Няколко пъти през живота си съм виждал на живо бежанци от война. В Босна през 1995 г. бежанците от Сребреница бяха настанени в класни стаи - по десетки легла във всяка, на два или три етажа - или в палаткови лагери, включително през зимата. Трудно се забравят впечатленията от контактите с тези хора, видели и преживяли лично войната, изгубили семействата си... Хора с празни очи - изплакали всички сълзи и преживели цялата възможна скръб по загубените си близки, по похабения си живот. Помня децата бежанци. По-големите от тях - на по 10-15 години, носещи ужаса на преживяното, които буквално отскачаха назад когато непознат човек им подаде ръка - не знаеха какво да очакват от него... И малките, на по 5-7 години, за които войната беше нормата, единственият свят, които те познаваха - "Чичо, ела да ти покажа къде падна мината..." Помня как изглеждаше бежанския квартал на босненските сърби в Белград...

Спомням си за всичко това когато чета за недоволството на бежанците във "Враждебна", чиито очаквания за комфортен хотел в България били излъгани още в Гърция. Знам, че не е политически коректно да се говори критично за бежанци, но явно се налага да го направим. Истинските бежанци от ужасяващата война в Сирия са в други - относително по-сигурни части на страната, в Йордания, в Ливан и разбира се - в Турция. За съжаление, миграцията, легитимирана като бежански поток освен всичко друго е и добре печеливш бизнес - освен, че е цинична идеология и политика. Трудно е да стигнеш от Сирия или от Ирак до Гърция, България, Германия, ако нямаш достатъчно пари за да планираш успешна емиграция. Внимателно гледам лицата и поведението на бежанците, които нахлуват в Европа от лятото на миналата година - те не приличат на бежанците от войни, които аз познавам. Те са предимно млади, нахъсани хора, триумфиращи от успеха си да се доберат до обетованата земя на Европа, където вече ще ги поемат социалните системи на Швеция и Германия, длъжни да им осигурят пожизнено охолство. Част от тях излъчваха опиянението на завоеватели - разпространяващи религията и културата си в охолните земи на неверниците.

Оттук - и разбирането, което срещаме у представителя на бежанците във "Враждебна" - "България е бедна страна... Ние сме излъгани..." Да, бедна страна е, което не означава, че не може да й бъдат подхвърлени няколко милиона за да бъде превърната в бежански лагер - "приемна" на Европа. Кандидат-президентската кампания е времето, в което представителите и кандидатите на отделните партии трябва да дискутират открито и подробно проблемите на външната политика и националната сигурност - тези проблеми са приоритет в портфолиото на българския президент. Включително бежанската и имиграционна политика на държавата. Открито, без недомлъвки, без политика на свършените факти.