Санчес е от играчите, чийто лик вече краси детските стаи. Когато играе, децата виждат самочувствието му, невероятния му целенасочен дух и чиста футболна магия.
Но това, което нито децата, нито останалите виждат, е историята зад успехите - трудното и бедно детство в отдалечена и страшно бедна част на света. Санчес далеч не е единственият футболист, който е живял в нищета в първите си години, но е единственият, който има предпазливо отношение към луксозния живот, поднесен му от съдбата. И точно заради това отношение феновете, съотборниците и треньорите му го обожават.
Алексис е роден в малкия град Токопила в Северно Чили. Градчето се отличава с миньори, мръсотия, лоша инфраструктура и бедност.
Семейството му е толкова бедно, че не може да му купи футболни обувки,
за да тренира
Санчес играе бос по улиците и казва, че затова леко подскача, когато тича - навик, останал му от детството, когато се е опитвал да не стъпва върху камъчета.
Като малък Санчес е известен с два прякора: Ниньо Маравия - Детето чудо, и Диля/Дия, което е съкратено от испанската дума за катерица (ardilla) или кошмар (pesadilla).
Скоростта и техниката му му позволяват отрано да играе срещу по-големи деца, което Санчес прави самоуверено и във всеки изигран мач лесно се доказва като много по-добрия играч.
Токопила пък е известна със спортните си таланти, но твърде много от младите играчи се поддават на натиска на успеха и губят фокуса си след първата заплата.
Приятелите му от детството твърдят, че Алексис нямало как да попадне в този капан. Никога не е искал да стане миньор, а целта му от много малък е да купи къща и кола на майка си.
Макар че често му се подигравали за големите мечти, Алексис продължил да тренира усилено.
На 17-годишна възраст първият му клуб "Кобрелоа" го продава на италианския "Удинезе", но моментално е даден под наем отново в чилийски клуб - менажирания от Клаудио Борги местен гранд "Коло Коло".
Борги, който бе избран за най-добър треньор в Южна Америка през 2006 г., лично се обажда на младия Санчес да му каже, че го иска в отбора, но към онзи момент Алексис дори не е чувал за известния треньор.
Незнанието му
не се дължи на арогантност, а на скромност
- единственото, което го вълнува, е да се научи да играе футбол. Всички съотборници и треньори на Санчес го описват като изключително земен човек и никой не смята, че случката е проява на неуважение към Борги. Междувременно Санчес играе все по-добре и идва време да се качи на по-голяма сцена - Европа.
В "Удинезе" легендарният Тото ди Натале взема Санчес под крилото си и двамата са надминати като двойка голмайстори единствено от също така легендарния тандем на "Ювентус" - Дел Пиеро -Трезеге. В сезон 2010/2011 Ди Натале и Санчес вкарват общо рекордните 39 гола - само с два гола по-малко от 41-те на споменатите от Торино през сезон 2007/2008. Сайтът на ФИФА избира Санчес за най-обещаващ млад играч в света през 2011-а, като в гласуването той надделява над играчи като Гарет Бейл, Хави Пасторе, Пауло Гансо и Неймар.
Същата година "Барселона" плаща 22 милиона британски лири за младия чилиец. Идеята е да го използват като всестранно оръжие за голове.
Пеп Гуардиола се възхищава на инстинкта на Санчес да завършва атаките и смята да го използва като нападател и дясно крило (пред винаги втурващия се напред Дани Алвеш), но Алексис често става жертва на контузии. След като Гуардиола си тръгна през 2012 г., нито Тито Виланова, нито Тата Мартино успяха да изкарат най-доброто от чилиеца.
В търсене на по-голяма творческа свобода през 2014-а Санчес отиде в "Арсенал". Времето му в "Барса" може да бъде определено като незадоволително - за три години печели титлата и Купата на краля само по веднъж, но не това е важното.
Санчес има нужда от клуб, който ще го използва като целенасочен нападател
В първия си сезон в "Премиършип" при Венгер Санчес имаше моментално влияние и помогна на "Арсенал" да завърши трети след "Челси" и "Манчестър Сити". Личните му резултати говорят сами за себе си - отбелязал е повече голове от всеки халф в лигата (16) и е втори след Фабрегас по асистенции. Представянето му на международно ниво пък доказва защо Санчес продължава да е един от елитните световни футболисти. Дебютът му за Чили е по-скоро неловък. "Когато ме поканиха за първи път, влязох уверено в съблекалнята, но беше много тихо", казва той.

Целият материал четете в новия брой на в. "168 часа".