Щом стане въпрос за президентски избори в България повечето, с които разговарям правят онази физиономия, сещате ли се - сякаш някой е подпалил кофите за боклук. Недоумение, отвращение.

Гласувал съм винаги, включително, докато живях в Америка. Тези дни обаче симпатизирам най-много на празното квадратче. Не че няма един-двама достойни кандидати. Но те трябваше да бъдат обявени много преди последния момент. Трябваше да се срещат с избирателите си, да обявят своите платформи, да ги отстояват, да дебатират помежду си, да демонстрират своя усет, воля и способности, да покажат, че могат да ни представляват пред света, както и че ще воюват с най-злия вътрешен национален враг - невежеството. Това не се случи.

Омръзна ми да гледам как политическия ни квази-елит се боричка, мишкува, прави тънки сметки и назначава тъпанари, некадърници, мижитурки и политически пудели на всякакви възлови позиции в държавата и то на най-високо ниво.

Моето лично отношение към всички политици, които веднъж на няколко години се присещат за нас, избирателите би било да гласувам с празното квадратче. Но пък разбирам, че това празно квадратче ще бъде ловко използвано от същите тези, които са приклещили държавата ни в един вълчи капан и не пускат кокала вече четвърт век. Какво правим?