Истински героизъм е да живееш сред малоумници и да оцелееш. Но не физически! Да оцелееш да не загубиш разсъдъка си. Това се оказва непосилно дори за хора с интелект и възпитание. Потокът на орките ги повлича със себе си и завалиите забравят, че до скоро можеха да мислят със собствените си глави и трябва да продължат да мислят със собствените си глави...

Тъжна гледка.

Чета днес във фейсбук коментари на нормален с ненормални. Нормалният написал абсолютната истина на стената си. Истината е такава, че предизвиква ненормалните да се пънат и гърчат под поста му, да сглобят две-три смислени изречения, с които да отхвърлят написаното от нормалния. Истинско тържество на тъпаците!

В началото на дебата им, нормалният устискваше и много точно, аргументирано и с неопровержими факти държеше фронта и истината от пиадестала на своята компетентност, професионализъм, интелект и смелост. Когато обаче броят на ненормалните нарастна и те започнаха да плещят тъпотия, след лъжа и простотия, когато го засипаха с повтаряни от години лъжи, които с времето стадото им от орки декламираше като свята своя истина, когато дори безсрамно го подканиха да се откаже от своята истина....нормалният забрави, че е различен от тях и се отрече от истината си, както и от своята нормалност. Изхрачи се послушно върху своята истина и заприлича на по-ненормален от ненормалните.

Тежко е да запазиш трезвата си мисъл, да отстояваш истината, да се бориш за нормалността, когато ненормалните се множат като пилци...

Да оцелееш да си нормален в тая ненормална държава е истински подвиг и героизъм!

Сила и кураж, приятели, да се борим със зъби и нокти да останем нормални!

Това май ще се окаже основната ни мисия в този исторически момент, на който сме подвластни.

P.s. Нормалният ми е приятелче, на което понякога се възхищавах...

(От фейсбук)