Текстът е написан през 2016 г., но поради големия интерес на читателите го предлагаме отново.

25 г. след началото на демокрацията много хора са убедени, че всички решения или поне по-важните се вземат задкулисно. А набедените за кукловоди се оказват винаги свързани със спецслужбите за разузнаване и контраразузнаване.

Кадровият подбор се случва в кръчми и потайни местенца, определят се сфери на влияние и се търси консенсус между задкулисните играчи, които си разпределят бизнеса, свързан с държавата.

Практиката с тайните договорки е започнала още отпреди 10 ноември. Смята се, че тогава с Указ 56 е създадено и българското задкулисие. Според запознати по това време във висшите партийни среди са изготвени списъци - бизнес начинанията на кои хора да се финансират.

Именно затова от 1989 г. насам обичайните нарочени за кукловоди и неформалните играчи зад кадър се свързват с бившата Държавна сигурност. Те отричат участие в подобни сценарии, но в интервюта за "168 часа" признават, че България се управлява от задкулисие.

Някои и до днес като мантра повтарят, че зад определени решения стои дългата ръка на т.нар. генерали. Твърди се, че те са групирани около кръга "Монтерей", наречен така по името на заведението, в което обядваха всеки вторник група хора. В нея бяха ген. Любен Гоцев, бивш външен министър и бивш заместник-началник на Първо главно управление на ДС. Към този кръг спадаха още бившият външен министър Виктор Вълков и бившият заместник-шеф на ДАНС Иван Драшков. Последният и до днес събира приятели в същото заведение.

Хората от тази приятелска компания често се майтапят с митичното влияние, което им приписват някои конспиратори. Те заедно с бивши кадри на Държавна сигурност и социалисти създадоха т.нар. генералско движение в БСП. В него влязоха бившият шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС Димитър Иванов, бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов и др. Много пъти зад определени решения на БСП е имало съмнения, че стоят хора от генералското движение. Понякога те дори са ставали официална позиция на партията. Като например подкрепата за Георги Първанов като президент.Малко преди издигането му за втори мандат през 2006 г. кръгът "Монтерей" на един от обедите си гласува, че го подкрепя.

В годините за някои кадрови решения бе набеждаван и друг неформален кръг - "Банкя", отново свързан с държавни силови структури. За лидер на "Банкя" е сочен бизнесменът Чавдар Чернев, бивш шеф на Софийското градско управление на МВР по Бай-Тошово време.

Според някои конспиратори преди 4 г. именно този кръг е подкрепял Бойко Борисов. В последно време обаче Чернев влезе в партията на Слави Бинев и беше яростен противник на Генерала. Сбирките на кръга "Банкя" се провеждат в ресторант "Бялата къща".

Според запознати

задкулисните играчи

се намират на

съвсем друго място,

а не при компанията на Любен Гоцев, Бриго Аспарухов или пък Чавдар Чернев.

"Олигархията е стиснала народа за гушата и той не може да мръдне. Като се започне от енергийна, транспортна, хранителна и всякаква друга мафия", коментират експертите. Според тях задкулисието владее всички партии и държавни управления след 1989 г. Факт е, че задкулисието придоби големи размери по време на югоембаргото. Тогава за много политици се знаеше, че участват в различни схеми, бездействайки или опъвайки чадър над отделни фирми или цели групировки, които ги реализираха. Натрупаните по този начин средства носеха чудесна доходност и съвсем логично в периода 1992-1993 г. започна бумът на мутрите. Почти всеки дребен и среден собственик тогава имаше своите си сблъсъци със силовото натрупване на капитала. Цели поколения десни политици са убедени, че зад всичко това стои сянката на ДС. Те и до днес обвиняват задкулисието, че е

източило

държавните банки.

