Експерти по Близкия изток смятат, че несигурността е опасна за западните съюзници наоколо, за борбата с тероризма и масовата миграция

След нощта на опита за преврат лидерите от западните страни и Близкия изток заявиха подкрепата си за демократично избраните институции в Турция, но никой лично не позвъни на турския президент.

Има симптоми за напрежение. Последвалият контрапреврат задълбочава опасенията дали Анкара е надежден партньор. Може ли НАТО да разчита на Турция, на чиято територия са разположени ядрени оръжия, ако армията й е против официалната власт? Възможно ли е масовата чистка, започната от Ердоган във всички етажи и сфери на администрацията, и неговият курс към динамична ислямизация на страната да засили недоволството на светски настроената част от обществото и да се стигне до гражданска война?

Тонът на САЩ се изостри, след като в събота Ердоган обвини бившия си съратник в изгнание в САЩ, Фетулла Гюлен, и призова Америка и лично президента Обама да го екстрадира в Турция. Вече има и официално искане за това. На свой ред медиите, подкрепящи управляващите в Турция, намекват, че САЩ и ЦРУ са помагали на превратаджиите.

Затварянето на базата на ВВС "Инджирлик" след началото на преврата и принудителното спиране на операцията на САЩ срещу ИДИЛ и фронта "Ал Нусра" в Сирия допълнително засили напрежението между двете държави.

Турските власти бързо възобновиха работата на базата и пуснаха електричеството след ареста на командващия и обучен в НАТО офицер, който заедно със свои колеги е обвинен за съучастие в опита за преврат, но "напомниха" на западните представители, че те зависят от "добрата воля" на турците, пише в. "Фигаро".

Европа също реагира с известно притеснение. В НАТО турската армия е втората по големина след тази на САЩ и военният й контингент заема уникално географско положение между Европа и Близкия изток.

В авиобазата "Инджирлик" се намира най-големият арсенал от ядрено оръжие на НАТО. В подземните му складове има 50 ядрени бомби B-61 - над 35% от ядрените боеприпаси на НАТО. Въпреки този факт според в. "Ню Йоркър" в базата няма нито един американски или турски самолет, който да е приспособен за тяхната доставка. "Инджирлик" бе важен транспортен възел в хода на военните операции в Ирак и Афганистан, а от 2015 г. американските военни координират оттам въздушните удари по позициите на ислямистките бойци в Сирия.

Отношенията между Турция и НАТО отпреди опита за преврат са в стадий на напрежение. През април министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу заплаши военната база "Инджирлик" да бъде затворена за американските военни и да бъде отворена за руските изтребители. Това бе възприето като антинатовска риторика, тъй като НАТО третира Русия като основна заплаха за сигурността на страните членки. Има и други признаци за това, че Русия и Турция затоплят отношенията си след наскоро проведения разговор на Ердоган с Путин и планираната тяхна среща. Турция не просто е стратегически партньор на НАТО, ЕС и САЩ.

Списъкът на темите, по които Западът зависи от сътрудничеството на Турция е твърде голям: посредничеството в сирийската криза, борбата с ИДИЛ, миграционната политика. Ердоган се очертава като ненадежден съюзник, но нито Европа, нито САЩ искат той да бъде сред враговете им, пише "Фигаро". За ЕС най-важен остава въпросът за сътрудничеството на Турция по бежанската криза и подкрепата на натовската операция в Егейско море. Обявената от Ердоган чистка може да парализира работата на военните, опасяват се западни анализатори.

Освен това международната дипломация се безпокои от перспективата за превръщането на Ердоган в авторитарен лидер с параноидни наклонности, който може да жертва международни договорености заради собственото си оцеляване в политиката, твърди в. "Ди Велт".

Шефът на комисията за външна политика в Бундестага Норберт Ретген не вижда възможности за оказване на влияние на Ердоган, но предупреждава, че Западът не бива да приема каквито и да било стъпки, които помагат за укрепването на автократичните тенденции в Турция. Френската позиция също е нееднозначна. Експерти по Близкия изток смятат, че дестабилизацията в Турция е опасна за западните съюзници в региона, борбата с тероризма и масовата миграция, пише в. "Гардиън".

Омер Таспинар, старши експерт в "Брукингс инститюшън", един от тези, които прогнозираха риска от военен преврат през последните месеци, смята, че критичен в момента за Запада е въпросът каква част от цялото турско командване е участвала в опита за преврат. Според него най-опасен е рискът от изхода от противоборството между подразделенията в турските въоръжени сили и цивилните и политическото разузнаване, лоялно на Ердоган.

Най-значимият риск е вероятността от кървава разправа между полицията, лоялна на МВР, което държи Ердоган и бунтарите сред въоръжените сили. "Не очаквам това да се случи, но ако се случи, ще бъде опустошително за Турция", казва той пред "Гардиън". Според Щефан Фланаган, анализатор в "Ранд корпорейшън" и член на Националния съвет по сигурността в администрацията на Обама, турските военни не искат да бъдат ангажирани в операция по суша в Сирия и искат затягане на граничния режим, за да не бъде въвлечена страната в сухопътна война в региона. Те искат и ескалиране на борбата с ПКК.

"Продължаващата суматоха може да задълбочи разделението в Турция и помощта за коалицията срещу ислямистите в Сирия да остане на заден план", смята анализаторът. Ерик Бордънкишър, анализатор в Центъра за развитие на Близкия изток, смята, че суматохата в Турция може да попречи на военното сътрудничество с Анкара. Американските въоръжени сили трябва да преценят дали може да продължат да работят в Турция с недемократично правителство." Последователната ислямизация, както и очаквана нестабилност в Турция, не са изненада за наблюдателите. По тази причина позицията на НАТО винаги е била да има и план "Б". Кой ще бъде той, предстои да се види в следващите години.