Феновете на “Левски” идваха на “Армията”, за да ме гледат с екипа на ЦСКА, спомня си футболният гений.

Сменил си фланелката с великия бразилец Зико, но съотборник от националния я отмъкнал.

Приятелите му до един приемат като най-голямата шега на света новината, че е решил да напуска София. Божидар Искренов-Гибона сякаш се е сраснал със столицата. Разпознават го навсякъде и винаги го посрещат като бог. Един от най-талантливите футболисти на нашето време обаче е решил да се премести да живее в Стара Загора.

Трябва мощен генератор на енергия, за да се случи подобна рязка промяна в ежедневието на футболната легенда. Любовта се оказва достатъчно силен стимул за Божидар Искренов, известен в цяла България с прякорите си Гибона и Радостта на народа. Легендата на "Левски" не успява да избяга от класиката - известен футболист да се влюби в популярна гимнастичка. Точно това се случва с Божидар и Кремена Ангелова.

Една от популярните ни грации от близкото минало търси професионален съвет за футболната кариера на сина си. Нейна приятелка й споменава, че познава Божидар Искренов и им урежда среща на кафе. Разговорът обаче се проточва цели 5 часа.

"Моят син тренира футбол и пожела да го види някой известен и успял футболист, за да му даде съвети как да се развива. Моя приятелка се обади и уреди среща с Божидар. Седнахме на кафе да обсъдим нещата и срещата се проточи около 5 часа. Много малка част от разговора протече за детето и футбола. Повече си говорихме за нещата от живота. Започнахме да се чуваме и да се виждаме.

Много бързо разбрах, че е страхотен кавалер. Той е изряден в жестовете, които ме правят щастлива", разказва пред "168 часа" Кремена Искренова. Двамата с Божидар имат по един брак зад гърба си, но решават да вдигнат сватба. Канят само най-близките, но купонът е ненадминат.

След сватбения купон Гибона решава да напусне София и да се премести в Стара Загора, където съпругата му управлява школа по художествена гимнастика. Футболната легенда често се включва в тренировките на момичетата и им показва различни упражнения.

"Може би аз съм първият, който избяга от София. Приятели и близки много се учудиха, но на мен отдавна не ми харесваше цялата тая пренаселеност и напрежение на големия град. А и вярвам, че няма нищо случайно на този свят.

Случва се това, което ни е писано", твърди футболната легенда. Самият той много мрази да го определят по този начин в тв репортажи и вестникарски дописки.

"Стига с тия легенди. Много се изтърка това понятие. Излезе едно момче, поиграе в два-три мача и моментално му лепват благородническа титла. Легендите се броят на пръсти, и то в целия свят. Трябва да си прескочил много висока летва. Винаги съм играл с идеята да доставям удоволствие на себе си, а след това и на хората. Било ми е кеф да виждам как запалянковците си тръгват с усмивка от стадиона. Това е най-важното", отсича Божидар Искренов. Иначе той си харесва другите прякори. "Гибона" започват да го наричат още в първия учебен ден. Другите деца го видели, че е дребен и много подвижен и моментално се сетили как да го наричат.

"След години, когато вече играех в "Левски", идваха да ме търсят фенове в квартала и питаха: "Къде живее Божидар Искренов?" А съседите отговарят, че не знаят такъв човек на тяхната улица. Но беше съвсем друго, ако питаха къде е Гибона", смее се бившият национал.

Няма специална история за неговото нахлуване с гръм и трясък във футбола. Първоначално го взимат в състава, за да запълни бройката. После нещата си идват на мястото. На 18 г. Гибона вече е в титулярния състав на "Левски".

"Кой е най-великият ми мач ли? Сигурно още не съм го изиграл, макар че няма за кога вече. Няма най-велик мач. Всеки един е бил различно изживяване. Още на 18 години имах шанса да играя срещу Бразилия и това наистина беше велико изживяване. Случи ми се точно преди да вляза в казармата. Биха ни само с 3:0. Казвам "само", защото това беше звездният отбор със Зико, Сократес и всички други, за които може да се сетите. Добре че беше вратарят Кольо Донев да ни спаси от по-голям резултат", спомня си Божидар Искренов. Той никога няма да забрави атмосферата на стадиона, както и след това всичките 90 минути, през които е титуляр.