Неслучайно по времето на СДС имаше идея държавата да гарантира връщането на тези пари със закон, но не го направи. Съвсем логично натрупаните по този начин пари бяха изпрани в серия от криминални приватизационни сделки при управлението на Иван Костов. Според справка на бившия вицепремиер Симеон Дянков за периода 1993-2002 г. държавата е получила по линия на приватизацията 2,2 млрд. лв., при положение че тогава бяха продадени почти всички големи предприятия. Тогава се появиха и първите олигарси. Те набраха допълнително сили при управлението на Симеон Сакскобургготски, смятано от мнозина за пик в развитието на задкулисието. Неслучайно при тройната коалиция то и създадената олигархия се насочиха директно към държавните поръчки и еврофондовете. В тази сложна ситуация управлението на Бойко Борисов не успя да направи почти нищо. Именно по време на кабинета на ГЕРБ бе допуснато да бъдат ударени дребният и средният бизнес. Което на практика остави олигархията почти без конкуренция. Може би затова няколко поредни правителства не направиха нищо, за да прекратят порочната практика на банките да повишават лихвите, когато им скимне.

Повечето предприемачи останаха изолирани от обществените поръчки и така и не получиха достъп до еврофондовете. Нито до приватизацията. За периода 2002-2012 г. бяха продадени активи за 5,2 млрд. лв. Или за 20 години държавата общо е получила за почти цялата си собственост смешните 7,4 млрд. лв. По данни на президента Росен Плевнелиев приходите е можело да бъдат минимум 60 млрд. лв. Въоръжена с тези средства, олигархията почти удуши дребния и средния бизнес. Той и досега се оплаква, че не е видял почти нищо от получените над 3 млрд. лв. от ЕС от 2007 г. насам. Може би ако по-малките фирми бяха включени в този процес, сега нямаше да сме изправени пред тъжния факт, че ще загубим над 9 млрд. лв. По данни на Еврокомисията това са парите, които е можело да усвоим до края на програмния период през 2013 г., но не сме го направили. Изолацията на малкия и средния бизнес от тези процеси направи олигархията и монополите още по-силни. И този мащабен процес едва ли е дирижиран от шепа генерали от ДС. По-скоро изглежда, че това е стройна организация на целия политически елит и свързаните с него олигарси и бизнесмени, обединен от идеята да забогатеят бързо и веднага. Докато накрая на хората им писна и през февруари въстанаха срещу монополите и непосилните сметки.

Сега голяма част от хората на улицата са

именно от малкия и средния бизнес

От държавата те не искат нищо, освен да създаде условия да се развиват, да покажат уменията си, креативността си, създавайки принадена стойност в икономиката.

Те обаче до момента не влизаха в сметките на тайните кръгове, които управляват държавата...

Красимир Райдовски:

Трябва да съм идиот, за да твърдя, че няма задкулисие в политиката

- Г-н Райдовски, има ли задкулисие в политиката в България?

- Няма по света политика, в която да няма задкулисие. Това е една от най-задкулисните театрални постановки. В България го усещаме още по-силно поради качеството на политическия ни "елит" и творческата му импотентност. Подобна критична обстановка в страната е повод за избуяване на поведение от категорията "Кадиев" при хора, които не пропускат възможност да регистрират неудържимото си желание за партийна и административна власт. Другият елемент на задкулисието са съчетаването и наместването на пръв поглед на различни и противоречащи си финансови интереси. Друго няма, защото политиката и финансите са обвързани.

- Има ли в последните 23 г. кръг или няколко кръга, които диктуват политиката в България?

- Трябва да съм идиот, за да кажа, че няма, но бащата на политическите кръгове, които манипулират вътрешнополитическата обстановка в България, се нарича Андрей Карлович Луканов. Ако беше жив сега, нямаше да се стигне дотук с тези протести. Той беше достатъчно интелигентен, опитен български политик, който никога не е поемал лична отговорност, но никога не е допускал да бъдат пренебрегвани неговите лични интереси. Партията е била за него на втори план. Все пак Луканов не е Ленин. А аз не съм Маяковски.

- Луканов ли е родоначалникът на задкулисните кръгове в политиката?

- Да, естествено. Всички помнят и знаят как бяха създадени партиите ДПС, СДС, а в. "Демокрация" беше създаден с държавна хартия, докато Луканов беше премиер.

- Луканов не е между живите от много години. Кой диктува задкулисието след това?

