Тя е висока 1,47м и тежи не повече от 45 килограма, но безстрашно си носи двете огромни и изключително тежки чанти. Има обица на езика и цяла татуировка на гърба, но успява само за осем дни да се подготви достатъчно добре, за да я приемат медицина. Тя е д-р Анна-Мария Николаева от столичната Бърза помощ и е носител на наградата “Златен Хипократ”.

Престижното отличие се дава само на студенти с изключително високи успехи през всичките 6 години на обучение. Родената в Лом красавица не познава огорчението да те скъсат или да ти напишат тройка, когато уж си се готвил за шестица. През цялото време с настървение превзема изпит след изпит, а крайният й успех на държавните изпити е закован на 5,80. Няма как при това положение да не й връчат “Златен Хипократ”.

"Сложих си грамотата на видно място вкъщи и с това се приключи въпросът", разказва пред "168 часа" абсолютната отличничка и ново острие на Бърза помощ. В самото начало е тръгнала по друг път на професионално развитие, но житейска трагедия я насочва към медицината.

"Записах се да уча ветеринарна медицина и изкарах първата година. Тогава баща ми почина и

нещастието ме

промени изцяло

Замислих се, че ще е много по-добре да помагам на хората, да се опитам да променя системата, доколкото е във възможностите ми. Много от пациентите в България остават недостатъчно информирани и не успяват да вземат правилните решения, когато това е жизненоважно. С татко се случи нещо подобно и се замислих дали не е по-добре аз самата да стигна до възможността да работя с хора и да ги съветвам по най-добрия начин как да се

преборят със заболяванията си",

разказва за промените в живота си д-р Анна-Мария Николаева.

Тя взема съдбоносното решение 8 дни преди първия изпит по биология за прием в медицинския факултет в Стара Загора.

"Не си спомням колко точно съм спала през тези 8 дни, но със сигурност ми се събират няколко часа. Направих си план, заредих се с енергия и започнах да превземам тема след тема. След това имах още 8 дни да се подготвя за изпита по химия. Някои се подготвят в продължение на две години, други за една, а трети за няколко месеца. Аз нямах това време, но и малкото налично го разпределих по най-добрия начин и това ми помогна", проявява характерната си скромност 26-годишната лекарка.

Позволява си да излиза само през първите две години от своето обучение. След това се изнася на квартира,

за да се махне от вечния купон

и да се подготви по най-добрия начин за лекарската кариера.

"В общежитието живеехме няколко момичета в един апартамент и ни беше много весело, но в един момент трябваше да наблегна на ученето и да се махна от веселбите. Системата ми беше да уча усилено точно тези специалности, които ме плашат най-много. Такава беше кардиологията. Не я оставих настрана, а се зачетох още по-сериозно, за да ми се изяснят нещата", допълва д-р Николаева.

Последната година тя започва стаж като санитар в Инфекциозната болница на Стара Загора.

Там се сблъсква с истинската медицина

"Там видях всичко най-страшно, което може да се види в подобно отделение. Интересното е, че лекарите успяха да излекуват тежки случаи, които изглеждаха безнадеждни. Колега ветеринар например беше заболял от хеморагична треска с бъбречен синдром. Причинява се от ухапване на насекомо и протича много тежко - с обилни кръвоизливи и бъбречна недостатъчност. След 50 дни битка го изписахме жив и здрав. Там, в онази болница, видях, че

медицинските чудеса са възможни

Всъщност това не бяха чудеса, а перфектно свършена работа от страна на лекарите", отсича докторката.

След завършването тя има идеална възможност да замине за Германия, още повече че е завършила немска гимназия и знае перфектно езика. Другата опция е да гради кариера в частна болница, където и условията, и заплащането са на ниво. Анна-Мария избира третата възможност, която въобще не изглежда толкова атрактивна.

"В интерес на истината за няколко седмици наистина работих в частна болница. Там всичко беше много уредено, всъщност беше твърде уредено.

Изведнъж се усетих,

че скучая

Нямаше ги напрежението и адреналина, които бях изпитала в Инфекциозната на Стара Загора. И тогава реших да се махна и да пробвам в Бърза помощ. Още по време на следването бях видяла обява, че търсят лекари. Мислех, че местата са били заети, но изкарах късмет", разказва Анна-Мария. 

Въпреки че е едва от 2 месеца на работа, тя вече се е сблъскала със смъртта. В ръцете й издъхва човек, който е с тежки хронични заболявания. 

"Кръвното му беше едва 30. Близките му не бяха потърсили помощ навреме. Не вярвам, че някога ще успея да преживея шока. Същата вечер премислях отново и отново дали можеше да бъде спасен, ако ни бяха потърсили няколко дни по-рано", изповядва се младата докторка. 

Тя въобще не се притеснява от обицата на езика и татуировката си, тай като те по никакъв начин не пречат на работата й. 

"На гърба си татуирах буква от името на баща ми и рози около нея. Обицата не ми пречи въобще, когато ходя по адреси. Преди време едно младо момче ме попита дали не е незаконно да я нося, когато съм на работа. Отговорът е "не", усмихва се Анна-Мария.