Отвращението от политическата ситуация у нас при мен е обратно пропорционално на удовлетворението от работата ми. А удовлетворение има, когато получа рядката възможност да докосна духа на дадено време, да чета собствените си мисли, само че написани от друг (и по-добре), когато пия вода от извора.

„Задочни репортажи за ЗАДОЧНА България“ е оригиналното заглавие, което Георги Марков предлага за своята поредица от есета за Радио „Свободна Европа“ през 1975 г. Шефът на българската редакция тогава намерил, че това звучало обидно, политически некоректно, дори в условията на Студената война, затова го съкратил до „Задочни репортажи за България“. Четири десетилетия по-късно, в новото издание на неговите есета, реших, че ние сме длъжни да върнем оригиналното заглавие, да уважим авторовата воля, да върнем „задочна“ пред България. Мисля, че дори сега този двутомник е по-актуален от всякога.

Повечето от есетата звучат като че са писани вчера. Езикът на Георги е естествен, свеж, чист, богат, но ненасилен – език на човек, който има какво да каже, език на писател, целунат от музата, но и език на съвестен чирак на занаята, език на творец, който няма защо да се напъва и самодоказва.

Изданието е със страхотен предговор на Димитър Кенаров, който разполага феномена „Георги Марков“ в контекста на времето и литературната действителност по нов и достъпен начин. Силните, концептуални корици са работа на талантливия художник Дамян Дамянов. Водещ редактор на поредицата е Димитър Николов.

Творчеството на Георги Марков трябва да познава и да се изучава. Миналото на България трябва да се знае и помни. Ако не искаме да се въртим в порочния кръг на хитри тодорживковци, техни отрочета, протежета и креатури, които все още си веят байраците и размахват пръсти.

П.С. А колко иронично е, че излизането на новото издание на „Задочните репортажи за задочна България“ – книга, която готвим от половин година съвпадна с проекто-закон, свързан с престъпното минало на комунистическия режим. Нека припомня тук, че този режим е ВЕЧЕ обявен със закон за ПРЕСТЪПЕН преди 16 (шестнайсет!!!) години - ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН - Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г. Но както много закони в България, той си остава по страниците на Държавен вестник.

Книги като тази ни карат да осмисляме трагедията и величието на това да казваш истината, да я казваш на глас, с цената на живота си.

Поръчителите на убийството на Георги Марков до днес остават необвинени. Архивът с делото „Георги Марков“ от 15 тома е унищожено от комунистите през 1990.

Няма такава диващина, като тази местна задунайска версия на болшевизма, честно. Прости. Невежи и много, много прости.

Затова го и мразеха. До смърт.