- Ако трябва да говорим малко по-сериозно, задкулисието се управлява от идеологическите наследници на Луканов, които са основно в ядрото на Българската социалистическа партия. Не бива да пропускаме активните опити за присъствие в задкулисните манипулации на един определен социологическо-голфърски клуб. Неговите представители в ранните години на демокрацията пред една камина съвместно с Луканов чертаеха бъдещето на България.

- Да не би да сте били там, пред тази камина?

- Не съм бил там, но имам приятел, който е бил там, и той все още е жив и може да бъде свидетел.

- Как се създадоха новите политически субекти като НДСВ?

- Генезисът на новите партии трябва да се търси в политическата конюнктура, която основно се формира от бивши комунисти, сега социалисти. Да не пропускаме посещението на Любен Гоцев през 1995 г. в Мадрид при Н.В. Кобургготски. Лично аз знам за още едно посещение преди това. За какво са си говорили двамата, само те си знаят.

- А ГЕРБ?

- Не знам кой е дал идеята за създаването на ГЕРБ, но на фона на политическата конюнктура тогава и обкръжението на г-н Борисов по онова време не съм далече от мисълта да стигна отново до идеологическите наследници на Луканов.

- А митичният кръг "Монтерей" диктувал ли е задкулисно решения в политиката?

- Митичният кръг "Монтерей" отдавна се е изпразнил от съдържание. Остана само в пространството на митовете. Едва ли има човек, който би повярвал в неограничените възможности на Любен Гоцев и би възприел сериозно слуховете за неговите посещения в Неапол или за някакви срещи с гръцки генерали в Гърция. Минаха времената, когато вездесъщият Любен Гоцев управляваше различни хора. Самата политическа обстановка, а и физическите му сили и лични контакти вече не са същите.

- Управлявал ли е БСП?

- Не е управлявал БСП, но създаваше интриги в БСП и поддържаше лични контакти с председателите на БСП. Но надявам се, че вече никой не му обръща внимание. Все пак е на 83 г.

- Кои са настоящите задкулисни играчи, които диктуват политиката?

- В този сегмент на обществените политически отношения вакуумът е недопустим, вероятно са се народили - или поне те така си мислят - нови лукановци. Всичко, на което сме свидетели от февруари насам, говори, че тези хора не са на необходимото професионално ниво в сферата на политическата манипулация. Ако бяха, никой нямаше да разбере, че е манипулиран. Но от това, което се случва в България, никой няма интерес и всички политически партии губят. Това не е най-лошото. Лошото е, че ние - "улицата", губим най-много от всички.

- Има ли вариант задкулисието да бъде преодоляно у нас?

- Не само в България. Никъде по света, където има активен парламентарен живот, задкулисието не може да бъде прекратено. То може да стане по-фино. За да не предизвиква народния гняв, трябва да е по-интелигентно.

- Били ли сте част от задкулисието?

- Въпросът ме ласкае, но съм прекалено дребен, за да бъда част от задкулисието. Все пак не се казвам Бриго Аспарухов.

Бриго Аспарухов, бивш шеф на Националната разузнавателна служба:

Играчите зад кадър все по-усъвършенствани

- Г-н Аспарухов, къде е задкулисието?

- Не знам къде се намира задкулисието. Големият проблем на България е задкулисното управление.

- Кое по-точно управление имате предвид?

- Имам предвид всички политически субекти без изключение. С една дума, неформалната власт в държавата.

- Кой е лицето на тази неформална власт?

- Това е големият въпрос. Кое е то, трябва да кажат спецслужбите и чрез тях управляващите, но те явно не искат да отговорят. Или не са кадърни, или не искат. Мисля, че е първото. Ако обаче са кадърни, излиза, че участват с мълчанието си индиректно в задкулисието. Ако бях начело на тези служби, сигурно щях да им го посоча. Имаше период, когато точно политиците, включително и бившият главен секретар на МВР тогава и премиер на страната Бойко Борисов попречиха да заема пост, който щеше да ми позволи да дам отговор на този въпрос. Сега става ясно защо са се страхували тогава.