След мача нашите бързат да си разменят фланелките с бразилските суперзвезди 18-годишният Искренов се урежда с фланелката на Зико, но радостта му е твърде кратка.

"Някой ми я открадна от сака и се наложи да отида и втори път да сменям. Обаче и нея ми откраднаха. Бях се отчаял, но се яви нов шанс да се сдобия с футболната реликва. След мача домакините ни поканиха на ресторант. Събрахме се на една голяма софра, започнаха да носят едни огромни шашлици, а пред ресторанта се събра огромна тълпа с бразилски фенове. В разгара на купона наш емигрант в Бразилия разбра какво се е случило с фланелките на Зико и реши да помогне. Бай Иван отиде и се помоли за трета фланелка, но и тя изчезна от ресторанта. След това разбрах кой от съотборниците ми ги е свил, но няма смисъл да се връщаме назад", отсича Радостта на народа. Той ще остане в историята и с на пръв поглед безбожното решение да отиде да играе в ЦСКА.

"Тъкмо се бях прибрал в България и отидох в ЦСКА. Много бяха шокирани от решението ми, но нямаше как. Трябваше все някъде да играя. Беше уникално изживяване, за което не съжалявам. За пръв път най-омразният човек на "Г" изведнъж мина в техния лагер. А най-голямата изненада беше, когато на 4 януари отидох на "Армията". Бяха изписали: "Добре дошъл, Гиби." След това фенове на "Левски" идваха на стадиона не за да гледат мача на кръвния враг, а за да ме гледат мен. В началото някои ме обявиха за "предател", но след това никога не съм имал проблеми нито с едната, нито с другата агитка", разказва Божидар Искренов.

Той не би променил нищо, ако можеше да върне времето назад. Не съжалява, че не се е родил две или три десетилетия по-късно, за да използва шанса си да играе в голям европейски гранд за много пари.

"Никога не съм искал нещо особено. От Министерство на вътрешните работи ми дадоха един апартамент, което си беше голяма помощ за едно 19-годишно момче, което вече иска да се отдели от родителите си. И това беше в общи линии. Имаше един лаф: "Много късно се родихме за партизани и много рано за футболисти." И така да е, за нищо не съжалявам. Срещнах страхотни хора, много от които ми останаха приятели за цял живот", казва Гибона. Такъв верен другар е легендата на българската естрада Емил Димитров. Певецът е фен на "Левски", но двамата рядко си говорят за футбол.

"Той беше от хората, които не се впечатляваха от простотиите по техен адрес. Впечатляваше ме с неговото спокойствие и излъчване. Често пееше в бара на хотел "Родина" и ходех там да го слушам. Много ми звънеше за един златен синджир. Искаше да го купи, но така и не му го дадох", спомня си Божидар Искренов. Футболната звезда често отскача до Народния театър, където се сприятелява с почти всички звезди на българския театър и кино. На свой ред и той участва в два любими български филма – "Маневри на петия етаж" и "Скъпа моя, скъпи мой".

"В първия съм асансьорен техник, а във втория участвах в една житейска драма. "Скъпа моя, скъпи мой" спечели “Златната ракла”. После се шегувах, че и аз съм допринесъл филмът да завоюва толкова престижна награда.

Обичах да пробвам различни неща. След това бях и в различни видове риалити формати като "Денсинг старс" и "Къртицата", усмихва се Божидар Искренов. Той все пак успява да поиграе в чужбина и за известно време се подвизава в швейцарското първенство. За този период сега казва, че е един от най-хубавите в живота му. След това живее за дълъг период от време в Америка. Заминава да играе футбол на малки вратички, но след 1 година решава да се откаже и започва бизнес с фас-фууд храни. Доскоро бившият футболист живее поравно в САЩ и България, но след сватбата съвсем естествено се застоява повече на българска земя.

Колкото до дългогодишно подхранваната легенда за хазартната страст на Божидар Искренов, той не иска да бяга от неудобния въпрос.

"Нищо човешко в живота не ми е чуждо, но каквото и да съм правил, е било в границите на нормалното и не се е отразявало на живота ми. Чувствам се добре в своята кожа и се стремя и близките ми да са добре с мен", отсича един от най-големите български футболисти за всички времена.