Годината, която изпращам...

Беше ледена и опустошаваща буря, която ме подмяташе безмилостно, разкриваща щедро Ада в сетивата ми...

Беше неземно красив оазис, с полъх на миро, преливащ от божествено величие, разкриващ щедро Рая в сетивата ми...

Отне ми най-святото - моята майка и изпълни сърцето ми с нечовешка болка и тъга....

Подари ми най-непорочното и нежното - моята внучка и изпълни сърцето ми с неописуемо щастие...

Разпъна ме на кръст в Израел, като не ми спести силата на човешката злоба, агресия и падение...

Подари ми Възкресение в Бразилия, като не ми спести величието на човешката любов, подкрепа и достойнство.

Ад...Рай... Ад...Рай...

Между тях всякакви житейски експлозии... всякакви...

Крепеше ме вярата, която имам, че Бог ти изпраща толкова тежки изпитания, колкото можеш да понесеш. Значи можех...

Затова не спрях да вярвам в добрия край.

На финала, с днешна дата: Душата ми хем ликува, хем тъгува...

Сърцето ми прелива...

Вярата ми е по-силна отвсякога...

Вярвам още повече в себе си.

И това ако не е благословия...

Благодаря Ти, Господи!

През Новата година желая на всички здраве, любов, вяра в собствените сили и смелост пред тежките житейски изпитания. Те са най- важни в Мисията ни. При успешен край, те раздават най- вълшебните подаръци. Дори крила, за да полетим. Повярвайте ми! Уникално е...

Весело посрещане на Новата 2017 година!

Да е Здрава, Мъдра и Мирна!