“Левски” все още държи престижното второ място в уникалната класация с отбори, които са вкарвали повече от 4 гола на абсолютния световен футболен хегемон "Барселона". Да, няма грешка в горенаписаното. Тимът от "Герена" побеждава каталунците с 5:4 в четвъртфинал реванш за Купата на УЕФА през сезон 1975/1976, но отпада след 0:4 в първата среща. Повече (6 гола) са вкарвали единствено "Валенсия" пак в среща от турнира за Купата на УЕФА.

Сегашният средностатистически футболист от българското първенство едва ли може и да си представи какво е усещането да биеш европейския гранд пред препълнените трибуни на националния стадион. Вратарят Стефан Стайков може да им разкаже, ако някое от днешните нахакани момчета в "Левски" реши да се запознае малко с историята на клуба си. Легендата на "сините" всъщност може да им разкаже уникални истории за зрелищни мачове срещу титани като Йохан Кройф, Стевенс и още много други. Но напоследък младите не го търсят много.

"Мина доста време от онези мачове, а и сега времената са такива. Сигурно има и нещо сбъркано в отношението на "Левски" към ветераните. В ЦСКА си имат музей и тачат големите имена. Добре, че сега има една “синя” фракция "Сини сърца", които искат да променят нещата и да

отдадат дължимото

на играчите,

които през годините са донесли много радости на феновете", разказва пред "168 часа" големият вратар, който изкарва най-добрите си години именно в тима от "Герена".

Началото на кариерата му обаче започва в "Спартак" (София). Негов близък приятел го води на стадиона, а треньорът го слага на вратата, тъй като вече има достатъчно кандидати за нападатели. Оказва се, че точно там му е мястото на Стефан Стайков и той се изстрелва в мъжкия състав. Впоследствие “Спартак” се обединява с "Левски" и за младия Стефан се оказва, че няма място. Следва трансфер в "Чавдар" (Етрополе), а оттам и в "Спартак" (Варна).

"Първата ми заплата беше към 170 лева. Водех се на щат в някое предприятие като шлосер голям разряд, за да вземам повече пари. За ония времена беше добра заплата, въпреки че нямаше нищо общо с парите, които взимат сега футболистите в големите отбори. 1972 г. се върнах в "Левски" и там започнах да взимам още повече, тъй като ме направиха офицер. Всички взимахме почти еднакви месечни възнаграждения. Нямаше го

сегашното пазарене

за 1000 лева повече или по-малко", спомня си вратарят. Сравнително добрата заплата обаче съвсем не е единствената екстра, с която се ползват играчите на двата гранда.

"Няма защо да си кривим душата – ползвахме се с някои привилегии. Така например аз успях да си купя кола без ред. Младите сигурно не знаят, че по онова време се внасяше първа вноска и след това се чакаше с години, за да ти дойде редът. А аз взех от "Кореком" едно рено. Беше със спортна визия, наистина добра кола. Бяхме обичани от хората, млади, известни,

а и жените ни харесваха

Аз се ожених на 25 г., но едва ли не минавах вече в графата на старите ергени. Съпругата ми след това е ревнувала от цялото това внимание. И другите съотборници са имали ядове с жените си. Не бяхме най-големите режимлии, каквото и да говорят някои от другите ветерани. И ние сме излизали по кръчмите, и ние си пийвахме, но и спазвахме железен режим, когато се наложеше. Тогава имаше две-три заведения в София и треньорът, ако искаше да ни спипа, лесно можеше да ни намери", спомня си с усмивка великият вратар.

За 9 години с екипа на "Левски" той става три пъти шампион и три пъти носител на купата. Играе и незабравими мачове в евротурнирите. Най-големия заряд, естествено, му носят мачовете с ЦСКА. Стайков обаче никога няма да забрави първото си вечно дерби.

