Цар Симеон Втори не само трябва да бъде постоянно споменаван в църковните служения у нас от 1 май насетне и во веки веков. Той трябва да бъде и постоянно видим. Да е изложен на показ, за да бъде разглеждан като забележителност, куриозен телесен експонат, пароксимален уникум.
Наскоро едни царедворци и интелектуалци събраха подписи под призив цар Симеон да бъде използван по-активно в политиката и дипломацията. Бил национално богатство, което България не може да си позволи лукса да пренебрегва. Покрай това обаче царистите кой знае защо набъркаха и проблема с царските имоти.
Явно тази акция трябва да се разглежда като далечен анонс от името на цар Симеон, че би могъл да се кандидатира за президент на изборите с всички шансове да надделее над невзрачния Плевнелиев. Но може и да не го направи, ако му оставят имотите,
готов е на пазарлък...
Макар завоалиран и конюнктурен, този ход в царския гамбит експлоатира Симеон именно като жив уникат, перлата на собствената му корона.
Да се вгледаме кои исторически личности от неговия ранг в света са още живи и здрави и да преценим какво са те в сравнение с цар Симеон. Ще осъзнаем, че той е не само достояние и национална ценност.
Царят е едно от чудесата
на България
и заслужава място - пожизнено, а и след това - в Лувъра. Щом главата на тракийския Севт III така смайва посетителите, пред цар Симеон те ще зяпнат като пред оживял фараон.
Вместо това в реакциите на политиците, обществото и медиите по повод петицията на царедворците и решението на синода преобладават незнанието, убогото мислене и слабата култура. Подронвал се конституционният ред. Църквата жаждала монархията. Не бил цар, а бивш цар. Щом е бил замалко премиер, значи е станал гражданин и сам е погребал монархизма си.
Тънката разлика е, че църквата ще споменава Симеон като цар на българите, не на България. А той наистина е такъв. Бил е коронясан за владетел съвсем законно след смъртта на баща му през 1943 г. и е бил държавен глава точно 3 години до септември 1946 г., когато монархията е премахната със законен референдум.
Тогава обаче не са извършени никакви процедури по още действащата Търновска конституция за детрониране на царя. И съвсем правилно. Въпросът на референдума е бил зададен така, че е породил правни последици само за монархията, но не и за монарха. Така царят е лишен от царството си, но това не го прави бивш цар. Щеше да е такъв, ако бе абдикирал като дядо си Фердинанд. Не го е направил и до днес. Вместо това, навършвайки пълнолетие в изгнание през 1955 г., Симеон чете прокламация, с която слага край на регентския период и лично поема царските си пълномощия.
Тази година се навършват 60 години оттогава. Заедно с периода на малолетие стават 72 г., през които Симеон Втори е номинален монарх.
Кой друг в историята
на България през тези 13 века е бил толкова дълго на трона? Царете Петър и Иван Александър изкарват по около 40 години. Фердинанд - едва 29 години от 1889 до 1918 г. Тодор Живков царува реално 33 г. от Априлския пленум през 1956 г. до Ноемврийския пленум през 1989 г. Но номинално е държавен глава само 18 г. Има ли друг цар по света с толкова дълъг стаж като нашия? Няма.
Но уникалното при Симеон Втори не се свежда само до рекордната продължителност на царуването. Малцина обърнаха внимание, че след президента Плевнелиев царят на свой ред се отказа да ходи в Москва за парада по случай 70-ата годишнина от разгрома на нацистка Германия през войната.
Това поражда интересен юридически казус. Като какъв би присъствал царят на този парад?
Бил е цяла година
съюзник на Хитлер
като държавен глава на воюваща държава на страната на Тристранния пакт. Да, бил е малолетен, но от негово име са издавани закони и наредби (например за създаване на концлагери), което го прави военнопрестъпник.
Нямаше да е такъв, ако в прокламацията от 1955 г. изрично бе посочил от кои пасиви и активи се отказва и кои поема заедно със скиптъра. Не го е направил, така че е правоприемник в пълен обем, поема и носи отговорност за стореното от негово име. От Нюрнбергския съд (у нас - Народния съд) го е спасило малолетието му. Но след 1955 г. нищо не го спасява, тъй като юристите знаят, че няма давност за военните престъпления от времето на Втората световна война, за които се знае кой носи отговорност.
Така цар Симеон би присъствал на парада като единствения в света още жив съюзник на Хитлер! Странно, ако е поканен. И жалко, че се лишаваме от възможност да се насладим на такъв куриоз заради някакъв си, исторически мимолетен Путин.
Но това е едва половината от куриоза. Другата половина е, че присъствието на цар Симеон Втори на този парад бе даже наложително, понеже е напълно заслужено. Все пак той е единственият още жив съюзник и на Сталин в онази война! Бил е държавен глава през септември 1944 г., когато отново от негово име България обявява война на Хитлерова Германия и помага за разгрома й.

Целият анализ четете в новия брой на в."168 часа"