А колко време цар Симеон кисне в казиното?

Колко голямо е “голямото”? Ако нещо е “много”, колко е то? Бързото ориентиране за количествата и за мярата на нещата е много важно за науката изобщо и за журналистиката в частност.

За да развие у студентите си усет за мярата, нобелистът Енрико Ферми ги карал да правят шантави сметки за наглед необозрими неща. Най-много обичал въпроса: “Колко чай има в Китай?”

Ето как се отговаря на този въпрос:

В момента в Китай живеят 1,4 милиарда души. Приемаме, че всеки от тях изпива средно по 2 чаши чай на ден. За 1 чаша отиват 4 г чай (след изсушаването и обработката на листенцата). Освен това по всяко време има и запаси от чай на склад, които би следвало да покриват потреблението за 3-4 месеца (100 дни).

С тези най-общи и приблизителни допускания се прави следната сметка: 1,4 млрд. се умножава по 2 и се получава броят на изпитите чаши чай на ден - 2,8 милиарда. Това число се умножава по 465 (за 365 дни от годината плюс запаса за 100 дни). Понеже за всяка чаша отиват 4 г чай, полученото число 1300 милиарда чаши се умножава по 4. Така се оказва, че Китай пие годишно 5,2 милиона тона чай.

Макар и приблизителен, този резултат е достатъчно точен и може да служи за различни цели. С малко аритметика и опиране на няколко твърди факта може да се съди за реалната големина на разстояния, размери, обеми и количества, които в медиите понякога се подхвърлят доста на едро.

Ето пример: Все още се помни как при появата на Симеон Втори на политическата сцена у нас и особено след като спечели изборите и стана премиер, имаше някои дискредитиращи го твърдения в медиите. Едно от тях бе, че от 10 години се бил пристрастил към комара и проигравал на ротативки и покер автомати по 8 милиона долара на година.

Симеон Втори отрече да е комарджия, но

въпреки това слухът продължи да се носи

Да видим обаче колко време е прекарвал в казината, за да изгуби тези пари.

Първо приемаме, че царят е играл на “стисната” ротативка, която връща 96% от залозите. “Едноръките бандити” в Монако - най-реномираното казино в Европа, връщат малко повече. На 96-97% са настроени и ротативките в най-голямото европейско казино в португалския курорт Ещорил. На метри от него в къща, наречена вила “Янтра”, живееше до смъртта си Йоана Савойска, майката на царя. Ако Симеон II е играл най-често там, той е губел 4% от всяка залагана сума.

Излиза, че при загубени 8 милиона той е залагал по 200 млн. на година и си е възвръщал 192 млн. долара.

Но колко време отива, за да пуснеш жетони за 200 млн. долара? Приемаме, че царят е дърпал ръчката на ротативка с най-едрите жетони - по 500 долара единия. Правил го е средно по 5 пъти в минута.

По-бързо не може, тъй като въртенето на машината и изплащането на печалби ядат време. При покер машините пък е много по-бавно. Залози от 2500 долара на минута правят по 150 000 долара залози на час. Ако разделим онези 200 милиона долара на 150-те хиляди на час, ще получим над 1300 часа дърпане на ръчки от царската ръка. Това са плътни 8 месеца в казината на 40-часова работна седмица за целия период от 10 г. Невъзможно, нали! От такова дърпане десницата на цар Симеон би станала мускулеста като на Хълк.

Пък и царете не работят, те царуват.