Семейство Тодорови вечерят в градината на скромния си дом в прохладна септемврийска вечер през 2014 г.

Около трапезата са се наредили Иван, съпругата му Ненка, синът им Теодор, а на гости им е дошла приказлива съседка. Фамилията има повод за празнуване. Родило се е детенце. Всички са весели и спокойни. Роднините не подозират, че на трима от тях им остават само няколко часа живот, а другите ще помнят завинаги сполетялата ги кървава трагедия.

Иван тъкмо е вдигнал наздравица, когато с безумен вик в градината нахлува вуйчо му Гаврил. Той насочва към седящите пистолет със заглушител. Настава смут. Гаврил хваща за косите Ненка, която първа се изпречва на пътя му, и й крещи: "Сега ти ебах майката." Докато влачи жената, прострелва съпруга й Иван в крака и той се свлича на земята. Вуйчото

не се двоуми и го уцелва пак в гърдите.

Яростта му не стихва и ръката му не трепва, когато умъртвява с изстрел намясто и 15-годишния Теодор. Ранява Ненка в корема, после стреля още няколко пъти в тялото и главата й. Съседката гостенка се скрива под масата и някак си остава незабелязана от хладнокръвния убиец. Вниманието му е отвлечено от сестра му Цветана, която тъкмо се е върнала от обора, където е нахранила кравите. 73-годишният килър поглежда своята плът и кръв и я застрелва в бъбреците.

Големият син на кървящите Иван и Ненка - Мариян, до този момент е седял на компютъра в къщата. Щом чува ужасяващата глъчка от двора, той се изстрелва навън, за да се сблъска след секунди с Гаврил. Родственикът опира оръжието в челото на момчето.

Натиска спусъка и пистолетът засича.

Опитва пак, но съдбата не му позволява да отнеме още един човешки живот.

Мариян моментално побягва и прескача оградата, докато Гаврил стреля по него, но куршумите някак си не ловят 20-годишния младеж. Отива право при съседите. В родната му къща настъпва мъртвешка тишина. Оцелелият млад мъж се престрашава да се върне в дома си заедно с комшиите. Гледката е ужасяваща. С отчаяна надежда съседите на Тодорови и Мариян проверяват как е 15-годишният му брат, а баба му Цветана с последни сили изстенва: "Не го дърпайте, не виждате ли, че е умрял."

Дни по-късно тя също ще последва в отвъдното преждевременно погубения си внук. Цветана не успява да излезе от упойката след тежка операция и издъхва в болничното легло.

Снаха й Ненка преживява няколко тежки медицински интервенции и оцелява, но задено със сина си Мариян всеки ден води битка с мъката по изгубените си близки и страха от лицето на един мъртвец.

Килърът Гаврил Петков е обявен за международно издирване, но изчезва за 10 месеца от лицето на Земята. Откриват го мъртъв в гората, покосен от инфаркт.

Трупът е изнемощял, но избръснат и чист.

Кратката, но изключително зловеща хронология на събитията беше пресъздадена за "168 часа" от дъщерята на загиналата Цветана Виолета.

Тя не е пряк свидетел на събитията,потресли цяла България,

но е запозната до болка

с детайлите в тях.

"В онази нощ Ганьо беше тръгнал на лов за хора", с треперещ глас отсича Виолета. Думите й се задавят в горчиви сълзи на тъга по загубените майка, брат и племенник. Днес Виолета, нейният баща и снаха й Ненка живеят в къщата, в чийто двор Гаврил проля кръвта на най-близките им. Ненка всеки ден минава покрай масата, до която са я пронизали куршумите от оръжието на 73-годишния убиец.

"Там сме. Какво да правим? Няма как. Трябва да се живее - казва Виолета и с мъка се връща към зловещия ден. - Дни преди трагедията баща ми постъпи в болница и бях неотлъчно до него. На 17 септември синът ми се сдоби с момченце и бяхме много щастливи. Идваха всички да видят бебето."

Виолета научава в болницата, че нещо лошо се е случило със семейството й. Медицинска сестра й показва снимка на Ганьо

и уж помежду

другото започва да я разпитва за него.

"Притесних се от този нездрав интерес. Започнах да звъня на Иван, Ненка и децата по ред, но никой не ми вдигаше. Разбрах, че е станала някаква беля. Звъннах в полицията и ми разказаха. Чух се по телефона с Мариан, а той ми каза само: "Лельо, не казвай на дядо." Вдигнах се и тръгнах на там. Пред къщата беше пълно с патрулки и не ме пускаха да вляза. Аз им плача: "Това е бащината ми къща. Тук съм отрасла. Пуснете ме." Не, та не. Закараха ме в полицията", разказва Виолета.

