За 80-годишния юбилей на Христо Явашев-Кристо, най-известният българин в света, Софийската градска художествена галерия представи първата му изложба у нас озаглавена "Кристо и Жан-Клод: Графики и обекти 1963-2014".

Самият Кристо не присъстваше лично на откриването на събитието и това провокира отново спекулации около отношението на големия художник към родината му.

За мнозина фактът, че той никога, дори и след демократичните промени, не е посещавал България след бягството си през 1956 г., е знак за пренебрежение и едва ли не родоотстъпничество. За съжаление принципното решение на близките му да не дават официални изявления и интервюта, свързани с бележития си родственик, също донякъде допринася за тези слухове.

"Няма обида, при него не става въпрос за обида, просто той ходи там, където има интерес от работата си - обяснява в тази връзка негов близък, пожелал да остане анонимен. - А това означава в съответната страна да има колекционери.

В България той има само двама колекционери,

и то в последните три години. По същата причина не ходи и в Китай и Бразилия - защото там няма колекционери, няма отношения. Той е зает с твърде много неща за да се обижда, а не е и обидчив, в никакъв случай. Но няма и как да убедите хората, че това не е така."

"Като няма интерес в България към работата му, не е нужно и да идва. Иначе не е да няма заможни хора у нас, които да не могат да си го позволят. А ние не обичаме да даваме интервюта, просто сме такива хора", споделя още той.

В същото време пред известни световни медии Христо Явашев винаги е обяснявал достатъчно ясно произхода си и е разказвал многократно

подробности за

съдбата си на емигрант

Вероятно именно в биографията му всеки може да открие и истината за твореца, изкачил се на непостижим за колегите му у нас връх в изкуството. Фактът, че преди да стане американски гражданин и световноизвестен неподражаем художник, който не престава да удивлява артсредите на планетата, той е извървял дълъг и трънлив път, може би обяснява най-добре личността му. Едно обаче е сигурно - творецът

няма никакво основание да се притеснява от произхода си.

Христо Явашев е роден в Габрово на 13 юни 1935 г. и произхожда от виден разградски род. Дядо му акад. Анани Явашов е оставил светла страница в историята ни. Той е един от малцината образовани българи, които поставят основите на новата държава в образователно, научно и културно отношение. Бил е енциклопедична личност - археолог, ботаник, учител и общественик. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на Българска академия на науките. През по-голямата част от живота си е работил като учител и училищен инспектор, но е избиран и за народен представител и секретар на Третото велико народно събрание.

Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си "Принос за познаване на българската флора", което е първият български научен труд в тази област.

Интересът към историята на родния му град го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград. Оказва се, че там е имало древно римско селище. Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Умира през 1934 година. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин.

Сериозна заслуга за бъдещото развитие на Христо като художник има майка му - Цвета Димитрова. Тя е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Още преди да се омъжи през 30-те години на ХХ век, тя е била секретар в Националната художествена академия.

По-късно, когато започнали бомбардировките над София, тъй като била силно привързана към изкуството, тя поканила много свои приятели художници, скулптори, писатели и артисти да живеят в дома в Габрово.

По този повод в едно свое интервю Кристо казва:

"Такава беше средата,

в която израснах,

това бяха хората, близки до семейството ни. Когато станах на 6-7 годинки, около 1942 г. мама реши, че трябва да вземам частни уроци по рисуване, живопис, скулптура."

Бащата на Кристо, Владимир Явашев, е роден във Варна. Дипломирал се като инженер във Виена. Освен Христо той има още двама сина - известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. Преди 9.09.1944 г. баща им притежавал текстилна фабрика в Габрово, но веднага след деветосептемврийския преврат тя е конфискувана.

По ирония на съдбата в продължение на много години името Кристо бе забранено да се споменава, като "упадъчно" и "западно" изкуство, а той е роден и израснал сред текстила и платовете, където баща му

създава едни от най-добрите български тъкани

Още навремето известният индустриалец Пенчо Семов, който е един от най-добрите организатори на текстилно производство в Габрово, се е хвалил, че благодарение на бащата на Кристо българските платове успешно конкурират световноизвестните английски платове от времето преди войната.

Но впоследствие обичайно за онези години ограбеното семейство изпада в немилост и мизерия, а на вратата им е написано "Враг на народа". Все пак, заради липсата на качествени специалисти, както често е ставало по онова време, бащата Владимир Явашев е назначен като обикновен работник в бившето си текстилно предприятие. Много скоро след това обаче някакъв пиян работник запалил топ с платове и станал пожар. В духа на онези години за произшествието бил набеден бившият собственик. Набързо го обвинили в саботаж и го изпратили в затвора във Велико Търново. Излиза на свобода чак през 1949 г. и се премества със семейството си да живее в Пловдив. Причината е, че независимо че е обявен за неблагонадежден, са го изпратили там да оправя производството на закъсалото държавно предприятие "Марица".