Западът следи внимателно стъпките на турския президент, който търси алтернативни партньори на Изток

Hа 9 август Ердоган ще гостува на Путин в Санкт Петербуг, където ще говорят за първи път след няколкомесечен ледников период за общата им борба с тероризма, проекта “Турски поток” и други икономически въпроси. Това се случва на фона на трудната ситуация, в която изпадна НАТО, след като Турция продължава да обвинява САЩ в помощ към обявения за организатор на опита за преврат Фетулах Гюлен и намеква за намеса на ЦРУ.

Турският вестник “Йени Шафак”, в който може да се прочетат статии, от които прозира симпатия за Русия и Китай, дори посочи човека, „стоящ зад проваления опит за преврат” - американският генерал в оставка Джон Кемпбъл. Според проправителственото издание генералът, бивш заместник-шеф на Щаба на американската армия и бивш командващ на силите на ISAF в Афганистан, е предоставял

“средства на ЦРУ”

за заговорниците

около Гюлен и е провеждал тайни срещи в базата “Инджирлик”. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джоузеф Данфорд определи твърдението за намесата на ген. Кемпбъл като “абсурдно”. Но турският президент продължи играта ва банк.

Ердоган осъди Запада за липсата на солидарност към Анкара във връзка с опита за преврат, като каза, че “съюзниците” от НАТО, които са по-обезспокоени от съдбата на привържениците на превратаджиите, отколкото от оцеляването на Турция, не са приятели. Той обвини Запада за критиките към масовата чистка на военни и цивилни в други държавни институции.

“Поведението на много страни и на техните официални представители за опита за преврат в Турция е срамно от гледна точка на демокрацията”, каза Ердоган пред стотици свои привърженици в президентския дворец в Анкара и допълни, че тези страни повече трябва да се безспокоят от разширяването на царството на терора. Изказването му се тълкува и като отговор на позиция на директора на американското национално разузнаване Джеймс Клапър, който преди това заяви, че чистката в Турция вреди на борбата с ИДИЛ в Сирия и Ирак, защото се отстраняват турски офицери, които са работели пряко със САЩ, коментира sputniknews.com.

Преди това Ердоган се държа предизвикателно с американския генерал Джоузеф Вотел, командир на CENTCOM, който изрази безспокойство от масовите уволнения след преврата. Ердоган го попита: “Кой сте вие? Знайте си мястото. - И допълни: - Моите хора знаят кой стои зад схемата... те знаят кое

недосегаемо разузнаване

е зад нея

и с тези становища вие се разкривате, издавате.” В други изявления Ердоган нарече кръвния си враг Фетулах Гюлен, който живее в САЩ, просто пешка.

Антиамериканската риторика на Ердоган се прояви на фона на слухове за възможен нов опит за преврат. През нощта на 31 юли турската армия отново обкръжи и блокира всички входове на използваната от САЩ и НАТО база на ВВС “Инджирлик”. Край базата не стихват антиамериканските протести, започнали още след опита за преврат през юли.

Малко преди последните крайни изказвания на Ердоган към САЩ над 5000 турци протестираха яростно с викове “Смърт на САЩ” в района на натовската въздушна база “Инджирлик”, в която се намират между 50 и 90 американски тактически ядрени оръжия. Преди тази демонстрация в друга ключова база на НАТО в Измир избухна пожар, което според официални представители най-вероятно е “антиамерикански саботаж”.

Яхнал вълната на антиамериканизма, министърът на труда Сюлейман Сойлу даде интервю за “ХаберТюрк”, в което каза, че „САЩ стоят зад преврата”. Американският държавен департамент определи изявлението му като “вредно за двустранните отношения”, но властите в Анкара не спряха до тук - премиерът Бинали Йълъдърм обвини САЩ за това, че са приютили предполагаемия „организатор” на преврата Фетулах Гюлен и че Турция ще води война с всяка държава, която е на страната на духовника в Пенсилвания. Анкара поставя въпроса за екстрадирането на Гюлен като важна точка от дневния ред на отношенията си със САЩ.

В условията на извънредно положение, което ще бъде удължено засега с три месеца, Анкара продължи чистката в армията и спецслужбите, в която падат главите на обучени в НАТО и САЩ офицери. Турският президент заяви, че предстоят още „структурни реформи”, така че в бъдеще да бъде невъзможно да се прави преврат.

Ердоган планира да вземе въоръжените сили и спецслужбите, досега подчинени на премиера, под свой контрол. „Налага се поправка в конституцията и опозицията трябва да се съгласи с това” – каза Ердоган по този повод. “Президентът трябва да има повече възможности за

контрол над

силовите ведомства

– обяснява проф. Тогрул Исмаил от Университета за икономика и технологии в Анкара.- При опита за преврат станаха ясни слабите места на системата и те трябва да бъдат отстранени." Според експерта в армията предстоят много реформи, свързани със съкращаването й и намесата й в политически въпроси. Ердоган издаде указ за реформа на управлението на въоръжените сили.

От 31 юли той и премиерът имат право да издават заповеди на главнокомандващите на видовете войски без одобрението на други инстанции, а военните са длъжни да изпълняват. Въоръжените сили вече няма да са подчинени на Генщаба, който в Турция се смята за гарант за светската държава, а преподчинени на Министерството на националната отбрана. Разузнаването ще бъде разделено на контраразузнаване под контрола на полицията и външно разузнаване – под контрола на МВР.

Чистката в редиците на въоръжените сили предизвиква напрежение с НАТО. С влизането в сила на новата структура на въоръжените сили се очаква турският президент да постави на ключови позиции нови лица.

Напрежението

с ЕС също расте

Преди няколко дни председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че има висок риск да се провали споразумението с Турция за съдбата на бежанците от Сирия, което би трябвало да облекчи бремето на миграцията за Европа в замяна на обещанието за отмяна на визите за турците.

Западни медии говорят за недопустим шантаж на Турция, след като министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара ще се откаже от споразумението с ЕС за миграционната криза, ако ЕС не либерализира визовия режим за турските граждани.

“Не искам да заплашвам, но ако не се стигне до либерализация на визовия режим, ще бъдем принудени да се откажем от изпълнението на споразумението от 18 март за връщане на бежанците” - заяви Чавушоглу. Той допълни, че очаква конкретни срокове за намаляване на визовите бариери в началото или средата на октомври.

На думите му незабавно реагира вицеканцлерът Зигмар Габриел: "При никакви обстоятелства не е допустимо да се шантажират Германия и Европа.” Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви недвусмислено, че Анкара не изпълнява споразумението: “Факт е, че има условия за прилагане на безвизова политика и те са известни на всички. Турция обеща да предприеме необходимите стъпки, за да спази своята част от споразумението. Това все още не е така и Анкара има още работа” - допълни той. ЕС и Турция имат ключови разногласия и по отношение на правата на човека в Турция.

Прави ли според анализаторите Ердоган завой на изток, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"