За 20 години и употребата на отровни пестициди не е намаляла.

Преди 20 г. САЩ и Канада започнаха да отглеждат генномодифицирани земеделски култури. Европа се отказа от тях и въпреки това повишава добивите при намалена употреба на пестициди.

Оттогава яростният спор дали ГМО са опасни за здравето засенчи другия, по-основен проблем - дали наистина ГМО дават по-богата реколта, и то при по-малко пръскане с пестициди. А също и дали наистина е вярна мантрата на производителите на ГМО, че няма как другояче нарастващото население на света да бъде изхранено. Днес то наброява над 7 млрд. души, а през 2050 г. се очаква да бъде над 10 милиарда.

Точно 20 г. след световния дебют на ГМО обаче се оказва, че и двете обещания не са спазени, пише в. “Ню Йорк таймс”. Нито реколтите са по-добри в сравнение с органичното земеделие, нито употребата на пестициди е намаляла. Не е решен и проблемът с гладуващите по света.

Първият ГМО продукт е доматът “Флейвър Сейвър”, пуснат на пазара в САЩ през 1994 г. Той издържа дълго време, без да се развали, тъй като генът му, отговорен за гниенето, е блокиран. Преди “Флейвър Сейвър” (в превод - “Запазващ вкуса си”) вносните мексикански домати омекваха, ставаха водни и почти губеха вкуса си, докато стигнат по шосе до магазините в Чикаго. Половината от тях се бракуваха още по пътя. Налагаше се да ги доставят по въздуха, но така доматите се оскъпяваха с много.

С новия домат това неудобство бе преодоляно. Той остава твърд и свеж със седмици, макар че това е все пак за сметка на привнесения му привкус на гума. През следващата година излязоха картофи, устойчиви на колорадски бръмбар, а от 1996 г. ГМО културите неудържимо заляха цяла Америка.

За да провери как ГМО продуктите в земеделието са повлияли на реколтата, “Ню Йорк таймс” сравнява добивите в Северна Америка и Западна Европа - два района с еднакво развито и модерно земеделие. Под “Западна Европа” вестникът има предвид Франция, Германия, Белгия, Холандия, Швейцария, Австрия и Люксембург. Използвани са официални данни на ФАО - Организацията на ООН за прехрана и земеделие.

Рапицата

Канада и Западна Европа отглеждат различни сортове рапица, но канадската от 1995 г. насетне се сее с ГМО семена, а европейската не. По данни на ФАО обаче добивите и в Канада, и в Западна Европа са нараствали в еднаква пропорция както в десетилетието преди да се въведе ГМО рапицата, така и в двете десетилетия след това. Увеличението в Западна Европа е от 300 на 400 кг от декар, а в Канада за същия период - от 100 на 200 кг от дка.

Царевицата

От 30 г. насам добивът на царевица в Западна Европа е изравнен с американския и нараства като него. В Америка обаче царевицата вече 20 години е ГМО, а в Европа не е.

Добивът на захарно цвекло през последните 10 г. в Западна Европа нарасна от 7000 на над 8000 кг от декар, докато американският е в застой - 6000 кг от декар. И тази култура в Америка е 95% ГМО от 2010 г. насетне, а в Европа не е.

“Ню Йорк таймс” изтъква, че има само едно-единствено научно изследване за повишени добиви в резултат на използване на ГМО и пестициди - на германски учен от Гьотинген. Фирмата “Монсанто” много обичала да се позовава на него. Но вестникът се свързва директно с учения в Гьотинген и той дава доста по-различна картина. Казва, че повишен добив заради комбинирано използване на ГМО и пестициди има само в Индия заради особеностите на климата й.

Пестицидите

Очакваше се ГМО земеделието да доведе и до по-ограничена употреба на пестициди. Но във Франция, където не се допуска ГМО земеделие, употребата на пестициди спадна значително. Там най-голям (65%) е спадът при фунгицидите - от 64 000 тона през 1996 г. на под 25 000 т сега. При хербицидите спадът е от 35 000 на 23 000 тона (36%), а при инсектицидите е от 5000 на под 1000 тона.

В САЩ спад с една трета има само в употребата на химикали против гъбички и насекоми. Хербициди обаче се използват с 21% повече. Растежът при тях е изключително за сметка на хербицида глифосат, произвеждан от “Монсанто”. Това се случва, въпреки че основни култури като царевицата, соята и памука бяха подменени с ГМО сортове, които уж били по-устойчиви на вредители и нямат нужда от пръскане.

Вестникът припомня протестите в Европа срещу ГМО и срещу “Монсанто” - последният бе в Париж тази година.

“Но докато страхът от ГМО храните засега няма научна основа, пестицидите привлякоха вниманието на учените заради токсичната им същност. Някои от тях, като зарина, бяха създадени в нацистка Германия като химически оръжия. Други, като 2,4-D, влизат в състава на “оранжевия газ” - печално известен дефолиант от времето на Виетнамската война. Сега вече учените ги свързват с рака”, пише “Ню Йорк таймс”.

“Повечето от тези химикали са непознати и поради това не се знае какво причиняват на човека. Ние си правим експерименти с населението и чакаме да видим какво ще му стане”, казва д-р Дейвид Белинджър от Харвард пред “Ню Йорк таймс”. Негово изследване установило, че само един вид инсектицид е довел до загубата на 17,5 милиона точки в теста за интелигентност при 5-годишните деца в Америка.

Печалбите

По-нататък в статията се казва:

Концерните печелят двойно, защото са завардили и двата края - продажбите и на ГМО семена, и на земеделски отрови са в едни и същи ръце. В резултат пазарната капитализация на “Монсанто”, най-големия продавач на семена в света, и на “Синджента”, швейцарския гигант в производството на пестициди, се е повишила 6 пъти за последните 15 г. Освен това двете фирми поотделно са в процес на сливане (“Байер” придобива “Монсанто”, а “Синджента” попада у китайци). Това ще оскъпи акциите на всяка от тях с по 100 милиарда долара.