Победата на нашия "Лудогорец" над румънския "Стяуа" погрешно се представя в медиите ни като чудо.
Чак такова опиянение, чак такъв телешки възторг биха били уместни, ако бе победен някой футболен звяр - например "Байерн". Те не се изливаха след стратегическата победа на България над Аржентина през 1994 г. или после над Русия, която ни прати на световното през 1998 г.
Наистина сладкото на победата в сряда бе, че ни я спечелиха самите румънци начело с опълченеца Козмин Моци. Румънската жилка в "Лудогорец" обаче продължава и с вратаря Владислав Стоянов, който е молдовец. А негов бе големият принос мачът да се превърне в такъв трилър. Той спаси една румънска дузпа в Букурещ и само минутка преди да почне да спасява и другите 5 румънски дузпи в София, напусна играта. Но що за молдовец е Стоянов, чистият бесарабски българин.
Затова и за румънска жилка е погрешно да се говори. Румъния си е задунайската губерния на България от времето на хан Аспарух до времето на Кирил Домусчиев. Румънците са етнически славяни, покръстени и цивилизовани от българите. Ние сме им дали азбука и книжнина и те ги ползват чак до XIX век, когато решават да се обявят за римляни. Но с каквито и императорски имена да кръщават децата си - Аурелиан, Траян, Адриан, Флориан и пр., - над 30% от лексиката на румънския език са български думи.
И днес румънците масово разбират и говорят български. Причината не е, че Чаушеску им цензурирал телевизията и те почнали да ловят "По света и у нас", та научили езика. Не, той им е в гена. Българският е първичният роден език на хората оттатък Дунава, а румънският е изкуствен конструкт на базата на романските езици. Точно такъв конструкт впрочем е и руският език. Той е част от проекта на Петър I за славянизиране на Русия и е осъществен от Ломоносов на базата на българския език.
Румъния скача срещу България навсякъде - не само във футбола. Това е начинът й на агресивно самоопределение спрямо прародината. С аналогична враждебност се държи и Русия спрямо Украйна. Тя е по-голяма, по-мощна, но пък Киев е столицата на древната Рус. Там е люлката на руската държавност и култура, която арогантно наричат "Украйна" ("Покрайнина").
Съперничеството ни с Румъния вече е старо. Негов израз бе комичното състезание между Живков и Чаушеску за големината на ловните им трофеи. А също и комичният въпрос кой е по-древен - даките или траките. Бяхме съперници и за влизането в Евросъюза. Нали помните каква глупава битка води Букурещ със София за мястото на втория мост над Дунав и че я загуби.
Боричкаха се с нас и за трасето на газопровода "Южен поток", но пак загубиха. А в надпреварата кой е по-предан на СССР направо ги отвяхме. Сега ще купуваме ракети с далечен обсег срещу Русия, така че и по преданост към НАТО ги елиминираме, както ги отстранихме за Шампионската лига.
Румънците тепърва има да ни сърбат попарата и по нашите черноморски курорти, и на футбол. Щом ни паднат, ще ги схрускаме, както и те нас. Защото и Чаушеску е Чаушев, и Дракула е Драган, и Козмин е Кузман. Ние сме все тая. Едно и също.