След 1000-годишна схизма православни и католици се сдобряват в Хавана

България е причината за разрива между Западната и Източната църква преди ще станат вече 1000 години. Днес обаче двете християнски общности са на път да се сдобрят.

Срещата в Хавана на 12 февруари между руския патриарх Кирил и римския папа Франциск е част от епохален процес на повторно църковно единение. Малцина знаят, че този процес бе започнат в София на 24 май 2002 г. от двама старци в самия залез на техния живот. На сакралната за българите дата патриарх Максим прие Йоан Павел II в синода, след като папата се бе поклонил пред паметника на Кирил и Методий.

Този жест помогна да се разсее една заблуда, дружно насаждана от църквата и държавата у нас по техни си религиозни, идеологически и политически съображения: заблудата, че папата е исторически враг на българската духовност. А историческата истина е, че през IX век папа Адриан II лично благославя солунските братя и тяхната азбука. С тази благословия Кирил и Методий отхвърлят тогавашната триезична догма, според която богът може да се слави само на гръцки, латински и юдейски.

Сега вече те могат да разпространят своя превод на Библията сред славяните, да обучават ученици, да създават книжнина. Делото на светите братя покълва в България и от нея обхваща целия европейски Изток. Придобитата писменост ни дава невероятен културен тласък! За сравнение немците превеждат Библията на своя език чак през ХVI век, а англичаните още столетия по-късно.

Заслугата на Рим за този културен тласък е безспорна. Ето защо папи би трябвало да гостуват в България всяка година за 24 май - без тях този празник не е пълен. Това непременно ще стане, след като се изгладят каноничните, обредните и догматичните различия между двете църкви и се свика Вселенски събор на папата и патриарсите.

Как обаче се стигна до хилядолетната схизма и каква е ролята на България в нея?

Догматични различия

Рим за пръв път се отклонява леко от догмата в VI в., като допуска, че Светият Дух изхожда и от Сина. Това става с добавка в чл. 8 от Символа на вярата, извършена през 589 г. от събора в Толедо. А се е смятало, че Светият Дух изхожда само от Отца, както го е казал и самият Христос: “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца...” (Йоан 15, 26)

Карл Велики, застъпник на изхождането “и от Сина”, се опитва да го утвърди на ръководения от него Аахенски събор през 809 г. Но не успява. Въпреки това латинските мисионери проповядват това учение сред покръстените българи. Стига се до яростен спор на Кирил и Методий в Рим срещу него и до осъждането му от Вселенската църква на съборите през 867 и 879 г. Въпреки това през 1014 г. Бенедикт VIII включва “и от Сина” в Символа на Римската църква. С това нарушава запрещението на Третия вселенски събор да се внасят каквито и да било изменения в Символа на вярата.

Римската църква допуска и

обредни различия

Това са извършване на Евхаристията с пресен хляб, пост в събота, помазване само от епископите и безбрачие на свещениците. Те обаче са дребни и в името на църковния мир Цариград си затваря очите за тях.

Но не и за претенциите за върховенство на Римския престол, тъй като другите престоли признават за водач на църквата само Христос. Тези претенции почиват на следните думи на Исус към Петър: “Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете за царството небесно.” (Матей 16, 18-19)

Този цитат се тълкува в смисъл, че на Петър се дават йерархически права над другите апостоли и е главен между тях. И понеже има предание, че Петър е основал Римската църква и е бил пръв неин епископ в продължение на 25 г., то наследниците му - папите, наследяват и неговото върховенство. По-късно това предание се оказва несъстоятелно и изгодното за папите тълкуване на думите на Исус към Петър няма подкрепа в църквата. Ето защо Рим изпитва остра нужда от някакво доказателство, че още ранната църква е признавала папата за свой глава. Така в средата на IX век се появява един фалшификат, наречен

Лъжеисидорови декреталий

Това е сборник, приписван на епископа на Севиля Исидор. Той съдържа близо 100 неизвестни послания на папи отпреди IV век, включително на папа Климент, който е съвременник на апостолите.

В тях папата изпъква като признат глава, съдия и законодател на църквата. В сборника обаче има доста груби грешки и анахронизми. Цитати от Библията, уж в писма от I и II век, са дадени според превода на св. Йероним от IV век. Освен това от сборника излиза, че папа Виктор I (190-202 ) е разменял писма с Теофил Александрийски, живял цели 200 години по-късно.

Появата на сборника обаче идва тъкмо навреме за папа Николай I (858-867), който поставя за цел на живота си да подчини Вселенската църква. Това той прави, като се намесва в смутовете, обхванали Цариградската патриаршия, и като се опитва да й отнеме новата българска църква.

Смутове в Цариград

През 846 г. фанатикът Игнатий става патриарх в Цариград. Той прогонва от ръкополагането си сиракузкия епископ Григорий Авеста и с това си създава непримирим враг. Авеста се съюзява с кесаря Варда, който пък съжителства с жената на своя умрял син. Игнатий го наказва за това, като не му дава причастие на Богоявление. Оскърбен, Варда накисва Игнатий в държавна измяна, сваля го и го праща в заточение.

Патриарх става Фотий - една изключителна личност, на която българите дължат покръстването си и поръчката за Кирил и Методий да създадат азбука за славяните. Около Фотий и Игнатий се образуват две партии - на политиците и на зилотите, които започват яростна борба помежду си. Папа Николай I се намесва в нея на страната на Игнатий. Той пише до Цариград, че не признава свалянето му. Въпреки това Цариградският събор на 318 епископи през 861 г. признава Фотий за законен патриарх. Игнатий обаче пише до папата молба да го разследва, с което фактически признава неговата юрисдикция. Папата се възползва и на събора в Рим през 863 г. лишава Фотий от всякакво църковно достойнство до степен на клирик, а в случай на съпротива го отлъчва и от тайнството Евхаристия. На Игнатий папата възвръща патриаршеските права.

Какво прави цар Борис І, какво става на събора през 867 г. и какъв ултиматум, свързан с България, дава папата, четете в хартиеното издание