-прагматично занимание, ясно е, че има и материални интереси.

И проф. Иво Христов и Антон Тодоров са много въздействащи, винаги съм бил запленен от начина, по който и двамата говорят, но истината е, че само допреди няколко месеца

тези хора минаваха

за радикали,

за апокрифни автори даже. а сега вече това е новото нормално. Това означава, че обществото ни се радикализира. Това, което преди ни е изглеждало радикално, сега ни изглежда нормално. Говорим за постистина - имиджът властва, а не актът, образът, а не действието. Ето кого слагат и партиите начело - хора, които се занимават с имидж, с интерпретация с образ. Сега ще видим и делата."

"Разбира се, изненадаха ме и Евгени Михайлов, и Слави Бинев..., коментира казусите и Емил Кошлуков. - Не мога да коментирам какви са им мотивите, може да са материални, може и да не са, но по никакъв начин не одобрявам подобни промени. Иначе в политиката и в България, и в Америка, а и по цял свят може човек,

който е бил в

една партия, да

премине в друга

Причините може да са програмноидеологически, когато смята, че партията не отговаря вече на исканията му, на идеите му. Точно по този начин стават и разцепленията, и отделянето на фракции, но няма случай в политиката, при който да отидеш точно на обратното на това, за което си се борил, както е при Слави Бинев. Това няма никакво логично обяснение. При Евгени Михайлов също - човек, който обяснява, че разкрива миналото на Държавна сигурност и иска лустрация, отива в партия, която се ръководи от агент на Държавна сигурност и който той самият е критикувал в изказванията си. И за проф. Иво Христов, Антон Тодоров, който писа книги срещу Бойко Борисов, единственото обяснение може да е лично и няма откъде да го знам. Но този тип

завой на 180 градуса не може да остане скрит от избирателите

Как си представяте вие кампанията на Евгени Михайлов или на Слави Бинев в техните избирателни райони?! На кои срещи ще отиде и точно какво ще го питат избирателите?! Това се счита от повечето хора за откровено предателство. И за съжаление на тези избори като че ли за първи път виждаме такова чудо."

Кои други известни политици смениха партиите си през годините, четете в печатното издание на в. "168 часа"