- Ела, Макс!!!

Веднага излязох от джипката, където дремех под сянка, край Проходна пещера/Карлуково.

- Макс, бързо тук!

Още сънен, бъркам за документи в джабката и излизам навън.

Макс веднага подушва обувките ми, огромен бял вьлкодав, на кафяви петна, с черен нос, отрязани уши и опашка...

Вцепених се. В ушите ми бучене, далечен глас. Кучкарката:

- Може ли да ви направя снимка с Макс, Макси?

Вьлкодавът подозрително се върти около краката ми и души...

- Възможно ли е да вдигне крак на крачола ми?

- Простак. Паднахте ми в очите! Филмът ви нищо не струва! Бездарник мръсен!..

Мислено давя телефона за селфи, с пръст почесвам носната гъба, погалвам отрязаните уши, но бърните на Макс се отварят и изяждат телефона на Максим...

(*От фейсбук)