Първият в историята отбор на бежанците се състезава наравно с атлети от световно ниво на Олимпиадата в Рио. Тимът е от 10 спортисти - двама плувци от Сирия, двама конгоански джудисти, маратонец от Етиопия и 5-има лекоатлети от Южен Судан.

Голям успех за отбора постигна сирийската плувкиня Юсра Мардини. Тя спечели своята серия на 100 м бътърфлай в понеделник, но времето не й стигна за класиране за полуфиналите. Но Мардини се прочу с друг свой подвиг, далеч преди игрите. Тя бяга от Сирия през Средиземно море с малка лодка заедно със сестра си и още десетина души.

Лодката се обръща и Мардина плува над 3 часа, за да стигне до гръцкия бряг. Тя и сестра й помагат на хората в лодката да оцелеят. "Невероятно е усещането да съм на олимпиадата. Само преди няколко месеца се борех за живота си в морето, а сега имах шанса да се боря за собственото си достойнство в олимпийския басейн. Мисля си, че и в двата случая се справих добре", заявява Юсра Мардини.

Тя е абсолютно убедена, че е погалена от Бог, след като е намерила място в отбора на бежанците. Заедно с нея в Рио пристигат и петима лекоатлети от бежанския лагер "Какума" в Кения. В него ги е тренирала 43-годишната бивша световна рекордьорка на маратон Тегла Лорупе. След като посети лагера през януари, членът на МОК Пере Миро заяви, че спортът е едно от малкото неща, които поддържат духа на бежанците в него.

Там има над 100 футболни отбора и десетки баскетболни. От "Какума" към Рио тръгва и Джеймс Ниянг Чиенджйек. Преди години той бяга от Южен Судан, където бунтовниците набират деца войници. В Кения попада в училище, известно със своите лекоатлети. Липсата на обувки с шпайкове не го спира. "Ако Бог ти е дал талант, трябва да го използваш", казва той. Според него атлетите имали множество травми заради неподходящите обувки.

Тежка е съдбата и на джудистите от Конго. Пополе Мисенга остава в Бразилия след световното по джудо през 2013 г. Едва 6-годишен, той е видял как убиват майка му. Оттогава е разделен с двамата си братя и дори не знае как изглеждат. Подобно на него състезателката по джудо Йоланде Мабика остава в Бразилия през 2013 г. Треньорът й взема паспорта и й налага диета при всяко състезание в чужбина. Но на Йоланде й е омръзнало от тези злоупотреби, продължаващи с години, и решава да напусне хотела, в който са отседнали. Скита се по бразилските улици, надявайки се да намери помощ отнякъде. Като бежанка получава възможността да се обучава в училището по джудо, основано от бразилския олимпийски бронзов медалист Флавио Канто.