500 хиляди квадратни километра смъртоносна зона, водна площ на мистерии и страховити загадки. Според някои това е мястото, където е изчезнала Атлантида, според други – район, в който се развихрят най-неочакваните и силни бури. Дяволската геометрия на Бермудския триъгълник включва също съмнения за електромагнитни мъгли, облаци с неестествена форма, огромни смерчове и дори отвличания от извънземни.

Опасни облаци хексагон, провокиращи бури със скорост на вятъра над 250 км/ч, най-вероятно са причината за мистичните изчезвания на кораби и самолети в Бермудския триъгълник, съобщи преди дни в. “Дейли мейл”. Това е една от най-новите теории за тази изключително опасна океанска зона на планетата. От стотици години самолети, кораби и лодки изчезват в диаболичните й очертания. Според някои става дума за над хиляда жертви,

75 изчезнали самолета и над 200 потънали кораба. Учените наричат шестоъгълните облаци “въздушни бомби”, защото са убедени, че представляват явления, подобни на взривове, които могат да обърнат дори огромен кораб или да провокират падането на самолет в бурните води. Причината е, че пораждат вятърни фунии със скорост над 250 км/ч, простиращи се на диаметър дори до десетки километри и предизвикващи неочакваната поява на смъртоносни вълни с височина над 20 метра. "Тези видове шестоъгълни фигури над океана са формирани от това, което се нарича микровзривове, или взривове на въздуха, който слиза в долната част на облака и се удря в океана, което създава вълни, толкова масивни, че започват да си взаимодействат една с друга", заявява пред в. "Мирър" метеорологът Ранди Цервени от Аризонския университет.

По-рано тази година пък норвежки учени обявиха, че според тях причината за изчезването на самолети и кораби е изригващ метан. Те откриха подводни кратери с широчина 800 метра и дълбочина 50 метра в Баренцово море и изразиха съмнения, че точно такива има и в Бермудския триъгълник. Екипът от норвежкия Арктически университет подчерта, че такива кратери се образуват от натрупващ се и изригващ метан – явление, което може да предизвика потъването на кораб, дори падането на самолет. Затова екипът иска да предприеме търсене на подобни кратери и в Бермудския триъгълник. 

През 2015 г. пък океанографът Майер Ферлаг заявява, че е открил две огромни стъклени пирамиди на 2 километра под повърхността на океана, намиращи се именно в очертанията на мистичния триъгълник. Локализирани са с помощта на сонар, но след откриването им дейността на Ферлаг е прекратена по заповед на военните. Мнозина приемат твърдението на океанографа с насмешка, но той категорично заявява на научна конференция във Флорида теорията си, че именно тези пирамиди са причината за всички аномалии, ставащи в района. Според Ферлаг те са три пъти по-големи от Хеопсовата пирамида в Египет и са изработени от материал, приличащ на стъкло с идеално гладка повърхност. Други отиват още по-далеч в предположенията си. Твърди се, че на дъното на Бермудския триъгълник има цял древен град – с множество пирамиди и няколко сфинкса. Смята се, че това е част от мистичната Атлантида. Това е само една от крайните теории, свързващи Бермудския триъгълник с изгубения континент.

За първи път твърдението е изложено от известния екстрасенс и медиум Едгар Кейси. В началото на XX век той лансира идеята, че Бермудският триъгълник е точното място, където потъва Атлантида. Според него някои от силовите кристали оцеляват и именно те днес завличат кораби и самолети на дъното на океана. Една от най-странните теории обяснява, че всички аномалии в зоната се дължат на факта, че под водата се намира база на извънземни, които имат за цел да изучават човешката раса. Затова всички изчезвания не са случайни, а просто събиране на достатъчно материал за опитите. Според други мястото е времеви портал, който се задейства при определено съвпадане на различни честоти. Той може да се отвори и да пренесе преминаващите през него в друго време и на друго място.

Някои изследователи на феномена пък говорят за електромагнитно поле. Смята се, че зоната е особена и в нея загадъчна сила влияе на навигационните инструменти. Лансира се теорията за смъртоносна мъгла. Физикът любител Джон Хъчисън посвещава години да изследва тази т.нар. електромагнитна мъгла. Той провежда стотици опити с радиовълни и висок волтаж в личната си лаборатория във Ванкувър. Хъчисън заснема няколко видеа, за които твърди, че са доказателство, че когато се произведат множество вълни с различна честота, започват да се случват необясними неща – предмети левитират, метали се втечняват, без да са нагрявани. Физикът е категоричен, че успява да създаде в лабораторията си електромагнитна мъгла, която обгражда металните предмети и влияе на оборудването. Неговите опити са обявени за манипулирани от сериозните учени и дори са поставени под съмнение от екип от Института за изследване на паранормални явления на САЩ.

Според климатолога Айвън Сандерсън феномените в Бермудския триъгълник се дължат не на извънземни или мистични полета, а на огромни водовъртежи. Той твърди, че такива се появяват в различни области на света, породени от бурни океански течения, резки смени на температурата на водните маси или на електромагнитни аномалии. Сандерсън цитира като два от най-големите водовъртежи в света именно Бермудския триъгълник и т.нар. Море на дявола, простиращо се около бреговете на Япония, където също необяснимо изчезват кораби.

А океанографът Артър Мариано обяснява, че най-вероятната причина за аномалиите в зоната е течението Гълфстрийм. Ученият твърди, че то кара самолети и кораби да изчезват заради т.нар. турбулентно разпръскване: когато кораб потъне или самолет падне, силното течение го смила и разпръсква отломките му на километри само за няколко минути. Мариано обяснява във филма си за “Нешънъл джиографик”: “Комбинацията от големи вълни, бурни ветрове, силни течения и водовъртежи води до голяма степен на разпръскване. Ако се загубите в Бермудския триъгълник и не ви открият в първите часове, намирането ви става почти невъзможно. В тази зона е достатъчен един силен порив на вятъра над бурните води, за да се издигнат вълни на опасна височина. Говорим за височина почти 30 метра. А като се има предвид и че през Бермудския триъгълник преминават много кораби, рискът някой да бъде обърнат е много висок.”

Метеорологът Джим Лещайн пояснява: “В Бермудския триъгълник имаме струйно течение, идващо от север, пасати, идващи от юг, и на всичкото отгоре - силния Гълфстрийм. Затова в тази зона неочаквано се появяват множество смерчове и вихрушки, които могат да станат причина за потапяне на кораби, дори за падане на самолети. Все пак става дума за вълни, високи колкото десететажна сграда.” 

Сред научните теории е и тази, че нещастните случаи се причиняват от гигантски единични вълни, които се появяват внезапно като гръм от ясно небе. През 2004 г. Европейската космическа агенция използва два от своите сателити да сканират обширни площи в океана. Само за три седмици са открити 10 такива вълни с големина над 25 метра – колкото десететажна сграда. Специалисти обясняват, че точно в Бермудския триъгълник има идеални условия за появата на подобни вълни.