"Абсурдно дълго узряващият" доклад на независима комисия начело със сър Джон Чилкот за ролята на британския експремиер Тони Блеър в иракската война през 2003-2009 г. най-после бе публикуван. Докладът е петото официално разследване за събитията, довели до нахлуването в Ирак през 2003 г.

След седем години и 10 млн. лири издръжка, сър Джон Чилкот подготви труд - изобличение на британската политика в навечерието на конфликта и след него. Изводите му са убийствени за Блеър и неговата администрация, както и за цивилните и военни съветници. "Докладът на Чилкот е пълен отчет за военния експеримент, завършил с катастрофичен провал поради недостатъчно базово планиране и необходимата бдителност", пише в."Таймс" в поредицата си "Каталог на провала".

Докладът, който се състои от 12 тома и 2,6 млн. думи, има една основна нишка – шест думи, написани собственоръчно от Тони Блеър до Джордж Буш през юли 2002 г.: I will be with you, whatever ("Ще бъда с вас, каквото и да се случи"). Възможно е те да бъдат тълкувани различно, например като знак за политическа и морална подкрепа. Но изводът на Чилкот е, че

Блеър е залагал по-скоро

на личното си

приятелство с Буш,

вместо да бъде по-настойчив и задейства институциите за натиск над САЩ.

Сър Джон твърди, че вариантите за мирно разоръжаване в Ирак не са били изчерпани, преди да се вземе решение за нахлуването. Блеър е преувеличил заплахата от иракския режим в опита си да докаже пред депутатите от парламента и обществото необходимостта от военни действия в хода на подготовката за войната през 2002-2003 г. Той е пренебрегнал предупреждения за възможните последствия от военните действия, като е вярвал и се уповавал на собствените си убеждения, а не на по-квалифицираните оценки на разузнавателните служби.

Според доклада режимът на Саддам не е представлявал "непосредствена" опасност. В същото време обаче е разкритикувано и британското разузнаване. Разузнавателната общност, според доклада "Чилкот", е изхождала от некоректни данни за наличието на оръжие на масово унищожение на Саддам и не е предприела мерки да разгледа възможността за унищожението му, ако е смятала, че то съществува.

Разследването не заема позиция за законността на войната, тъй като според комисията такава оценка може да даде само международно признат съд. Но то дава убийствена оценка за процеса на приемане на решението за военната кампания срещу Ирак, който е бил "повърхностен". Точните основания за решението са неясни и не са направени никакви официални записи. Според доклада "Чилкот" британо-американските отношения е нямало да пострадат дългосрочно, ако Лондон е решил да не участва във войната.

Британската армия е била слабо подготвена за изпълнението на задачите

в Ирак, особено за използваните самоделни взривни устройства, от които са загинали много военнослужещи.

Сред изводите на Чилкот е и игнорирането на препоръката на Великобритания за следвоенното планиране. Разследването на комисията стига до заключението, че администрацията на Буш нееднократно е отхвърлила препоръката на англичаните за контрола над Ирак след нахлуването, в това число за участието на ООН в този процес, за наблюдението над иракските приходи от нефта и за мерките за безопасност в хода на военните операции.

Блеър е пренебрегвал нееднократно предупрежденията за това какво ще се случи в Ирак след нахлуването, както и анализи за перспективата от гражданска война. Чилкот отхвърля твърдението на бившия премиер, че не е можело да се прогнозира следвоенният хаос. Лондон не е можел да влияе на решенията на новата временна администрация след войната в Ирак, в това число за недалновидното решение за разпускането на армията на Саддам и структурите за сигурност. В крайна сметка Великобритания не е постигнала целите си в Ирак. Според Чилкот към 2009 г., когато британските части напускат Ирак, "Даунинг стрийт" е заплашен от стратегически провал. Ирак е бил обхванат от дълбоки междурелигиозни и общностни различия,

започва напрежение в

Басра и спорове за

доходите от нефта,

а иракските министерства са затънали в дълбока корупция.

Доказателства за оръжията за масово унищожение на Саддам не са били представени. В този период правителството не прави преоценка на ситуацията според Чилкот. Резултатите от скъпоструващата шестгодишна британска операция той нарича "оскъдни".

Друга нишка, която за първи път изплува в доклада "Чилкот", е, че британските нефтени компании се притеснявали да не останат без сделки. В навечерието на войната те били ангажирани с лобистка дейност, обезпокоени от това, че САЩ са обещали нефтени договори на руски компании в замяна на предотвратяване на руско нахлуване, пише в."Файненшъл таймс".

Документи, публикувани в рамките на разследването на сър Джон, доказват, че през октомври 2002 г. представители на нефтени дружества като BP, Royal Dutch Shell и BG Group са се срещали с баронеса Елизабет Саймънс, по това време министър на търговията на кралството, и са обсъдили тяхната потенциална роля в следвоенното възстановяване на страната, според изданието. В отделни документи има позовавания на отчети на британски чиновници за среща на вицепрезидента на САЩ по това време Дик Чейни с бившия премиер на Русия Евгени Примаков. Чейни казал: "Заявки (за договори) от страните, които са сътрудничили на САЩ в Ирак, ще бъдат разгледани по-благосклонно, от тези, които не са сътрудничили."

Може ли Тони Блеър да отиде на съд?

След обнародването на резултатите от разследването на комисията "Чилкот" много критици на бившия премиер на Великобритания задават въпроса: може ли предполагаемите му пропуски в навечерието на войната в Ирак през 2003 г. да бъдат тълкувани като престъпление?

Може ли Блеър да се

окаже следствен?

В крайна сметка – не, твърди журналистът Адам Тейлър от в."Вашингтон пост". Единственият съд, пред който днешните и бивши световни лидери, извършили военни престъпления, може да бъдат изправени, е Международният наказателен съд. Марк Керстен, изследовател от Училището за глобална политика при университета в Торонто, както и авторът на блога Justice in Conflict ("Правосъдие в конфликти") смятат за малко вероятно срещу Блеър да бъдат повдигнати обвинения.

Алекс Салмънд, политик от Шотландската национална партия, призовава да се проучи какви политически или правни последствия са възможни и

кой носи отговорност за действията, станали

предмет на разследването

По данни на в."Гардиън" Салмънд и редица негови съюзници се надяват да се използва малко известният закон за "импийчмънт", за да се привлече под отговорност Блеър. Ако бъде одобрено прилагането на този закон, Блеър може да чака съд в парламента. Ако бъде признат за виновен, ще му бъде забранено да заема държавни длъжности и теоретично дори може да получи присъда за лишаване от свобода, чийто срок ще бъде символичен.

Адам Тейлър от в."Вашингтон пост" допълва, че засега остава неясно дали парламентът може действително да осъществи всичко това: този закон е архаичен и не е използван от 1806 г. Освен това много представители на парламента може да се застъпят против идеята за наказание на Блеър.

По-вероятни са гражданските искове срещу него. Семейства на британски войници, загинали във войната, проучват възможностите да подадат свои съдебни искове срещу бившия премиер.

"Ще поема пълна отговорност за всякакви грешки без изключение или оправдания" - категоричен бе Тони Блеър след излизането на доклада. "Независимо дали хората приемат решенията ми за военни действие срещу Саддам Хюсеин или не, аз ги взех с добри намерения и с убеждението, че това е в интерес на държавата", коментира той.