През 2007 г. (и до 2010) 20-годишният Джейми Варди играе в “Стоксбридж Парк Стийлс” – клуб извън професионалната лига, който се мъчи да оцелее в Северната първа лига на дивизия, седем нива под “Премиършип”. Тогава Варди е едно хилаво хлапе от Шефийлд, което се учи на футбол. И най-вероятно тъкмо тези първи трудности му помагат най-много по пътя към успеха.

Варди се присъединява към “Стоксбридж” през 2007 г., след като прекарва време в младежките школи на “Уикърсли” в Родъръм и на “Шефийлд Уензди”. Във втората е съотборник с английския национал по ръгби Дани Кеър. И двамата по-късно са освободени от школата заради дребния си ръст – типично за мнозина футболисти в школите. Осем години след като започва да играе в “Стоксбридж”, Варди отбелзва гол срещу “Манчестър Юнайтед” и подобрява рекорда на Рууд ван Нистелрой за поредни попадения в “Премиършип” (11). Отборът, в който вече играе Варди – “Лестър Сити”, печели титлата във Висшата лига. Консенсусът е, че Варди трябва да е титуляр за англичаните на предстоящото европейско първенство във Франция. Фразата “квантов скок” рядко е на място, но в случая на Варди много точно описва последните 9 години от кариерата му.

Освен с познатата вече в цял свят “легенда”, свързана с Варди, той най-често се появява в медиите,

обвит в поредния “скандал” Най-известният е инцидентът в лестърско казино, когато Джейми е заснет как обижда на расова основа японец, наричайки го jap. Варди е остро критикуван от медиите (и други заинтересовани организации) и впоследствие се извинява за сериозната си грешка. Има и една по-стара история (от времето в “Стоксбридж”), когато Варди е наказан с електронен таг за проследяване, след като се намесва в бой, за да помогне на свой приятел. Голяма част от медиите оприличават Варди с типичния “англичанин” – гласовит и пиян в събота вечер в местния пъб. Варди поражда парадокс – хората се чувстват близки до него заради скромния му старт в живота и спорта, но истинският Варди си остава малко познат в сравнение с други суперзвезди от английската лига.

Тези, които го познават от самото начало, описват Варди като уединен и тих – младо момче, което започва да играе с мъжете в отбора на “Стоксбридж” и гледа да не изпъква; изпълнява задълженията си без да задава въпроси. Но когато излиза на терена, останалите футболисти веднага забелязват колко е добър и какъв огромен потенциал има. В този момент и самият Варди става малко по-нахакан – продължава да е тих, но е винаги готов да се изпречва пред противниците в моменти, когато отборът има нужда от това.

Преди да започне в “Стоксбридж”, Варди има

доста лош опит с футбола: след като е освободен от школата на “Шефилд Уензди”, където играе с по-големи от него, Варди спира да играе. По спомените на председателя на “Уикърсли”, където Джейми отива през 2003 г. – Лен Къртис Варди е типичен пример за мнозина млади футболисти. Докато са в школите, те изживяват мечтите си, но когато изведнъж се опитат да ги реализират, те не знаят какво да правят със себе си. Затова Къртис решава да управлява “Уикърсли” като клуб, където играчите са обгрижвани и спасявани от безнадеждността на времето след школите.

Трудно е да си представим Джейми Варди като

“загубено” момче,

но според Къртис той е именно такъв, когато за пръв път се срещат – пет месеца не е играл и вече дори е напълнял. Именно в “Уикърсли” Варди отново намира пътя към футбола и най-вече жаждата за играта.

Според тези, които го познават оттогава, той и до днес е просто едно обикновено момче от Шефилд, което много добре помни откъде е. Според приближените му успехът не го е замаял, а някои дори твърдят, че бързината, с която го споходи успехът, най-вероятно го е опазила – той просто няма време да осъзнае какво му се е случило. Варди бе във “Флийтууд Таун” преди по-малко от 4 години. Съотборникът му Джейми Милигън разказва, че Варди идва в отбора с репутация – всички знаят, че е отбелязвал голове за “Халифакс Таун” и “Стоксбридж”, но не са сигурни дали ще се справи на такова ниво. Много бързо се убеждават обаче, че техниката и работната му етика, както и головете му го правят ценен играч. Бързо го приемат като един от тях и до ден днешен бившите му съотборници разказват колко много са го харесвали още тогава.