На другия ден тя отива в моргата, за да вземе телата на близките си. В най-трудните моменти разчита на свой приятел бизнесмен.

Виолета си спомня как в деня на тройното погребение над Ябланица надвиснали черни облаци, небето било тъмно и страшно и се излял силен порой. Съществува старо поверие, че ако времето е лошо и вали, докато се изпраща покойник, значи той тъжи за изгубения си живот. Кошмарът за близките на Гаврил Петков продължава и след жестокото му престъпление. Убиецът се измъква от полицейския капан и е неоткриваем с месеци. Издирват го с Интерпол, а пред "къщата на ужасите" стои денонощно полицейска охрана. Униформените момчета от Ябланица очакват завръщането на убиеца.

"Пазеха ни. Монтираха много скъп СОТ - спомня си Виолета. - Муха да прехвъркне, се включва. Където и да ходехме, ни придружаваха с патрулката. Караха ме на работа в общината и ме вземаха. Идваха сутрин на гробищата с нас до 40-ия ден. Прекапваха от студ полицаите, а ние все таяхме някаква надеждица, че ще го намерят жив. Докато един ден ни се обадиха, че е намерен труп. Отидохме в Ловеч, за да го разпознаем. Аз, Ненка и Мариян. Влязох трета и от вратата казах: "Той е", разтреперва се за пореден път Виолета. След като вижда трупа на убиеца,

от силната уплаха тя

се разболява от хепатит

и лежи в болницата.

"Двайсет и три дни лежах в инфенкциозното отделение. Когато се върнах, бяха махнали СОТ-а и ми стана ясно, че за страничните хора случаят е приключен. Само че за мен не беше. Започнах да пиша писма, защото искам да знам къде е бил Ганьо десет месеца. Къде се е укривал и кои хора са му помогнали? Защото разбрах, че е имало такива.

И до днес не мога да преглътна факта, че помагачи и доносници на масов убиец се разхождат на свобода. На прага на бащината ми къща днес гледам три некролога и пробити от куршуми врати. Минаха две тежки години и до ден днешен няма наказание за хората, хранили и гледали тройния убиец", разгневявава се племенницата на убиеца Гаврил.

Тя е убедена, че

лесно може да се разбере кои са му помагали

да се укрие така успешно

от полицаите.

Наема адвокати, които изискват постановление за отказ от образуване на дело. В него са поместени показанията на свидетелите, които са се свързвали с Гаврил след извършеното престъпление.

Районна прокуратура в Тетевен излиза със становището, че разпитаните лица, кореспондирали с Петков, са действали под въздействието на страх. Заплахи за живота им и този на техните близки ги спират да издадат тройния убиец. Поради липсата на установено умишлено деяние от тяхна страна срещу замесените лица не може да бъде образувано наказателно производство.

В свидетелски показания на замесените се вижда ясно, че 73-годишният убиец се е подвизавал известно време в къщата на свой приятел от детинство в с. Добревци. "168 часа" разполага с неговите показания.

"Влязох у дома и видях пред себе си Гаврил Вулов. Същият беше облечен със зелена дреха, в едната си ръка държeше пистолет, а в кобур на кръста имаше втори такъв. Имаше и колан с патрони около кръста си. Гаврил насочи пистолета срещу мен и ми заповяда да легна на леглото, като ме заплаши, че ще ме застреля. Незабавно след това извади от джоба на зелена маскировъчна риза пачка банкноти, от която ми подаде 50 лева заедно с наставления какво иска да му закупя с тях", разказва свидетелят в показанията си.

Виолета не вярва, че "помагачите" на вуйчо й са му помагали от страх за живота си. Тя е сигурна, че някои от тях са включени още при планирането на масовото убийство.

"В деня на трагедията Ганьо кара сина на един от своите помагачи да отиде у нас и да види дали Иван и синът му Мариян са там", разкрива Виолета. Според нея приятелите на убиеца изведнъж са спрели да му помагат. "Омръзнало им е да му носят храна, лекарства, вестници и други поръчки. Накрая някой го е избръснал, изкъпал и го е хвърлил на Ратица", категорична е жената.

В малката къща, в която е пребивавал последните месеци убиеца е намерено оръжието, множество патрони и различни провизии, с които е разполагал Вулов. Сред откритите вещи в последното му убежище има и женски дрехи. Наличието им донякъде оправдава слуховете, които се носят из Ябланица, че

Гаврил се разхождал в града дегизиран като жена.

По времето, в което килърът бил в неизвестност, улиците в Ябланица били безлюдни след шест часа. Родителите не пускали децата си да се разхождат сами. Хората всеки ден срещали племенницата на убиеца и я питали за новини, защото се страхували Ганьо да не изскочи от някой ъгъл. Жена от града се кълне, че една вечер се разминала с Гаврил. Бил предрешен и маскиран, но тя го разпознала. Изчезнал бързо и не могла да разбере дали наистина е той. Приятели на семейството също споменавали как го мяркали по улиците, облечен с женски дрехи и с перуки, но

не били напълно сигурни,

че е той. 

