На 27 октомври, докато Патриотите в София искаха офанзива срещу бежанците с водни оръдия, бомби, напалм, огнестрелно оръжие и 6-и американски флот, се оказа, че заплахата за цивилизована Европа идва от съвсем друго място.

В същата нощ лекоатлетката Ивет Лалова, която е направила вече много за доброто име на България, отвори къщата си край гр. Риети, за да подслони пострадали от разрушителните трусове в Италия.

На 650 километра от дома й обаче - в станция на берлинското метро, в същия час един добрички ром с български паспорт направи простотията на годината, с която прослави родината ни с години напред, като надмина дори сексуалната агресия на бежанците в Германия.

Напоследък често ни набеждаваха в какво ли не - наши шофьори бяха замесени в атентатите в Белгия, българка бе атакувана, че души с голи ръце лебед в Охридското езеро. В първия случай виновните се оказаха джихадисти, а във втория туристката излезе от Албания.

В простотията в берлинското метро обаче си е замесен 100-процентов български циганин. С всичките обичайни външни, духовни и от картотеката на полицията белези - Светослав Стойков - баща на 3 деца, роден в Добрич, но живее във варненско ромско гето ("Максуда"), брадясал и пиян по време на инцидента, движи се в тумба, задържан и осъждан многократно за кражби, грабежи и хулиганство.

Това е героят от България, който първоначално в суматохата бе обявен за бежанец! Всъщност разликата между него и джихадистите, които се включиха от държави в Европа в терористичните атаки, е минимална. Те дори не се различават по цвета на кожата. Нашият ром също като тях е израсъл в гето и е успял да натрупа там огромна омраза.

И тъй като е, меко казано, емоционално неинтелигентен, единственият начин да постигне вътрешна хармония е като проявява безпричинна агресия. Макар че в неговия случай - да ритнеш в гръб жена, която слиза по стълби, това си е някакъв висш дебилизъм.

Най-вероятно преди това жертвата и Светослав са се засекли някъде в подземието на метрото. Може би при купуването на билетчета той е усетил нещо в погледа й? Може би, като са се разминавали, тя инстинктивно е дръпнала дамската си чанта?

А още по-вероятно е германката да не е направила абсолютно нищо, с което да демонстрира отношение. Сигурно ще се окаже, че тя дори въобще не го е забелязала, преди да прелети след шута в гърба през осем стъпала и да си счупи ръката.

В главата на нашия ром от "Максуда" обаче е друга галактика. Друга вселена. Там вибрират непознати за цивилизацията импулси и даже повод просто да изриташ някого по стълбите в гръб въобще не е нужен.

Издирваният в момента ром е необразован, няма никакви усещания за лична и обществена отговорност, защото се чувства прецакан от системата и работи като общ работник, за да преживява ден след ден.

Той няма никакви задръжки. Без да разбира защо, е подвластен единствено на гравитацията и на желанието да се нелее с бира. Затова в берлинското метро с такава лекота надмина себе си.

Може да се каже, че Светослав сложи в малкия си джоб дори българина Ганчо, който открадна трупа на Чарли Чаплин от гробището на Корсие сюр Веве край Лозана. В аферата от 1978 г. Ганчо е само изпълнител, "мозъкът" на операцията е поляк.

На 27 октомври в метрото Светослав Стойков свърши повече от хиляди други наши роми, които от години ни прославят с джебчийство, кражби, просия и измами из цяла Западна Европа.

Циганинът от "Максуда" е така самоуверен, защото въпреки десетките сблъсъци с полицията и с прокуратурата в България засега не е получил респектиращо правосъдие.

Добрата новина е, че сега Светослав ще лежи в германски затвор. С германски затворници, които до един ще са гледали видеоклипа с геройството му от метрото.

Така че нашият ром ще получава там със сигурност денонощно и много специално внимание и отношение.

Точно за този случай, малко цинично, но пък много точно народът е казал: "Дупе да му е яко!"