Един свиреп образ повторно нахлу в масовото съзнание на европейците - българският ТИР.
Първо той се появи при полицейския обиск на българското посолство в Кайро през 1978 г. В двора му имало наш ТИР с 20 тона оръжие. През 1984 г. зловещият ТИР повторно изплува в сюжета с българската следа в покушението срещу папата. Този път той чакал до посолството на България в Рим Али Агджа и неговите съучастници, за да ги скрие в пломбираната си утроба след атентата и да ги изведе от Италия.
Със задушаването на 71 бежанци в хладилния камион на ломския циганин Методи Георгиев образът на българския ТИР стана апокалиптичен. Това вече е нещо много по-голямо от българския чадър и по-убийствено. Това е бойна машина за разливане на отрови, за блъскане на коли, газене на хора и чупене на къщи. Това е и съоръжение за масови екзекуции, по-цинично от нацистка газова камера. Тя уж е баня, в която вкарвали хора да ги къпят, но от душовете потичал отровен газ.
Нацистите обаче са "къпали" безплатно. А бежанците са платили с по 1000-2000 евро билета си за камиона на Методи, който да ги прекара през формалните граници от Унгария в Австрия и оттам в Германия. Вътре той ги е оставил да се задушат до смърт, пренебрегвайки опитите им да се освободят. После е зарязал труповете.
Така Методи вгражда в образа на българския ТИР и себе си като еманация на човека зад волана му. А във въображението на европееца се появява нещо много по-заплашително от вече избледнелия образ на полския водопроводчик с гаечния ключ.
И понеже пропаганда се прави с образи, тежко и горко отсега нататък на българите на запад. Там напоследък са убедени, че май всеки с български паспорт е циганин и е дошъл да върлува в страната им. Сега вече освен циганин той ще се привижда и като шофьор на ТИР.
Така е, защото в българския паспорт отдавна липсва графата "народност", тоест няма данни за етническата принадлежност на приносителя му. Уж възродителният процес през 80-те г. бе отречен с възмущение, но България продължава да лишава гражданите си от етническо самоопределение по документи. Дава им възможност да се възмущават, че на запад ги вземат за цигани, че и за шофьори и ги дискриминират.
Но как изглежда типичният нашенски шофьор на ТИР? Той е брадясал патрав мъж на средна възраст. Погледнат отпред, е с голям тумбак. Отзад джобът му е издут от дебел, оръфан и мазен портфейл. От друсането има чести бъбречни кризи, а хемороидите му са като балонска дъвка.
Този типаж се роди у нас преди 55 години с обединяването на 4 предприятия за автомобилни превози (ДАП). Появява се могъщото СО МАТ - Стопанско обединение "Международен автомобилен транспорт". То стартира със 100 камиона "Волво", но след като поглъща и "Тексим", камионите стават 1250. При петролния шок през 1974 г. СО МАТ се ориентира към превози между Европа и Близкия изток и купува още камиони. В зенита му има над 5000 тира и повече от 10 000 шофьори.
СО МАТ става чудовище - номер 1 в превозите на 3 континента и най-голямата транспортна фирма в света. Официално печели по 1,4 млрд. долара на година и вози едновременно 100 000 тона товари.
А между стоката в един ТИР може да се скрие всичко. На излизане бутилки коняк "Плиска", на връщане кашони с цигари "Кент". Също дънки, плочи на "Пинк флойд" и "Юрая Хийп" и други проводници на упадъчното западно влияние. Но шофьорите се насочват и към доставки по-наедро - амалгама за огледала и железни коси без дръжка за Турция или пък скъпи кожи за Франция.
При толкова много и така добре разработени трасета и логистика държавата също върти своята контрабанда - на оръжие, цигари, хапчета и пр. Така се създават традиции, маршрути и схеми, които днес се наричат "канали". В тях българският шофьор е мулето - най-ниското звено в престъпната мрежа. Той вози каквото му натоварят - наркотици, оръжие, цигари, алкохол, проститутки, сезонни работници, а сега и бежанци. Утре ще качи джихадисти.
Той обаче вече не е трътлестият влахнат мъж, пуснал нокът на кутрето, за да си чисти ушите и да си прави реглаж на карбуратора. Мало и голямо, цигани и всякакви вече са шофьори. Това е най-масовата професия в България (след охранител). Но въпреки това в момента всяка вестникарска обява за работа търси още и още шофьори на тирове за международни превози. Заплащането е нещо като 25 ст. на километър, но пък камионът може да се вземе и на лизинг, както правят таксиджиите. Така почти всеки български ТИР заедно с шофьора му се оказва отделна фирма, изпълзяла като бубулечка от могъщото туловище на СО МАТ.