"В лавинното дело се говори, че нулева лавинна опасност не съществува. Винаги има някакъв риск.

Всичко зависи от взаимодействието на два основни фактора - наклон и сняг. За лавиноопасни се смятат склоновете от 33 до 45 градуса. Под 33 градуса се приема, че наклонът не е чак толкова голям, че да предизвика голямо падане на снега.

Над 45 градуса склоновете

се самоотръскват

и се предполага, че няма как да се получи толкова голямо натрупване на снежна маса. Винаги, разбира се, има изключения в общото правило", убеден е един от най-опитните планински водачи Георги Георгиев-Черния. Той разхожда клиентите си извън пистите вече 20 години, а от 30 се занимава със ски алпинизъм.

Черния категорично отрича възможността скиори и сноубордисти нарочно да предизвикват лавини. Нарича подобни слухове бръщолевения на болни мозъци. Природата е тази, която решава кога да тръгне смъртоносната бяла стихия.

"Всичко много зависи от това как вятърът е пренасял снега. Идеалните условия за безопасно каране са да няма вятър и снегът да се трупа спокойно. Появи ли се вятър обаче, ситуацията се утежнява и се стига до получаването на лавини тип снежна дъска. Те са възможно най-опасните за хората.

В над 90 процента

от случаите се

провокира от човек,

рядко падат спонтанно. Те са спящи лавини и могат да се активизират много, след като условията би трябвало вече да са подходящи за спускане", разказва Георги Георгиев. Според него няма идеална застраховка срещу лавина. Единствено са предпазени тези, които са си останали у дома. Не е вярна и информацията, че по-лудите глави сякаш нарочно отиват, за да предизвикат критичната ситуация.

"В България основните лавини заради местоположението, планините и климата, са т.нар. снежни дъски. Заради начина, по който те се отцепват, имат характерни остри стени. Изглежда така, все едно една цяла плоча се е откъснала и е тръгнала надолу. Акумулират голяма снежна маса, която затрупва всичко по пътя си", казва планинският спасител Николай Димов. Ширината на лавината се нарича фронт. Там е т.нар. стартова зона, оттам се откъсва снегът.

Най-големите лавини в България са с фронт

над 200 метра

След него има "транспортна зона", в която се случва ускорението. Обикновено това става или по отворен склон, или по тип улей, който наподобява на фуния, отворена отгоре и затворена надолу. Снегът се завихря, като в горната си част лавината е по-бавна, а надолу се концентрира и става бърза. Накрая е зоната на събираемост или лавинен конус, където движението спира. Там е изсипан целият сняг и дебелината може да достигне 7-20 метра и повече. В този участък се събира целият сняг от склона, който се е изсипал и се е насъбрал и трябва някъде да спре. Обикновено пострадалите и затрупаните са или в транспортната или в събирателната зона. Ако са на най-ниското ниво, шансовете за тяхното оцеляване са минимални, твърди спасителят.

"Пластовата лавина се характеризира със своята стартова зона, която най-често представлява една линия - фронт, откъдето се отцепва част от снежната покривка. Като физическо тяло има якост на напън, якост на натиск, сили на захващане - кохезионни, аквезионни.

Снежната покривка пълзи и всичко това характеризира напрегнатото състояние. Когато якостта на снежната стане по-малка заради външни сили - наклон, или група от скиори, снежна машина - се образува лавина", казва Камен Якимов от Планинската спасителна служба.