- Само управляващите ли знаят задкулисните играчи?

- Този, който знае, няма да го каже никога. Политиците и гражданите знаят различни части от истината, но не могат да сглобят цялата картина. Това е по силите само на спецслужбите.

- Задкулисните играчи едни и същи ли са за 25 години?

- Мисля, че да, но се усъвършенстват при всяка власт, адаптират се.

- Като шеф на НРС знаехте ли ги?

- Бях начело на НРС в ранния период на демократичните промени и единствено можех да предупреждавам, че ще се получи симбиозата престъпност-власт, ще се развие и ще стане проблем на държавата. Публично съм го казвал много пъти. Тогава тръгвахме по един демократичен път, основният процес беше смяната на собствеността и предизвика тези абсурди, обрати, обществото стана разнопосочно. От една страна, се родиха богати хора, а голяма част обедняха, обществото озлобя. Започна да се противопоставя и да се бие вътре в себе си и точно това озлобление породи оная негативна сила, която руши държавата до днес.

- Има ли един или няколко кръгове на задкулисни играчи?

- И да има, аз не ги познавам, но това, че съществуват, се усеща във въздуха.

- Кои правителства на прехода са били плод на задкулисни договорки?

- Ако назова някои правителства, значи да обвиня българския избирател, а аз не искам това. Опазил ме господ от подобно твърдение. Определени кръгове създаваха влияние в политическите субекти, които изпълняваха техните искания и желания. И това се отнася да всички политически партии без изключение.

- Вие били ли сте част от задкулисни кръгове?

- Никога не съм бил, не съм и няма да бъда. Това е част от моя проблем, че не мога да съм част от неформални кръгове и не искам да бъда. Мисля, че това е бъдещето - да участваш не в кръгове, а в дискусия за решаване на държавните проблеми. Това е честната позиция, останалото е шикалкавене и позиция ала Бойко Борисов: “Идвам от един свят, изпрах физиономията си и ме приемете такъв, какъвто съм накрая, а не в началото.” Такава бойковщина не искам да бъда. Ако търсите задкулисието, част от него, погледнете неговото и на много други хора минало.

- Вече 25 г. се говори за дирижиране на процесите от кръга “Монтерей” и генералите, към които бяхте причисляван. Има ли нещо вярно?

- Когато човек не може да обясни нещо, лесно го приписва на митични кръгове. Един от блестящите примери е кръгът “Монтерей”. Той е толкова публичен, явен. Трябва да кажа, че аз не съм участвал никога в него, въпреки че познавам всички негови представители. Дълбоко съм убеден, че тези хора не участват в подобни неща, които им се приписват. Това, че дискутираш днешното, вчерашното и бъдещото време, не значи, че са автори на процесите. Убеден съм, че всички, които участват в тези обеди и вечери, ще ме разберат правилно.

Димитър Иванов, бивш шеф на 6-то управление на 6-ти отдел на Държавна сигурност:

В задкулисието всеки слага този, който не му е симпатичен

- Г-н Иванов, възможно ли е в продължение на 25 години да ни управляват кукловоди?

- Въпросът не е в кукловодите, а в овладяването на системата за сигурност, която така или иначе по статут е подчинена на други принципи. Не на обществената прозрачност, а на секретност и конспиративност. Обществен трябва да е само контролът върху дейността, върху изразходваните финансови средства и спазването на закона. Иначе самият характер на работата е секретен и конспиративен.

- Задкулисието ли командва?

- Когато се говори за задкулисието всеки слага там този, който не му е симпатичен. Един казва, че това са комунистите, свързани с Русия. Тази теза я повтарят като малоумни няколко русофоби от десните и политилози на хранилка при американски неправителствени организации. Други казват, че конците ги дърпа Държавна сигурност.

- Може ли да кажете дали сте се чувствали от задкулисието?

