Радев повлече крак за генералите към властта.

Процесът на демократична милитаризация на България набра още скорост с кандидатурата на ген. Константин Попов за депутат. Като водач на листата на ГЕРБ в Пловдивска област той влиза гарантирано в парламента. Но едва положил клетва като народен представител, Попов няма какво повече да прави там.

Не е все пак на почтената възраст на ген. Михо Михов Попов ще влезе в бъдещото правителство най-малкото като силов вицепремиер. Ако ли пък то е прекалено коалиционно или е широка коалиция, Бойко Борисов стратегически би отстъпил дори премиерското кресло на генерала. Такъв кабинет ще е с експертен профил като сегашния и би бил наречен “кризисен”, “национално отговорен”, “на избавлението” и пр. Възможно е дори в угода на Корнелия Нинова кабинетът да бъде обявен и за “спасител от демографската катастрофа”.

И тогава двамата бойни другари Константин Попов и Румен Радев, някога командир и началник-щаб на базата в Граф Игнатиево, пак ще седят в съседни кабинети. Ще се гледат през софийското ларго и ще си правят знаци на езика на пилотите, които са изравнили машините си във въздуха.

Този изменящ се профил на властта - да го наречем “минаване на бойна нога”, ни го завеща бурната 2016 г. Той вече е скокообразен и обхваща и най-високите постове в държавата. Сякаш това - военни ударно да влизат в политиката - е рефлекс на случващото се в света. В Близкия изток бушува война, бегълците оттам са милиони и напират към Европа. Минат ли през България, ще я изпотъпчат. Вълната от ислямски тероризъм ще се надига, а няма да стихва с ударите по халифата. В Украйна пак се бият, в Гърция има свирепа икономическа криза, в Румъния - свирепа политическа криза, а в Турция - пълзящ султанат. Всъщност никъде около България не е спокойно и предвидимо, Македония пак ке я делиме, а отгоре на всичко в Америка се развилня ураганът “Тръмп”.

При тези условия България може да остане остров на стабилността само ако властта се хване с по-твърда ръка. И това вече се случва, откак Румен Радев зае президентския пост. Назначеното от него служебно правителство на Огнян Герджиков доста наподобява кабинетите на Кимон Георгиев. В него силов вицепремиер и военен министър е ген. Стефан Янев. Има военни сред заместник-министрите и още неколцина, при това действащи, сред новите областни управители. Тази милитаризация ще продължи и след изборите и дори ще се засили, ако властта се подпре на патриотите и на Марешки като на патерици.

Властта в България винаги е била умерено военизирана. Още първото правителство е съставено от офицери, и то руски. После периодично хунти извършват военни преврати. След войната пък по примера на СССР десетилетия наред в Народното събрание покрай униформения ген. Добри Джуров се кипреха и други военни. А когато в СССР настъпи т.нар. разгул на демокрацията, в 2249-членният Конгрес на народните депутати армията си имаше квота от 208 маршали и други военни. 

Те гласуваха в синхрон с квотите на орденоносните доячки, на леярите, апаратчиците и пр., но не и по съвест предвид единоначалието в армията. Така се появи парламентарното явление “агресивно послушно мнозинство”, което вече е налице и у нас. Пак така неусетно се стигна до двата вицепрезидентски пуча - на Янаев срещу Горбачов и на ген. Руцкой срещу Елцин.

У нас пък за Коледа през 1989 г. ген. Джуров отиде да се черкува с униформата, а на следващата година ген. Семерджиев размаха пищов от трибуната на Народното събрание. Иначе деполитизацията на силовите ведомства тук мина гладко и военните си запазиха квота във властта.

Заради ролята им при неутрализирането на тайните служби при преврата на 10 ноември БСП абонира армейските генерали за президентството - първо Атанас Семерджиев, после Ангел Марин, а сега и Румен Радев. В Румъния Секуритате не бе неутрализирана и се стигна до Кървавата Коледа през 1989 г. У нас обаче

ДС моментално влезе в политическата морга

и някое време конвулсираше там под формата на “Генералско движение” и кръг “Монтерей”, но вече е вкочанена. Днес не е въобразимо генерал от типа “Бриго” да играе ролите на Радев, Янев или Попов. И този генерал предвидливо се оттегли от депутатските листи на БСП.

За сегашните предизвикателства пред България са нужни твърдост, решителност, бързи реакции, но също откритост и ясно поемане на отговорност. Това са все неща, присъщи на доблестния воин, а не на рицарите на плаща и кинжала. Те са силни в активните мероприятия и потайните кроежи. Но не могат мълниеносно да вземат решение в динамична ситуация и да го изпълнят, както това направи пилотът Радев с репликата си в парламента

“Остава ви 1 седмица!” Седмицата мина, той назначи кабинет, в който бият на очи двама-трима звенари, като следващият също се очертава да е такъв. Накрая Радев взе и военния самолет “Спартан” за първата си визита в чужбина. Доста такива фигурални послания се натрупаха. Суровият им смисъл е: “Военно време е. Свиквайте!”.