Турските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през XIV век. Изтерзана и съсипана, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 г. Българите са единственият покорен от турците народ, който не дава генерално сражение на завоевателя и пада в плен почти без съпротива.
Два подценявани досега фактора имат доста голямо, даже решаващо значение за този крах. Това са чумната епидемия и свирепата суша по онова време. Те водят до демографски срив. Страната се обезлюдява извън поречията на реките, които не пресъхват. Тези фактори на разрухата фатално се комбинират с другите, традиционно изтъквани от историците: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците и др.
В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в хаос и безвластие, чийто завоевател изчезва за десетилетия след триумфа си, сякаш не желае да я владее.
Какво представляват Балканите тогава, става ясно от ценното описание на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер пише, че е бил в три държави, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра. Той идва, когато царството на Иван Александър е поделено между синовете му. Иван Шишман е получил Търновското парче, Иван Срацимир - Видинското. Източната част е отцепена още от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия син Иванко. Но Българиите са още повече - отцепили са се и Влашко и Молдова, войводствата на Прилеп и Сяр. Турците заварват на Балканите 40 владения, но само няколко са на етническа основа. Унитарните държави - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е периодът на най-голяма разпокъсаност и в Европа. Затова и никоя държава, нито папата не повежда поход, който да прогони турците вдън Азия.
По онова време чумата вече е връхлетяла и изтребва половината от населението на Европа. Някои градове губят 80% от жителите си и трябва да минат 300 години, за да може населението на континента да възстанови числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.
Вече се знаят доста подробности за това най-голямо бедствие в историята на човечеството, по-гибелно дори от световните войни през ХХ век. С бацила на чумата заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя тръгва от монголските степи и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 г. два кораба я пренасят в Месина. Оттам заразата плъзва в Западна Европа.
За епидемията способстват много фактори, но един от тях е куриозен. Папа Григорий IX току-що е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) ерес, чийто ритуал включва целуване на котка. В прекомерното си усърдие Ватиканът обявява котките за дяволски изчадия и зове да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа вече е изчезващ вид. И тъкмо когато се появяват заразните мишки, те нямат насреща си своя естествен враг.
На Балканите чумата пристига месеци по-рано. В своите “Трапезундски хроники” Михаил Панарет свидетелства, че е дошла през септември 1347 г. и е върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 г., а третата вълна е през 1369 г. Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 г. в Югоизточна Европа е имало общо 9 епидемии в интервали от 6 до 15 г.
В България чумата влиза в края на 1347 г. от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, но заради студа се разразява през май 1348 г. За разлика от литературата обаче (“Антихрист” на Ем. Станев) в историческите извори не се говори за “страшен мор, дошъл преди агарянците”. Но започналата по онова време силна миграция към планините показва, че болестта е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 г., когато е третата вълна. Но за българския погребален ритуал кремацията е крайно необичайна. Тук тя издава грижа да бъде ограничено разпространението на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в резултат от болестта е над 40%
Турците също са поразени, макар и не толкова силно. При тях чумата взема първите си жертви през 1363 г., като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите са по-малко, отколкото в Западна Европа - 40-50% от населението. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е голяма и болестта се предава лесно. Търново например губи половината си жители и при падането на града те са едва 10-15 хиляди. Има хипотеза, че Балканите са по-малко засегнати от епидемията, защото голяма част от хората са с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на заразата.
Въпреки това изследване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в друг район показва смайващо ниска продължителност на живота при мъжете и жените заради лошите условия за живот. Детската смъртност е била ужасяващо висока - 56%. Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата засяга най-вече родените след предходната вълна, които нямат имунитет.