"Най-голямата грешка на хората е, че ме подценяват", споделя рап звездата

Когато напишеш името му в интернет, излизат 853 000 резултата в рамките на 0,48 секунди. Последователите му в социалните мрежи са хиляди. Клиповете му в интернет са с ротация, подобна на западен изпълнител. Явор Димитров Янакиев, скандално известен като 100 кила, е български хип-хоп изпълнител и музикален продуцент от ромско потекло. Колко точно е дълъг пътят от ромското гето до №1 в класациите. Какво е да станеш родител на 13 години? Колко точно трябва да сме големи? 100 кила в едно откровено интервю за "168 часа".

- Яворе, разкажи ни с какво се занимаваш в последно време?

- От няколко месеца се занимавам с една лично моя кауза - искам да построя детски лагер във Варна, квартал "Аспарухово". Това е кварталът, в който съм израснал. Личната ми цел е да могат да почиват там деца, които нямат финансови възможности.

Искам да повлияя на системата в училищата,

като първата година в лагера ще се приемат всички отличници от едно училище във Велико Търново. В лагера ще има карате, плуване, рисуване, китара, английски и се надявам децата, като чуят за това да си дадат адски много зор и да повишат успеха си.

- Защо един рап изпълнител се вълнува от подобни инициативи?

- Ами защото искам да съм голям. Това с лагера първата година няма да се усети. Втората година ще започне да се забелязва, третата година ще е осезаемо. Всичко живо ще си каже: "Бате, всеки блъска за шестици, за да отиде в лагера на Килата."

Ако успея поне малко да повлияя на учебната система, колко голям ставам?

Ако повлияя на начина ти на мислене и успея да те стимулирам да учиш, колко голям ставам? Много голям. Започвам да ставам адски голям човек - не рапър, човек.

- Какъв е личният ти стимул да инвестираш усилия и време във всичко това?

- Стимулът ми е, че всъщност мога повече, отколкото ми е зададено. Това, че съм рапър и че животът ме е подвел в такава посока, изгради публичния ми образ. Смятам обаче, че съм повече от един образ, и искам да се развивам. Единият ми вариант е да работя с деца. Контактите са едно от най-важните неща в моята работа - контактите с деца, хора, информацията, която обменяме - това ме прави изключително богат.

- Ти си модел за подражание на много млади хора в България. Какъв беше твоят личен пример, когато самият ти беше дете?

- Всъщност имам много пръснат живот. Моят живот започна във Варна, девети клас отидох да живея в Търговище, след това живях четири години във Велико Търново, после в Хасково и след това дойдох в София. Като дете нямах корени. Нямах кой да ми помага. И благодарение на някакъв инстинкт за самосъхранение започвах във всеки един град, в който се местех, да търся лидер. Човек, който да ми е за пример.

- От всички хора, с които си се сблъскал като дете, кой е бил най-яркият ти пример?

- Като се замисля, съм си бил най-яркият си пример, защото трябваше да се грижа за брат ми. На тринадесет години ми се наложи да порасна и

да бъда родител на по-малкия ми брат

който беше на единадесет години. Двамата трябваше да се гледаме абсолютно сами.

- Как тринайсетгодишно дете отглежда единайсетгодишно дете?

- Много лесно. Ако имаш сърце и инстинкт за самосъхранение, успяваш. Сега ще ти разкажа как е протичал животът ми, когато бях на тринайсет. Майка ми замина в Гърция, за да гледа стари хора и да изкара някой лев. Месецът ми започваше с един запис от нея - двеста евро и евентуално колет. С тези двеста евро аз и брат ми трябваше да изкараме месеца. Отделно майка ми пращаше на комшийката пари и тя идваше и ни готвеше по три яденета за седмица. Хладилникът ни беше стар и храната се разваляше още на втория ден. Тогава се научих да правя сандвичи с домати от буркан.

Когато бяхме деца, с брат ми се хранехме само със сандвичи на скара и салата

Една година, всеки ден, човече. Мечтаехме си за топла манджа. Носил съм дрехите на приятели, купувах си маратонки само когато се скъсат.

- Какво се е случвало с училището през това време?

- Аз бях много добър ученик, само че тогава ми се наложи да се изхранвам от неща, които не са за споменаване и не се гордея с тях, но са минали и заминали и съм си взел урока. Просто тогава трябваше да печеля пари. Още на 15 трябваше да измислям начини - легални или нелегални, за да набавям пари. И въпреки това успявах да се радвам на малките неща в живота. Имах една лилава тениска, тогава нямаше лилави тениски почти никъде. Перях я всяка вечер, за да мога да съм с нея на другия ден отново. Радвах се на малките неща и бях щастлив.

- Кога точно престана да бъдеш Явор и започна да бъдеш 100 кила?

