Рекордният спад на цената на петрола вече породи различни конспиративни теории. Две от версиите за ниските цени на петрола на международните пазари обаче доминират- натиск срещу руската икономика и

опит на Саудитска Арабия да запази пазарни позиции, като фалира американските компании за добив на шистов газ и петрол.

В същото време запасите от петрол в САЩ са на най-високото си ниво от 1930 г. На този фон, на 18 декември президентът Барак Обама подписа проектобюджета на страната за новата финансова година, в който Конгресът наложи премахване на забраната за износ на петрол, която е в сила в САЩ от 40 години насам.

В тази ситуация от икономическа гледна точка всичко изглежда ясно. По стопанските закони на търсенето и предлагането причина за ниската цена на петрола е пренасищането на петролните пазари, казват анализаторите. Според специалистите

свръхпредлагането на глобалния пазар е най-голямата заплаха

за цената на петрола

от лятото на миналата година, като някои анализатори прогнозират, че цената на суровината все още не е достигнала най-ниските си стойности. По-сложно е положението с политическите последствия за света от ниската стойност на черното злато. Всъщност и друг път се е случвало цените на петрола да паднат до изключително ниски равнища. На два пъти - през юли 1986 година те се сриват до 10,91 долара (23,79 долара с отчитане на инфлацията) и през декември 1998 г. - до 9,39 долара (13,64 долара с отчитане на инфлацията).

Заради огромното влияние на горивата за световната икономика тези колизии обаче неминуемо се свързват и с глобални политически промени. Така например

в кризата от 1986 г. някои виждат паралел между срива в цените на течното злато и разпадането на Съветския съюз

и социалистическия лагер като цяло.

На първо място ниската цена на суровината може да има негативни проявления най-вече по отношение на финансовото състояние на петролните компании и също така на страните - износителки на петрол. В много от тях приходите от продажба на суров петрол формират значителна част от държавния бюджет.

Русия е най-голямата и най-важна държава, която е засегната от спада на нефтените цени. Тъй като цената на петрола тръгна рязко надолу в разгара на кризата в Украйна, мнозина предполагат,

че в случая на прицел е именно Русия.

Потвърждава го и реакцията на управляващите в Москва. Спадът в цената на петрола доведе до нужда от серия бюджетни ревизии и сериозни бюджетни съкращения в страната, между които намаляване с 10% на бюджета на министерствата и подчинените им ведомства.

В допълнение Русия финансира част от годишния си дефицит за 2015 г. използвайки най-малко половината от своя "резервен фонд". Последният възлиза на близо 6 трилиона рубли и е формиран в голяма степен благодарение на по-високата цена на петрола в предходни години. Този фонд формира и част от международните валутни резерви на страната, което означава, че и те ще намалеят допълнително.

Руската икономика е особено уязвима на спада на цените на петрола поради неговата значимост като основен износен продукт, но далеч не е единствената, чиято фискална позиция зависи от неговата цена. Според някои изчисления

Русия има нужда от цена на петрола около 90 долара за барел, за да балансира

бюджета си. Поевтиняването на петрола ще спъне и плановете на Русия да разработва находищата си в Арктика.

От друга страна популярността на Владимир Путин идеално съвпадна с резкия скок на цените на петрола, а това означаваше по-висок БВП за Русия, приходи за правителството и в резултат субсидии за хората.

Сега курсът се промени. Според прогнозите руската икономика ще има спад от 3,4 на сто тази година, тъй като приходите от петрола и газа съставляват половината от постъпленията в държавния бюджет.

Приходите на националния газов гигант "Газпром" също спаднаха повече от 30 на сто тази година, а според някои оценки именно тя е компанията, която основно осигурява средства за управлението на Путин.

Другата конспиративна теория за случващото се на световните пазари на петролни продукти е противопоставянето на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), и в частност на Саудитска Арабия на шистовия бум в САЩ

Саудитска Арабия отказа да регулира пазара и въпреки рязко падащите цени не намали своя нефтодобив. Най-логичното обяснение за този факт е, че саудитските шейхове искат да извадят от петролния пазар американския шистов нефт, който сериозно заплашва доминацията на страните от ОПЕК. На теория това е възможно, защото себестойността на трудния за извличане нефт в САЩ е доста висока. Някои сонадажи са рентабилни при цени на петрола от над 50 долара за барел, има и такива, които стават губещи дори при котировки от $60-70. А в същото време добивът на барел нефт в Персийския залив струва до 10 пъти по-евтино. Това означава, че Саудитска Арабия може да издържи на ниските цени, но част от американските производители – не. В периода между 2011 и 2014 г. средногодишната цена на петрола се движеше в унисон със средната цена, необходима на страните от ОПЕК, да балансират своите бюджети. Между юни и октомври миналата година петролът отстъпи на близо 20% от най-високите си нива за годината. Макар и значителен, този спад беше сравнително плавен и в унисон с някои от водещите събития и тенденции за периода. В същото време падащата цена на суровината означава, че

все по-голяма част

от страните от ОПЕК

изпадат под чертата,

която им е необходима, за да гарантират стабилността на своите бюджети. Затова способността и готовността на страните - износителки на петрол и най-вече на Саудитска Арабия да запазят обема на производството въпреки негативните ефекти за приходите в бюджета за сметка на по-високи държавни дефицити или намаляващи вътрешни резерви се разглежда като основен фактор, от който зависи цената в бъдеще. А според някои изчисления основните страни износителки на петрол като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства до момента са загубили космическата сума от 300 млрд. долара от ниските цени на петрола. От своя страна бумът на шистовия петрол в САЩ може би е най-важният фактор за свръхпредлагането на пазара. Заради него през 2014 година добивът на течни въглеводороди в света е нараснал с 1,8 милиона барела дневно и е достигнал 92 милиона барела.

Какви политически сътресения се очакват по света заради ниските цени на черното злато, четете в печатното издание на в. "168 часа"