През 40-те години на ХХ век започват да се появяват нови и нови антибиотици и изведнъж медицината се натъква на едно голямо затруднение - как обективно да се проверява ефикасността на всяко ново лекарство.

Този въпрос е поставен особено остро в Британския съвет за медицински изследвания по повод откриването на стрептомицина. Това антимикробно средство надига вълна от оптимизъм, че туберкулозата вече е лечима най-после. Стрептомицинът убива причиняващите туберкулоза микобактерии в петриевите лабораторни панички, но не се е знаело дали ще подейства при хора. Тогава антибиотикът бил в много малки дози и лекарите спорели по това. Бил нужен обективен експеримент, който да провери ефикасността му за лечение на туберкулоза при хората.

Какъв обаче да бъде този експеримент? Английският статистик Брадфорд Хил (самият той боледувал от туберкулоза) предлага нестандартно решение. Първо обаче той направил уговорката, че на лекарите, като на всички хора, не може да им се вярва. Няма гаранции, че ще проведат какъвто и да е експеримент непредубедено и без пристрастия. Ето защо всеки биологичен експеримент се нуждаел от “контролна” група - болни, при които лечението не се прилага, за да се направи сравнение на резултатите. Ако се оставело на медиците, те ще изберат определен тип болни (дори подсъзнателно), за да наклонят везните в желаната от тях посока.

Предложението на Хил било да се елиминират пристрастията, като болните се подбират на случаен принцип и едните бъдат лекувани със стрептомицин, а другите - с плацебо. Така се осигурявала неутралност и се гарантирало строгото изпитване на хипотезата, че новият антибиотик може да излекува туберкулозата.

Изследване върху случайно подбрани болни се нарича рандомизирано (на английски at random означава “наслуки”). Първото такова изследване било предложеното от Хил и то било успешно. Групата болни от туберкулоза на стрептомицин показала категорично повлияване от него в сравнение с групата на плацебо и антибиотикът бил одобрен като ново средство за лечение.

По-важната последица обаче била, че методиката на Хил била всеобщо възприета и станала основно средство за оценка на ефикасността на всяко лечение по възможно най-непредубеден начин. Освен това тя позволила изпитванията да се систематизират: всяко да проверява съществен елемент или хипотеза и да дава твърди отговори да или не.

Тази методика има най-голямо значение в онкологията и особено в борбата с левкемията, където вече са изпитани хиляди медикаменти, както и комбинациите от тях. Чрез нея се е постигнало и надграждане при проучванията: резултатите от едно водели до следващо, а неговите - до по-следващо - един неуморим марш на прогреса, докато се е намерило лечение на много от левкемиите.