До ден днешен Виолета сънува погубените си от Гаврил близки и се чувства щастлива, когато ги вижда отново макар и да не е наистина. Тя продължава напред, но не може да понесе състраданието в очите на хората, което среща всеки ден. Виолета чувства, че сякаш куршумите на Гаврил са достигнали и самата нея, и ранили за цял живот.

 Писмото на килъра 

Виолета показа старо писмо на Гаврил до сина му от времето, през което Петков живеел в Швейцария. Прилагаме кореспонденцията, за да покажем част от характера и личността на тройния убиец. Той има син от единствения си брак. Развежда се със съпругата си рано и почти не поддържа връзка със своя наследник до края на живота си.

"Валери, доста отдавна трябваше да ти напиша няколко реда. Не, разбира се, като отговор, а като размяна на две последни писма между баща и син. Писмото ти обаче ми предсказваше, че моите редове не губят давност, когато и да бъдат отправени. Ето защо аз правя това нещо около четири месеца след като получих твоето писмо. Не беше нужно да бързам, а и сега не е нужно да пиша много. За това ще бъда кратък. Излишни са всякакви въпроси и коментари около нашето съществуване. След размяната на тези две писма ние трябва веднъж да забравим, че съществуваме един за друг. Единият от нас не трябва вече никога да споменава името -татко, а другият завинаги да забрави, че някога е люлка люлял. Накрая мой дълг е да ти пожелая, имай от днес нататък всичко и радост и мечти. Бъди и здрав, и весел. Да грее слънцето с теб, като последно и туй ти пожелавам. На привършване обаче искам да ти напомня едно нещо. Науката отдавна е доказала, че земята се върти, а заедно с нея и ние като нейни обитатели. Интимната ми мисъл се свежда до това дали някога нещата няма да се завъртят така, че аз пак да чуя от някой ъгъл, че ти викаш татко и тичешком и запъхтян да бягаш към мен, както беше последния път през месец юни 1974 г. в Плевен. Повече не ме търси, за тебе аз вече не искам да съществувам така, както за мене ти.

Убива собствената си спасителка

Виолета описва вуйчо си по следния начин: "Беше по-различен. Смахнат. Скандален. Непредсказуем в маниерите и поведението си. Беше вързал на кучето си една сателитна чиния. Ходеше до едно заведение извън града да купи на кучето шкембе чорба, а после излизаше и на паркинга изливаше тенджерата. Майка ми го прибра, когато никой не го искаше, а той я уби, без да му мигне окото", няма да забрави почернената дъщеря. С носталгия тя прелиства стари листове хартия и попада на няколко реда, писани от майка й в писмо до неизвестен получател.

"Но дойде ден, в който на него му се даде право да се върне. Но къде? Аз го прибрах, защото кръвта вода не става", пише Цветана за брат си.

Извергът зазидал оръжия в комина на къщата

Гаврил още на младини избягва в Швейцария нелегално, а след връщането си у нас и в последните години от своя живот се занимавал с наркотици и бизнес с оръжия. Поне така твърди племенницата му.

"Бях дете и една вечер дойдоха някакви хора от Долни Дъбник и ни донесоха банани и бонбони от него - спомня си Виолета - Само това сме получили от него. В швейцарския му паспорт е с друго име. Мислех си, че е техническа грешка, но явно не е. Той тук си беше направил няколко задгранични и няколко български паспорта. Не знам какво точно е работил в Швейцария. По едно време разправяше, че бил в някакъв колбасарски цех", спомня си Виолета. Според нея вуйчо й криел огромен арсенал в къщата.

"Чувала съм, че докарал голяма пратка с оръжия и я предложил на хора от Русе. Не го купили, защото било много скъпо, и той го зазидал в комина на къщата. Нямаше много пари, или поне така казваше. Караше майка да иска заем от съседи за него."

Въпреки твърденията на Виолета, че вуйчо й нямал пари, нейни съграждани твърдят друго. 26-годишният М.П. от Ябланица помолил за заем Гаврил три дни преди кръвопролитието.

"Поисках му 3 - 4 хил. лв., които щях да му върна след време. Той ми отговори, че няма никакъв проблем да ми ги даде и дори няма нужда да му ги връщам. Поиска ми само номера на банковата сметка. Тогава говорихме за последно. След като обаче се случи трагедията, ми стана ясно, че няма как да чакам на тези пари. Същата седмица отидох в банката и открих, че сумата беше преведена в сметката ми", разказва М.П.