- .... При положение че 20-годишните не знаят какво е това ДС, само са чували, че е нещо лошо. Трети казват, че това са корпоративните интереси. А защо не приемем, че задкулисието означава обикновена политическа демагогия? Примерно когато Станишев говори едно пред ръководните органи на партията и по телевизиите, а всъщност си мисли и прави нещо съвсем друго. Да кажем, следва някакви интереси, които да го цименитрат на ръководния пост, да продължи кариерата си в европейските структури, да реализира свои приближени на отговорни постове. Не непременно задкулисието да е Иво Прокопиев, Делян Пеевски или други набедени.

За мен задкулисието

е непрозрачност

И това нас като общество няма защо да ни интересува, защото имаме избрани легитимни фигури. В такъв случай има ли смисъл да гадаем кой стои зад тях? Дали са ТИМ, СИК, покойните Кюлев, Илия Павлов и кой ли не? В крайна сметка имаме лица, които носят отговорност.

- Най-популярната градска легенда е, че задкулисието са хора от кръга "Монтерей" и от бившата ДС?

- Тези легенди са плод на много ниска интелигентност. И то на хора, изпаднали от политическата каруца. Които искат да се задържат на някаква обществена позиция и си измислят подобни небивалици. Също както при първобитните хора. Като не можеш да си обясниш гръмотевиците, си правиш тотем, връзваш си муска на врата или други подобни. Горе-долу така се развиват и политолозите, и пиарите, които отдавна са изпаднали от политическата сцена. Как ще си помогнем, ако не знаем каква е причината за нашите неуспехи? Необходима ни е точна диагноза, след което се определя лечението и лекарството, а не митове и интриги.

Подценяването на легимните фактори обикновено води до неуспех. Да, протестиращите са фактор, но вече не легитимен, защото не могат да излъчат свой представител, който да представи програма, алтернативна на кабинета. Получава се като при шопа:

"Не знам как е,

но не е така".

А и да не забравяме, че в рамките на ЕС, при модерно законодателство и в ХХI век, нашата държава е парламентарна република, а не улична. Освен това ние нямаме такъв тип пряка демокрация като в Древна Гърция, където на площада се събират всички и гласуват с вдигане на ръка. Възгласи от типа "този е педал, а онзи олигарх", не са аргументи в политическия диалог.

 

Любен Гоцев:

Има хора, които правят политика и бизнес, както им харесва

- Г-н Гоцев, защо вие и бивши служители на спецслужбите винаги сте обичайните заподозрени за задкулисни играчи?

- Така е само в главите на някои журналисти и любители на световната конспирация. Да, моята биография наистина е малко сложна и някои хора смятат, че дърпам конците.

- А имате ли нещо общо със задкулисието?

- Никога не съм бил от задкулисието. Винаги съм бил на първа линия. И като шеф на щаба на БСП, и като външен министър, и като заместник-началник на Първо главно управление на ДС, и като първи зам.-министър на МВР. Винаги съм бил на легитимни публични постове и никога не съм се крил.

- Всъщност кой дърпа конците в България и има ли задкулисие?

- Може би и допускам, че има, но това не са хората, които се споменават в медиите.

- А кои са?

- Това са хората, които имат нужда да стоят в сянка, да правят политиката и бизнеса, както на тях им харесва. Няма смисъл да се споменават имена.

- За хората от задкулисието не е ли по-удобно да живеят в богата държава, пазарът да е голям, а не както сега да няма един лев в икономиката?

-Тези хора не са набедените за задкулисни играчи и затова те живеят в България. Но може би има такива, които не живеят у нас.

- Тогава откъде тръгват легендите, че бивши служители на ДС дърпат конците у нас?

- Те започнаха още от времето на СДС, а след това се подеха от някои конспиратори вляво.

- Имате ли обяснение защо?

- Защото е лесно. Много елементарно става всичко, когато има някой виновник.

- Обвиняват ви в задкулисие и излиза, че контролирате олигархията, монополите, политическия елит. По силите ви ли е всичко това?

- Разбира се, че не, това е абсурд. Но сме удобни да бъдем атакувани, защото сме от старата генерация. А и почти всички сме свързани със спецслужбите. За тези двайсетина години се появиха толкова много нови лица, които се издигнаха във всички области, а голяма част от тях дори не съм ги чувал.