Kак е възможно точно българин да спечели Световната купа по сноуборд? Този въпрос продължава да тормози съзнанието на специалистите в този изключително скъп и специфичен спорт. За да си номер 1 в него, са необходими много пари за треньори, екипировка и най-вече пътувания до най-подходящите за практикуването на зимния спорт кътчета по света.

Защото в България никак не е подходящо. Няма как да се произведе шампион на ски пистата “Витошко лале”. Там може в миниските да задобряваш, но не и в сноуборда. На Банско също е тегаво. Трудно ще е да направиш добра тренировка, ако трябва да чакаш два часа на лифта и после да се прескачаш с некоординирани гъркини по пистата.

Да не говорим, че въобще няма изградена необходимата инфраструктура. Каза го лично другата ни голяма победителка в сноуборда Сани Жекова.

“През последните четири олимпийски цикъла ни обещават да изградят писта, но все нещо не се получава”, обясни Жекова. Няма достатъчно дълги писти, няма подготвени трасета, липсват добре подготвени специалисти и пак си имаме шампион в сноуборда.

Радослав Янков е поредното доказателство колко вълнуващ е българският спорт. Както казва шопът: нема такова животно. Може да го мачкат, да го обезкръвяват финансово, да го лишават от капацитет и то пак успява да ражда големи шампиони.

Сноубордист номер 1 в света е продължение на онзи велик момент, в който Катя Дафовска спечели златен медал на зимната олимпиада в Нагано. Не че тогава у нас имаше прекрасни условия за провеждането на състезания по биатлон. Чудото просто се случи, въпреки че след това не послужи за трамплин на следващите да печелят първи места на европейски, световни и олимпиади.

Ами какво да кажем за футбола ни? Всички помнят онзи велик момент на “Парк де пренс” и след това лудото американско лято. Точно тогава в отбора се бяха разделили на групички, имаше сърдити, имаше интриги, треньорът Димитър Пенев беше оставил звездите на самотек. В САЩ те прекараха повече време в басейна, отколкото на тренировки, но пак стигнаха до четвърто място в света, записвайки най-славната страница в историята на българския футбол.

Много по-късно дойдоха и успехите на “Лудогорец” в Шампионската лига. И разградчани успяха в един крайно тежък за българския футбол момент. Стадионите са гадни, футболистите са тромави, феновете са озверели. И ето ти огромен успех - разградският тим отива в Шампионската лига и държи на нокти грандове като “Ливърпул” и “Реал” (Мадрид). Европриказката на “Лудогорец” просто за пореден път доказа, че когато сме най-зле в спорта, винаги ни се случват най-прекрасните неща.

Горното съждение обаче изглежда ужасно нелогично. Няма как да е така в съвременния свят. А и в древния не е било така. От памтивека е ясно, че успехът се гради стъпка по стъпка по определена схема. Влагаш пари, строиш писта или стадион, обучаваш треньори, след това намираш и талантите. После хвърляш още милиони в модерно възстановителни центрове и скъпоструващи химии за помпане на мускули, които не ги лови допинг радарът. А след това чакаш още n на брой години, докато първите успехи дойдат. Те рано или късно идват, но трябват търпение и пари.

У нас обаче действа друга схема. Парите са малко или не отиват по предназначение. Таланти има, но трябва да извървят много дълъг път. А и още нещо важно - да имат богати татковци зад гърба си! Защото тренировките се плащат, лагерите в провинцията се плащат, хубавата екипировка също струва пари.

И другото основно правило - работи се на парче. Затова си имаме по един Радослав Янков, Григор Димитров и Кубрат Пулев. При тях планетите са се наредили в правилната конфигурация, за да могат те да надскочат всеобщата посредственост и да прославят името си по света.

Да не забравяме и златните ни момичета от художествената гимнастика - спорт, в който също има много проблеми и немалко интриги, но явно и се работи добре, за да имаме поредица от успехи.

Успехът на Радо беше страхотен, но зимата свърши и той ще излезе в заслужена почивка. За сметка на това през лятото се задава олимпиадата в Рио. По този повод компанията “Инфострада” вече издаде присъдата си за българския спорт. Една от най-авторитетните агенции на спортни анализи и статистика прогнозира, че българските представители на олимпиадата ще завоюват едва един медал - сребро за ансамбъла по художествена гимнастика.

Идеална прогноза за нас!

По вече спомената схема е най-добре да се правим на умрели лисици до игрите в Бразилия и след това да избухнем с някое и друго злато и още малко сребро и бронз за разкош. Откъде ще дойдат, не е ясно точно. Борците и боксьорите не са в най-добрата си форма, леката атлетика е в дупка, Григор Димитров трудно ще се пребори с батковците за място на финала.

Но пък и Радо Янков никой не го слагаше в сметките, така че при нас надеждата умира последна. Може и да нямаме единна национална стратегия за високи постижения в спорта, но сме родени с късмет. И ще разчитаме здраво на него, когато след броени седмици запалят огъня на олимпийския стадион в Рио.