- Всичко започна от един фестивал във Варна. Тогава показах невероятно присъствие на сцената и Шамара ме забеляза. Покани ме на следващия ден да запишем парче заедно. Което беше... дотам бяха мечтите ми. Дотам свършваха всички мечти, които имах. Да запиша с Шамара. Това беше всичко.

- Четири пъти поред ти си рапър на годината, а Шамара дори не е в България. Ученикът надмина ли учителя си?

- Виж, всеки върви по пътя си. Шамара има най-голямата награда - семейството и децата му. Това, дали ще е рапър на годината, не е важно.

Утре аз може да продавам пици и дюнери, никой не знае

Лошото е, че хората изпратиха Шамара навън. И там утре може да е Орлин Горанов, Орлин Павлов и всеки любим глас. Една дузина български изпълнители в страната ни тънат в мизерия. И всичко това е заради нелегалната музика в България. Факт е, че всеки тегли безплатно музиката ни. За всеки изпълнител това е просто известност и нищо повече.

- Какъв е ключът на твоя успех?

- Фактът, че съм нормален човек. Ако ме спреш на улицата и ме заговориш, аз ще ти отвърна. И мисля, че това е тайната на моя успех. Преди да стана известен за медиите, станах известен пред хората. И тогава се появи Бат Венци от "Ъпсурт", който ми каза: "Кила, смени п**** с мацки, това с онова и ще си на върха." Той като един истински батко ми показа как стават нещата.

- Усещаш ли често завист?

- Усещам я всеки ден. Дори и от някои от споменатите - Шамара, Спенс и други. Странното е, че 90% от рапърите на сцената тотално ме имитират. Дали ще е песен, която ще прилича на моя. Дали ще е начин на обличане, който да прилича на моя. Те имитират Килата. Сега ще издам албум с двадесет и шест песни. Спенс още чака този момент след "Направи ме щастлив". Разчитам хората да видят колко съм идентичен и смятам да дам нова линия на музиката в България.

Единственото, което мога да помоля колегите, е да ценят труда си

Не може да си хвърляш труда за хиляда или две хиляди лева. Това е подбиване на пазара. Ако правиш рекламни текстове и песни, не трябва да падаш под двадесет и пет хиляди лева. Това е за благото на всички. Не може да се продаваме за хиляда лева на участие. Когато направиш рекламна кампания за пет хиляди, ти нямаш никаква печалба. Това не ти носи успех. Мисля като бизнесмен и предлагам бизнес стратегия на клиентите, повечето изпълнители мислят като изпълнители.

- В какви отношения си с Криско?

- Истината е всъщност, че аз създадох Криско. Всъщност Криско го има заради мен. Първите му песни на Криско са със 100 кила. Просто в един момент видях у него една много гадна черта - лъже. Аз съм много честен човек. Прекалено много неща правя и ако лъжа хората, ще се объркам някъде.

Криско обаче лъже,

като човек

Той ме излъга за нещо, което в живота ми не е голяма работа и не исках да го оставям да ме изиграе още повече. Казах му, че ако ме излъже, ще го пречукам. В крайна сметка той ме излъга и после се удари в една врата. (смее се.) Оттам ни се развалиха отношенията. Дразнещ е фактът, че ме копира. Неговата част в песента му с Гери-Никол "Ела и си вземи" е втория куплет на песента ми "Свивам-свивам". Обаче знаеш ли какво? С имитиране не става в България. Трябва да си идентичен.

- За какво мечтаеш в момента?

- Искам да купя къща на майка ми. Цял живот сме живеели под наем. И в момента аз живея под наем.

Хората си мислят, че изкарвам невероятни пари, но не е така

Всичките ми средства са оборотни, нямам един лев, който да го чувствам като мой. И въпреки това се стремя да помагам на всеки с каквото мога. Преди време гледах по телевизията за две момчета осми клас, които измислили нещо ново в математиката. Представяш ли си? И нямали пари за билети, за да отидат на олимпиада по математика. Честно казано, направо ми се свиха сармите, защото на мен животът ми е математика. И понеже аз нямам образование си казах: какво по-яко от този дето няма образование, да помогне на тези, които желаят да имат. На другия ден отидох до училището, изненадах децата, те заминаха на олимпиада и се върнаха втори! За мен обаче те са номер едно.

- Ти си изпълнител, който има дуети с редица певци - от Нели Рангелова до Рик Рос. Какво те вдъхновява?

- Музиката. Да, парите са много важни и ги правя, но музиката е тази, която ме е бутала досега. Хората не разбраха, че трябва да има мост между поколенията. Нели Рангелова е изумителен приятел и безкрайно талантлив човек. Това са хора, които трябва да се уважават. И трябва следващите рапъри да търсят във фонотеката следващото парче отпреди поне 20 години и да го направят отново хит. Най-силният ми коз в момента е фактът, че хората ме подценяват. Това, че повечето хора ме мислят за циганин, рапър, зле образован, всъщност много ми помага. Амбицира ме и ме кара да изненадвам хората около себе си с възможностите си.