“Лестър Сити” е много сплотен отбор и в сърцето му е Варди, който вече е част от града – подстригва се в местен салон, където ходят повечето играчи, татуира се в студиото на съотборника си Уес Морган. Въпросът е дали публиката е подготвена да обича толкова “нормални” герои. Човекът Джейми

Варди прилича на един най-обикновен мъж

независимо от главозамайващия успех на футболиста Варди. Той е стъпил стабилно на земята, от време на време отговаря по-рязко и има тенденция да се ядосва публично, но привидно е харесван и уважаван от всички, които го заобикалят.

Гари Тейлър-Флечър, с когото Варди играе в “Лестър Сити”, когато се присъединява към отбора на Найджъл Пиърсън, го описва така: “Готов е на всичко за всеки и не позволява на никого да оплюва останалите.

Той обича да се смее и да събира хората, като винаги внимава някой да не се чувства отлъчен или изключен.” Според Тейлър-Флечър Варди е типичната жертва на английските медии – в момента, в който някой успее, той трябва да бъде посечен.

На терена

историята на Варди е невероятна

– от “Стоксбридж” до титла в “Премиършип” само за 6 години. Дали времето, прекарано в отборите от ниските дивизии, всъщност му е помогнало да се изкачи по стълбата към върха? Това е особен въпрос за днешната футболна ера.

Днес традицията повелява, че всеки потенциален футболист е идентифициран от съвсем малък, привлечен в школа, обгрижван и трениран максимално с една основна цел – да се опази инвестицията в себе си. Но според експерти в школите, особено тези в Англия, се създава една друга атмосфера, в която липсва онзи особен глад – глад, дълбоко познат на малцината, преминали през клубове извън първенствата и лигите. Бившият играч на “Манчестър Юнайтед” Джон Къртис, който днес работи като младежки треньор в САЩ, смята, че успехът на Варди е комбинация от много усилия и множество фактори. Самият Къртис често е питан как е възможно Варди да се превърне в такъв тотален феномен и именно в този въпрос се крие разковничето на легендата за Джейми Варди – по холивудски. И самият Холивуд не закъсня: в момента Ейдриън Бучарт пише сценарий за живота на Варди, а поп певецът Луи Томлинсън (от One Direction) е претендент за ролята на Варди. А киното – индустрия, основана на приказките -

обича точно такива истории

Но според Къртис, както и мнозина други коментатори, историята на Варди въобще не е приказка. И дават един прост съвет: питайте самия Джейми дали се е чувствал като в приказка, докато е играл, прогизнал до кости в смразяващите нощи с “Флийтууд Таун”. Защото според експертите хора, които не са играли в отбори извън професионалната лига, не си дават сметка, че няма особена разлика в самата игра между клуб извън лигата и клуб от “Премиършип” –

всичко е психика

И затова Варди днес е хиперреализирана версия на себе си.

Нито е ангел, нито е дявол. Варди е просто момче, което осъзнава доста по-късно от връстниците си, че е много по-добър футболист, отколкото смятат всички. (Все пак това е приказка, която обзема въображението на феновете.) Но за тези, които разбират какво означава преходът през различните дивизии на лигата, неговата история е много реалистична. И ако напоследък не бе особено модерно да се търсят играчи именно в неизвестни отбори в нечувани лиги, то сега скаутите тепърва ще се борят да открият “следващия” Варди в някой седморазряден клуб.

Затова и тези, които са минали по пътя на Варди, истински го обичат. Тейлър-Флечър обяснява и защо: “Веднага беше ясно, че е играл в ‘лоши’ отбори – дойде при нас с възможно най-правилната ценностна система.” Не всички разпознават таланта – Милигън например е бил силно притеснен, че Варди няма да се справи в “Лига 2”, след промотирането на “Флийтууд Таун”. Но Варди

не просто се справи, а прескочи “Лига 2” изцяло

и влезе директно в “Чемпиъншип” с “Лестър Сити” през сезон 2012/2013.

Да, за Джейми Варди всичко бързичко се “подреди”, но сигурно нямаше да е така, ако не беше характерът му. Той не е лъскава звезда, дори не е типичната звезда от “Прем” - и имайки предвид възрастта му, едва ли някога ще стане. Не е и персоната, която социалните медии

превърнаха в карикатура

Той е просто човек, който няма търпение да излезе на терена и да играе футбол. Накратко, изключителен футболист, който превърна завидната мечта в логична, дори прозаична реалност. И сега, основавайки академията си V9 за бъдещи професионалисти, той сякаш се отплаща.