"Вкараха ни гол, но Павката Панов изравни. Мачът си отиваше към равенството, но в последните минути Жеков я ритна от доста далеч. Явно и аз съм бил с настройката, че мачът е свършил, и не реагирах. Съотборниците започнаха да ме подкачат, че

Жеков ми е вкарал едва

ли не от центъра

Отвръщах им, че така със сигурност съм си запазил място за историята, както и се случи", смее се Стефан Стайков. Победният гол на Петър Жеков обаче не е приет никак добре от левскарите. Много от тях продължават да викат гневно по вратаря дълго време след злополучното за тях вечно дерби.

"Случвало се е дори да се сбия с някого от нашите фенове, като не ми издържат нервите. На "Герена" след края на мача се събра една групичка и започна да ме псува за оня гол, въпреки че току-що бяхме победили.

Не ми издържаха нервите,

свалих си обувката и я хвърлих по един от най-активните. Дойде после един милиционер да ми донесе след това обувката", спомня си Стефан Стайков.

Този момент съвсем не е най-сериозният му сблъсък с човек от публиката. По време на едно от следващите вечни дербита той е принуден да влезе в ръкопашен бой с ултрас на ЦСКА, който го атакува с бирена бутилка направо на терена.

"Първото полувреме пазех откъм страната на техния сектор "Г". По едно време нашите момчета организираха хубава атака и аха да вкарат гол. В този момент обаче тяхната публика нещо се радва, вика. Учудих се, че толкова добре реагират на нашата голова атака. Обръщам се и виждам как един от техните търчи към мен с бирена бутилка в ръка. Влезе на терена и замахва. Успях да го сграбча, да му взема бутилката и да го изтикам навън. Оставих шишето до гредата и пак се концентрирах върху случващото се около мен. Защото през това време мачът си върви с пълна сила. Съдията не вижда какво се случва и не спира играта. Човекът обаче пиян и не се отказва. Успя да се отскубне от милиционерите и пак ме нападна. Пак се счепкахме и пак го изтласквам, за да го подхванат униформените и най-сетне да го изкарат.

И през цялото това време мачът се играеше

След това ме викнаха в районното и старшината там ме убеждава да съдя нападателя. Отказах му. За какво да му навличам допълнително беди на човека,че се е напил и е тръгнал да прави глупости", разказва "синята" легенда. На терена той се среща с велики футболисти, които владеят всички необходими номера, за да спечелят победата.

"Кирил Миланов, лека му пръст, притежаваше изключителна физическа сила. Не можеше да го помръднеш от мястото му. Спомням си, че играхме една контрола с Южна Корея.

По двама-трима корейци

се качваха по него,

но ги носеше без проблем. И ненадминати провокатори е имало. Моят голям приятел Георги Денев беше такъв. Спомням си на един мач "Левски" – ЦСКА стъпи върху главата ми при едно меле. Тогава не видях кой го е направил, а след малко той идва и подхвърля: "Тоя Пламен Янков какъв приятел ти е, че да ти тъпче по главата." След мача отивам да се разправям с Пламен Янков, едва ли не ще му налитам на бой. А той се смее и ми разказва, че всъщност Денев ме е настъпил. Голям шегаджия беше, но и знаеше как да те извади от равновесие. С много велики футболисти съм имал шанса да играя. И с Христо Бонев бяхме заедно в "Локомотив" (Пд) и националния отбор. Страхотен човек, който беше и перфектен футболист.

Дано премине през проблемите, които има сега, и да се възстанови напълно", пожела на своя бивш съотборник Стефан Стайков. Той има шанса да играе и на световното първенство в Западна Германия. В първите два мача е резерва на Румен Горанов, но е титуляр в третия мач с Холандия."Тогава в състава на "лалетата" бяха играчи като Йохан Кройф и Йохан Нескенс.
Кройф беше изключителен джентълмен на терена
Никога не влизаше в скандали, не създаваше напрежение. Гледаш го един слабичък, но със съвършена техника. А на Нескенс така и не успях да му хвана дузпа. Биеше ги със страшна сила и с математическа точност горе в ъгъла.

Как големият ни вратар съчетава треньорската професия с тази на митничар - четете в хартиеното издание.