Прочутият пътепис на Алеко Константинов ни показва Америка, каквато я вижда той.

Той посещава Чикаго през 1893г, а тогава Орландо e все още почти село, само преди десет години е станало официално град. Едва ли е имало какво да се описва там, дори Алеко да беше отишъл. Когато аз се раждам, забележете, Уолт Дисни решава да избере Орландо за мястото на своя Дисниленд, разлекателния парк, който дава през 1965г старта на сегашното туристическо развитие на града. Известен е и като Източен Холивуд, заради филмовите студия там. Заедно със седемте тематични парка, Орландо е място за туризъм, атракции и чудесно прекарване. Там има най-много развлекателни паркове в целия свят.

Тази слава днес е помрачена, след ужасяващо престъпление в нощен клуб. Бяха убити 50 души, и още толкова ранени, от афганистански терорист, американски гражданин също, който влиза в заведението и го превръща в кланица, в масов гроб. Вероятно това е най-тежкият разстрел в историята на Америка. Няма думи, с които да се опише ужаса на тази нощ.

Проблемът обаче започва, когато се въщаме у нас, както винаги. Защото нощният клуб, в който избиват безащитни хора, е за гейове. А убиецът е радикален ислямист, който подкрепя Ислямска държава. Как реагира тукашната обещственост в социалните мрежи?

Коментарите се движат от открито злорадство до политически обиди. Разделеното ни общество, в което вече май няма възможност за нищо човешко, се нахвърля върху смъртта на невинни хора с ожесточение. Този чудовищен акт става повод отново да се противопоставят групи, да се търси сметка за геополитиката на САЩ, да се хулят общностите на гейовете, да се подиграват на жертвите. Как е възможно такова брутално, ужасно престъпление да предизвика омраза, вместо съчувствие? Не знам, нямам представа защо един човек би злорадствал по подобен повод. Но е факт.

Обвиненията летят, подръжници на Путин се карат с прозападни активисти. Търси се сметка за отразяването: За Кьолн мълчахте, а сега пищите, а? Тогва не давахте да се каже, че тия са мюсюлмани и бежанци, а сега бил илямист и афганистанец, а? Сякаш едното престъпление, това в Кьолн, оправдава другото в Орландо. Сякаш цензурата на немските медии, позорен епизод в историята им, дава право да искаме и цензура в американските. Сякаш можем да теглим на кантар сексуалното насилие срещу стотици жени, спрямо разстрелът на други стотици. Измерваме си престъпленията, нашите са по-гадни от вашите, а това ни дава право да ви обвиним в лицемерие. Такава логика е непонятна за мен, недостъпна. Да защитаваш една мерзост с друга, да се радваш, че са умрели хора в Орландо, защото виждаш това като справедливо възмездие. Потресаващо е, докъде сме стигнали.

Започнаха и антигей-кампаниите. Има хора, които дори ги обвиняват, че не са се съпротивлявали, че са такива - гейове, дори за живота си не могат да се борят. Не убиецът, те самите са си виновни. Разбира се, виктимизацията, прехвърлянето на отговорността за престъплението върху жертвите не е от днес. Като започнем от известното виж я само с тая къса пола, циците отвън, ами тя сама си го търси, и стигнем до антисемитизма, защото нали виждате какво прави Израел с палестинците - нищо ново. Как обаче тези 50 души, в чудесния град за развлечения и нощен живот Орландо, са виновни за смътта си? Забравихме ли Индиго? Оправдаваме ли Сарафово? Днес вече не съм сигурен, гледайки заливащата ни омраза от фейсбук.

Върхът на това сквернословие прочетох в един коментар - А сега ще напишат ли же суи педерас? Искам ясно да кажа - да, ще напиша же суи Орландо, же суи гей, защото всеки има свещеното право на живот. Никой не може да бъде съден и убиван заради дискриминация, била от ислямисти, или от хомофоби. Защото утре ще дойдат другите, които ще ни убиват затова, понеже сме славяни, тор в Европа. Или православни, назадничава религия. Помните, нали, такъв вече имаше, с мустаци. Другият с мустаците също ни убиваше, защото бяхме врагове на революцията, проводници на идеологическа диверсия. Ако сме честни, и имаме поне прашинка инстинкт за самосъхранение, не разум, ще кажем заедно - же суи Орландо! 

* Коментарът на автора е взет от блога "Демокрация днес"