Георги Костадинов е първият български олимпийски шампион по бокс, който през 1972 година в Мюнхен с почти счупена китка побеждава на финала Лео Рвабаго и печели златото.
На почетната стълбица плаче от радост и гордост, гледайки българския трибагреник и слушайки "Мила родино".
С него се срещаме 42 години след онези паметни мигове и разговаряме за живота му, проблемите, радостите, здравето и, разбира се, за спорта. Преди три месеца и половина той претърпя тежка сърдечна операция, а след това се наложи и повторно да бъде отварян. Тежки моменти за него, които изживява с подобаваща твърдост.
"Трудно беше - признава той. - Да ви кажа честно,
не очаквах, че сърцето ми е болно.
До средатата на миналата есен бягах редовно сутрин, поддържах форма. Бях около 65 килограма. Кросовете правех с моето куче, което също свикна на този режим. Една сутрин обаче нещо в гърдите ме стегна. Тичах, но все едно имах игли в сърцето. Спрях и започнах да ходя. В този момент кучето започна да се върти около мен и да скимти. Явно и то е разбрало, че нещо с мен не е наред. Отидох на преглед в една от новите бургаски болници. Там ми казаха, че имам още 5-6 години живот най-много, ако не се оперирам. Клапите ми били силно увредени и се налагала оперативна интервенция."
След това боксьорът отишъл на прегдел в София, където диагнозата се потвърдила. В края на миналата година вече всички специалисти го съветват да легне на операционната маса. Затова и Георги се решава на тази стъпка. Доверява се на проф. Генчо Начев в болница „Света Екатерина".
Операцията продължава около 4 часа
"Бях в пълна упойка - казва Георги. - Когато се събудих, не знаех къде се намирам. Всичко около мен беше мъгла. Опитах да стана, но веднага дойде сестра, която ми каза да лежа и да не мърдам. Целият бях в тръбички, помпички, гумички. Гръдният ми кош беше затворен и свързан с метални шевове. Чувствах се много отпаднал, изпитвах и голяма жажда. Тези дни мислех, че съм между рая и ада, но не съм сигурен точно къде."
Изписват го след десетина дни и се връща в Бургас. Веднага обаче го хваща силна кашлица, от която не може да си поеме дъх. Не може и да спи. Налага се отново да се върне в София.
Там откриват, че в белия му дроб се е отложил един литър вода. "Пак легнах на масата и пак ме отвориха - спомня си боксьорът. - След това около две седмици ми прилагаха специално лечение, за да изтеглят водата. Даваха ми силни медикаменти, с които да предизвикат отделянето на течности. Отново целият бях в маркучи и тръбички.
Проблемът е, че докато съм кашлял съм развинтил и шефовете на гръдния си кош. Страшна работа. Размина се и това. Сега вече съм по-добре.

Какво мисли известния спортист за сегашното състояние на спорта у нас, четете в новия брой на в. "168 часа"