Тече последната минута на мача. Италианците вече са с едно наум къде да организират купона по случай победата. Успехът им е в кърпа вързан.
Та къде се е чуло и видяло елитен тим от Калчото да изпусне питомното в последните секунди. Чудото се случва. Нисичкият Кишада се затича, разблъска защитата, счепка се с вратаря и топката влезе, където й е мястото. Над 30 хил. на стадиона и десетки пъти повече пред телевизорите избухват в бурна радост. Във ВИП ложата босът на "Лудогорец" Кирил Домусчиев се хвърля в прегръдките на шефа на българския футбол Боби Михайлов.
Домусчиев има право да се чувства като най-щастливия човек на земята. Инвестирал е твърде много пари и нерви, за да докара отбора си до мачовете с "Лацио". "Римските орли" си тръгват с наведена глава, а разградският орел вече гледа гордо към мача с "Валенсия" на 1/8-финалите в Лига Европа. Любопитен факт е, че успехът на българския клуб предизвиква интерес не само в Европа, но и на други континенти. "Лацио" е достатъчно популярен клуб, че да се запитат хората на другия край на света как и защо са били бити от някаква анонимна българска команда.
В случая не става дума за някакво чудо. Да, късметът си каза думата на ст. "Васил Левски", но съдбата обича успелите и можещите. А "Лудогорец" стана можещ средноевропейски футболен клуб благодарение на собственика му Кирил Домусчиев, който в този си проект, както и във всеки друг бизнес винаги е рамо до рамо с брат си Георги. Едва ли има вече нещо, което не е казано за възхода на българския шампион, така че "168 часа" ще се съсредоточи върху възхода на Кирил Домусчиев, който има "вина" над 35 хил. фена да се съберат на мач на провинциален отбор. Двете шампионски титли на "Лудогорец" и успехите им в европейските турнири са капка в морето от бизнес успехи на братя Домусчиеви. Двамата още в училищните си години решават, че могат да изкарват по нещичко, за да допълват месечния бюджет, определен от родителите им.
"С брат ми бяхме ученици, когато започнахме да търгуваме с шалчета, бермуди и от ония смачканите шлифери, които бяха на мода преди идването на демокрацията.
Възползвахме се от
35 постановление на Министерския съвет,
което даваше някаква възможност за частен бизнес. Изкараните пари вложихме в друг вид стока - облекла, детски играчки и маратонки от Румъния. Пренасяхме ги из София с една лада самара, втора ръка. Това ми беше първата кола, която си купих", спомня си босът на "Лудогорец" Кирил Домусчиев. От маратонка на маратонка и от шлифер на шлифер той и брат му Георги успяват да създадат империя, която със сигурност е една от най-големите в Източна Европа. "Активите ни са за над 1 млрд. евро. Това е благодарение на сериозния ни ръст в бизнеси, които развихме в над 80 държави по света.
Всеки месец плащаме заплати на не по-малко от 6000 наши служители
Имаме завод и в Америка. Пътувам често до Щатите, тъй като взехме и друга компания. В Америка имаме над 250 служители-американци, които се справят много добре и благодарение на тях всяка година ни растат приходите с 30 процента", разказва Кирил Домусчиев как успява да се нареди сред едни от най-богатите хора в България.

Коя своя сделка известният бизнесмен преценява като най-лоша, четете в новия брой на в. "168 часа"